Определение № 2312 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Р. Б. Н. и Висшия адвокатски съвет против решение №6434 от 27.10.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №567 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж въззивен състав, с което са обезсилени решения № 20114448 от 28.01.2024 г. и №20130734 от 14.10.2024 г. по гр.д. № 51424 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, 169 състав.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според касатора Н. въпросите, по които въззивното решение е противоречи на практиката на ВКС са:

1. Необсъждането от страна на съда на фактите и обстоятелствата, които очертават предмета на делото, имат ли за последица недопустимо или незаконосъобразно решение?

2. Непроизнасянето на съда по предявен иск води ли до недопустимост на решението?

3. Притежава ли встъпилото в процеса трето лице право на иск, респективно притежава ли встъпилото лице право да въвежда/добавя/ самостоятелни основания на вече заявените от ищеца искови претенции?

Висшият адвокатски съвет е формулирал следните въпроси, по които счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество при липса на мотиви в първоинстанционното решение по част от исканията/възраженията на страните?

2. Липсата на произнасяне на съдебния състав по част от исковете/възраженията, въведени от страните, води ли до пълна недопустимост на съдебното решение или въззивният състав е длъжен да се произнесе по всички предявени искове/възражения?

М. Х. Г., Адвокатска колегия Хасково и СНЦ „Конференция за защита от дискриминация“ застъпват становището, че няма основание за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорват касационните жалби и по същество.

Касационните жалби срещу решението на Софийския градски съд са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решения № 20114448 от 28.01.2024 г. и №20130734 от 14.10.2024 г. по гр.д. № 51424 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, 169 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, предявени от М. Х. Г. и Адвокатска колегия-Хасково срещу Висшия адвокатски съвет и Р. Б. Н. за установяване, респективно преустановяване осъществената пряка и непряка дискриминация по смисъла на 4, ал.2 и ал.3 от закона, изразяваща се в неравно третиране по признак „обществено положение“ и „лично отношение“, поради образуване на дисциплинарно производство срещу М. Х. Г. от страна на Висшия адвокатски съвет за привеждане в изпълнение на решение на общото събрание на АК-Хасково и отказ да образува дисциплинарно производство по отношение на адвокат Р. Н. като председател на Висшия адвокатски съвет за непривеждане в изпълнение на решение на общото събрание на адвокатите в страната, както и тормоз по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Чрез поредица от систематични действия и бездействия, изразяващи се в издаване от страна на Висшия адвокатски съвет на решения на несъществуващи правни и фактически основания, вменяващи на ищцата Г. несъществуващи задължения за събиране и внасяне по сметка на Висшия адвокатски съвет на вноски за дължимия към него членски внос, чрез откриване на дисциплинарно производство, както и чрез бездействия/непредоставявето на холограмни стикери/, препятстващи адвокатите от Хасковската адвокатска колегия при упражняването на адвокатската професия, а от страна на Р. Н. - в предприемане на негативна медийна кампания по отношение на ищцата М. Х. Г. по време на висящо дисциплинарно производство.

Софийският градски съд е обезсилил първоинстанционните решения по делото. Приел е, че в обжалваното решение липсва произнасяне по фактите и обстоятелствата, предмет на исковете, тъй като нито в диспозитива, нито в мотивите е очертан предметният обхват на спора. Първоинстанционният съд се е ограничил само да цитира легалната дефиниция на понятията „тормоз“ и „преследване“, без да са изложени конкретни изводи относно фактите, посочени от ищците. Липсва произнасяне по исковете срещу Р. Н. за установяване на пряка и непряка дискриминация и тормоз, изразяващи се в предприемане на негативна медийна кампания по отношение на М. Х. Г. и подбуждане към дискриминация по време на заседание на Висшия адвокатски съвет, проведено на 10.03.2020 г. Няма произнасяне по добавеното от СНЦ „Конференция за защита от дискриминация“ основание на исковете с твърдението, че е била осъществена дискриминация чрез бездействие по време на кризата с „Ковид“ 19. Крайният извод на въззивния съд от тези констатирани недостатъци на първоинстанционното решение е, че Софийският районен съд не се е произнесъл по предмета на предявените искове, което на практика лишава страните от първа съдебна инстанция по спора, затова обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.

В мотивите си въззивният съд всъщност не е посочил кои процесуални предпоставки за допустимост или за надлежното упражняване на правото на иск липсват или кои процесуални пречки са налице, за да се окачестви първоинстанционното решение като недопустимо. Под предлог, че страните били лишени от първа съдебна инстанция, въззивният съд всъщност е отказал да изпълни процесуалното си задължение да разгледа спора по същество. В доктрината и практиката на ВКС е прието, че въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а втора по ред по съществото на материалния спор. В този смисъл е т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, посочените от касаторите решения № 420 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1633/2015 г. на IV ГО, № 990 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. на I ГО, № 209 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 2796/2013 г. на IV ГО и много други. От тази принципна същност на въззивното производство следва, че ако първоинстанционният съд е пропуснал да констатира относими към спора факти и обстоятелства и да обсъди доводи или възражения на страните, тези недостатъци следва да бъдат отстранени от въззивния съд. Този въпрос, който представлява обобщение и уточнение на първите два въпроса на касаторите, е разрешен от Софийския градски съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Отговорът на третия въпрос на касатора Н. би имал значение, ако изложените от третото лице факти трябва да бъдат разглеждани по съществото на спора, което все още не е необходимо на този етап на производството. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение