Определение № 1168 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивно решение № 1059 от 23.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6047/2022 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20018320 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 22043/2021 г. на Софийския районен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ - България обединена с една цел“ сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клевети, съдържащи се в писмо с № 2851/21.09.2020 г. - PG от офиса на главния прокурор на Република България, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд, споделяйки мотивите на първата инстанция, е посочил, че в изпратеното от главния прокурор, чрез заместник на главния прокурор при ВКП – прокурор Д. М., писмо от 21.09.2020 г. до група за наблюдение на Комисията LIBE по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и основните права (DRFMG) на Европейския парламент, се излагат данни за наличието на връзки между ищеца и бившия мажоритарен собственик на „Корпоративна търговска банка“ АД – Ц. В., представляващи твърдения за наличието на факти. Като твърдение за факт следва да се разгледа и изнесената в писмото информация за извършени от страна на ищеца атаки срещу независимостта на съдебната власт, което следва да се разглежда в контекста на връзките на ищеца с обвиняемото лице. Окачествяването на информацията, въз основа на която е направен изводът за тези връзки като „явна“ /в смисъл на „очевидна“/, предполага степен на сигурност, която не налага аргументация или подкрепа. Тези изявления са направени не от частноправен субект, а от името на държавна институция - Прокуратурата на РБ, която с оглед основната й функция по гарантиране на законността се ползва с по-високо обществено доверие и презумпция за достоверност и обоснованост на изложената от нея информация. Това налага по-висока степен на отговорност и прецизност при разгласяването на информация, вкл. такава, обозначена като предположение. Съдът е отчел и обстоятелството, че процесната информация е изложена в отговор на официално отправени въпроси от комисия на Европейския парламент, което придава допълнителна тежест на изложените данни и не позволява същите да бъдат квалифицирани като предположения. Прието е, че така изложените твърдения, разгледани в тяхната взаимовръзка, имат позорящ характер. Ответникът, с оглед разпределената му доказателствена тежест, не е установил осъществяването на фактите, за които е изложил твърдения. От събраните по делото доказателства е установено, че финансирането на сдружението е чрез дарения и членски внос, което изключва извода за финансови отношения между него и Ц. В.. В настоящия случай изнесените от прокуратурата твърдения са станали обществено достояние и са били цитирани в редица медии – segabg.com, frognews.bg, novinite.bg, tribune.bg. Самата информация, предвид естеството си, уврежда доброто име и репутацията на ищеца. Твърденията, че ищецът извършва дейността си не в изпълнение на заложените от него цели, а в полза на лице, привлечено като обвиняемо, и по противообществен начин – чрез атаки срещу независимостта на съдебната власт, са позорящи сами по себе за сдружение, осъществяващо общественополезна дейност. От репутацията и доброто име на сдружението зависят обществената подкрепа, от която се ползва, легитимността на неговата дейност, авторитетът му пред държавни институции, привличането на членове и симпатизанти, както и осигуряването на финансиране чрез дарения и членски внос. От показанията на свидетелката А. А. е установено, че вследствие на изнесените твърдения, подкрепата към сдружението е разколебана, като редица лица се разубедили да членуват в сдружението именно във връзка с изнесената от прокуратурата информация. Вследствие на разгласяване на неверните твърдения за ищеца са настъпили неимуществени вреди. В заключение съдът е приел, че с оглед на характера на отправените клеветнически твърдения, степента на засягане на доброто име на ищеца, обстоятелството, че ответникът е държавна институция, че твърденията са направени пред институция на Европейския съюз, широкото медийно отразяване, както и обществено-икономическите отношения в страната, справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 4000 лв. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е оценъчни съждения да бъдат възприемани като информация, възпроизвеждаща обстоятелства от обективната действителност, ако по делото не са представени или не са анализирани коментираните факти/отправната информация. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна не е подала писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия към изхода на спора въпрос, а именно: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт“. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,