Определение № 282 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Д. Н. Н. от [населено място] против въззивно определение № 240 от 31.01.2022г. по в.ч.гр.д. № 95/2022г. на Апелативен съд София, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната й жалба против определение от 28.06.2021г. по гр.д. № 12190/2020г. на СГС досежно оставянето без движение на подадена искова молба и са дадени указания за отстраняване на констатирана нередовност и в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба против същото определение от 28.06.2021г. по гр.д. № 12190/2020г. на СГС в частта за прекратяване на производството с правно основание чл.124 ГПК, срещу ответниците РУ на МВР Панагюрище и Второ РУ на МВР Пловдив, поради липса на правосубектност. Жалбоподателката счита обжалвания акт за нищожен, недопустим и евентуално неправилен, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу подадената частна касационна жалба са постъпили три отговора, които са от: 1/. Държавна психиатрична болница Пазарджик, чрез директора й доктор А., 2/. ОДМВР Пазарджик чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. и 3/.Окръжен съд Пазарджик, чрез председателя С., като във всеки един се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Д. Н. Н. е предявила искове с правно основание чл.2в ЗОДОВ срещу десет ответници.С определение № 271245 от 28.06.2021г. по гр.д.№ 12190/2020г., СГС е:

• оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата да конкретизира както причинените й вреди от РС Пазарджик, така и размера на претендираното обезщетение, както и да внесе посочена държавна такса и е

• прекратил производството по отношение на ответниците: Държавна психиатрична болница Пазарджик, ОДМВР Пазарджик, ОДМВР Пловдив, ОС Пазарджик, Административен съд Пазарджик, Прокуратура на РБългария, РУ на МВР Панагюрище и Второ РУ на МВР Пловдив.

Срещу така постановеният акт, Д. Н. Н. е подала частна жалба. Със сега обжалваното определение № 240 от 31.01.2022г. по в.ч.гр.д. № 95/2022г., Апелативен съд София е:

• оставил без разглеждане частната й жалба досежно оставянето без движение на исковата молба, доколкото в тази част определението има характер на разпореждане и тъй като е по движението на делото не подлежи на обжалване,

• отменил е определението на СГС в частта, с която е прекратено производството по отношение на пет от ответниците: ОДМВР Пазарджик, ОДМВР Пловдив, ОС Пазарджик, Административен съд Пазарджик и Прокуратура на РБългария и е

• оставил без уважение жалбата й срещу определението за прекратяване на производството по отношение на ответниците РУ на МВР Панагюрище и Второ РУ на МВР Пловдив, доколкото те не притежават правосубектност и не могат да са надлежни ответници.

Жалбоподателката обжалва акта в частите, с които частната й жалба е оставена без разглеждане и без уважение. Позовава се на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Счита постановеният акт за нищожен като постановен при превратно упражняване на правосъдие поради неправилно определяне на правната квалификация на спора, превратно прилагане на институтите за оставяне без движение на искова молба и даване на указания и поради постановяване на взаимно изключващи се диспозитиви. Счита постановеният акт за недопустим поради неправилна правна квалификация и разделяне на ответниците. Излага доводи и за неправилност. След дадени указания за посочване на основания за допустимост, изискуеми съгласно чл.274, ал.3 ГПК, препращаща към чл.280 ГПК, жалбоподателката поставя следните три въпроса: 1. Може ли съдебната практика да се счита за източник на правото и имат ли задължителен характер тълкувателните решения на ВКС?, 2. Докъде се простират пределите на задължителната сила на тълкувателните решения на ВКС? и 3. До каква степен решаващият съд е обвързан от т.6 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС?

Настоящият съдебен състав намира, че постановеният акт не е нито нищожен, нито недопустим. Посочените от жалбоподателката доводи не са основания за нищожност. Съгласно установената практика, постановеният съдебен акт е нищожен когато е постановен от незаконен състав, произнасянето е извън пределите на правораздавателната власт на съда или от него не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая нищо от посоченото не е налице.

Не е налице и недопустимост на съдебния акт, защото няма произнасяне по непредявен иск, или въз основа на нередовна искова молба и не е дадена правна квалификация, несъответстваща на изложените твърдения.

Доводите за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което е за преценка на наличие на някои от основанията за допустимост, посочени в чл.280 ГПК.

По поставените от частната жалбоподателка въпроси не може да се допусне касационно обжалване, защото нито един от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси, касаещи задължителният характер на тълкувателните решения на ВКС и приложението на т.6 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС не са свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не са от значение за изхода на спора и са ирелевантни, защото въззивният съд не е извеждал доводи от тях при постановяване на акта си.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение