Определение № 3493 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 881/27.06.2023 г. по в.гр.д. № 1200 /2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260039/ 06.12.2022 г. по гр.д. № 212/2020 г. на Врачански окръжен съд, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Х. Т. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ сумата 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба Х. Т. К. не е подал писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл.290, ал..1 НК, извършено на 19.02.2014 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти:

Обвинителният акт срещу жалбоподателя-ищец е внесен във Врачанския РС на 12.04.2018 г.. Образувано е н.о.х.д., по което са проведени две съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично. С присъда от 15.10.2018 г. ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.290, ал..1 НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

По жалба на Х. К. е образувано в.н.о.х.д., по което е проведено едно съдебно заседание с присъствието на жалбоподателя. С решение от 12.04.2019 г. осъдителната присъда е потвърдена.

По молба на К. производството по в.н.о.х.д. е възобновено, с решение от 14.01.2020 г. решението и присъдата са отменени, а К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Това производство също е приключило в едно съдебно заседание, на което жалбоподателят не е присъствал.

От 08.05.2019 г. до 08.11.2019 г. К. е изтърпял наказание „пробация“, постановено с присъдата, която впоследствие е отменена.

Въззивният съд е обсъдил приетите по делото две заключения на СМЕ и едно заключение на СПсих.Е и събраните по делото свидетелски показания.

От тях съдът е установил следното:

От СМЕ: ищецът боледува от диабет с давност повече от 20 г., боледува от диабетна полиневропатия, боледува от аневризма на дясна артерия. От повторната СМЕ: ищецът боледува от артериална хипертония с начало 2018/19 г. Боледува от диабет с начало 1999 г.. Боледува от диабетна полиневропатия от 03.02.2020 г.. Аневризмата е установена на 10.04.2020 г. без данни кога е възникнала. Боледува от хронична обструктивна белодробна болест без данни кога е възникнала. Според вещото лице в периода 2017 - 2020 г. ищецът е страдала от хипертония, захарен диабет и аневризма на подключичната артерия в дясно. Факторите за възникването на артериалната хипертония са много и стресът е един от тях.

От СПсих.Е при ищеца има данни след 2017 г. за преживяно стресово състояние продължило година – година и половина и за и преживяно депресивно състояние за няколко месеца. Според вещото лице е възможно настъпилите промени да са вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство. Според вещото лице понастоящем ищецът е в добро психическо състояние и емоционална стабилност, преживените състояния са преодолени.

Въззивният съд е обсъдил показанията на съпругата и дъщерята на жалбоподателя (ищеца) и на негов съсед за това как е преживял повдигнатото обвинение.

От правна страна:

Въззивният съд приел, че с оглед установените факти, е налице съставът на чл.2, т.4 вр. т.3 ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил осъден, наложено му е било наказание по влязла в сила присъда, което е било отменено след възобновяване на производството.

Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които според закона и според съдебната практика имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът е приел, че следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. За определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизненият стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Въззивният съд е съобразил установените по делото конкретни релевантни факти:

Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 70 г. Наказателното производство е продължило близо три години. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението не е за тежко умишлено престъпление. Периодът, през който е продължило наказателното производство, не е дълъг и обосноваващ по-висок размер на обезщетението.

Ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди: притеснения за изхода от производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати, страдал е от стрес, променил е отношението си към близки и познати, имал е трудности в общуването, изпитвал е неудобство от изнесеното в средствата за масова информация във връзка с воденото наказателно дело. Изпитал е остра стресова реакция и депресивно състояние. Повдигнатото обвинение и постановената присъда са постигнали разгласяване в населеното място. Авторитетът на ищеца е пострадал, както и неговата собствена самооценка.

Преживеният стрес от наказателното преследване е дал най-вероятно отражение върху здравословното състояние на ищеца. Стресът е един от факторите за проявление на артериалната хипертония, наред с възрастта на ищеца.

За определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на задължителните указания, дадени с ППВС 4/68 г. и последващи решения на ВКС. Включително на решение по гр.д. № 5462/2014 г. на III г.о. за съобразяване на обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото и държавата.

Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение по чл.2, т.4 и т.3 ЗОДОВ на 10 000 лева, като е обобщил, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в рамките на обичайните при сходни случаи.

Въззивният съд е обосновал следните основания за определяне на по-висок размер на обезщетението: острата стресова реакция и преживяната депресия, която обосновава по-висок размер на обезщетението; ищецът е изтърпял наложеното му наказание при съзнание за своята невиновност, което обективно е силно накърняващо чувството за справедливост и лично достойнство; заеманото място на ищеца в обществото на родното му село; стресът от повдигнатото обвинение е един от пораждащите фактори на заболяване, от което ищецът страда – артериална хипертония.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди; че въззивният съд не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всички обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение; че въззивният съд не е взел предвид някои обстоятелства, които имат значение за определяне на по-нисък размер – интензивността на наказателното производство, предприетите действия на процесуална принуда в хода на досъдебното и на съдебното производство Приложената мярка за неотклонение подписка в най-ниска степен е засегнала ищеца; Повдигнато е било обвинение за леко умишлено престъпление; Наказателното производство е приключило в разумен срок; Въззивният съд неправилно е преценил обстоятелствата, които е обсъдил и не са отчетени обществено-икономическите условия и стандарта на живот в периода на увреждането; За ищеца не са настъпили трайни последици за физическото и психическото му здраве и за социалната му сфера и настъпилите такива не се отличават от обичайните за подобни случаи. С изложените доводи се обосновава тезата, че претърпените от Х. Т. К. неимуществени вреди не са с по-голям интензитет от обичайните.

Във връзка с тези доводи Прокуратурата на РБ поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Следва ли съдът да определи неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД?

Прокуратурата твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.II от ППВС 4/1968 г., в противоречие с приетото в т.3 и т.11 от ТР 3/22.04.2005 по тълк.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с приетото в т.19 от ТР 1 /14.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.

2. Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ?

Прокуратурата твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решения на ВКС по гр.д. 434/2011 г. на IV г.о., по гр.д. 85/2012 г. на IV г.о., по гр.д. 2899/2015 г. на IV г.о.

Настоящият съдебен състав намира въпросите за обуславящи. Но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросите не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които според закона и установената практика имат значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Изложил е мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, осъждане и изтърпяване на наложеното наказание „пробация“, постановено с присъдата, която впоследствие е отменена и причинените вреди.

Въззивният съд е съобразил приетото в т. ІІ на ППВС № 4 /23.12.1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, за това, че понятието справедливост е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил примерно (по вид) обстоятелствата, които са визирани в установената практика, които имат значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и е обсъдил конкретните такива обстоятелства, които са установени по делото и значението им за преценката на претърпените от ищеца неимуществени вреди и за определяне на необходимия размер на обезщетението (въззивният съд е отразил конкретното значение на установените обстоятелства за размера на конкретното обезщетение). Въззивният съд е съобразил размера на обезщетението с икономическата обстановка и стандарта на живот в страната.

Въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в решенията по трите посочени дела на IV г.о. на ВКС, в които са определени по-ниски размери на обезщетенията за неимуществени вреди. В тези дела са разгледани различни, а не аналогични случаи и за предходни периоди от време, в които икономическите условия в страната и жизненият стандарт, съответно възприемането на понятието „справедливост“ са били различни,. Поради различията на релевантните за размерите на обезщетенията факти, не следва да бъдат сравнявани различните размери на определените обезщетения, тъй като от по-ниските по размер обезщетения не може да се обоснове извод за противоречие в приложението на обществения критерий за „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от жалбоподателя правни въпроси.

С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски, а ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на направени разноски, не е представил списък на разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на него разноски н следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът