Определение № 484 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна жалба на Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц. ,чрез адв. Н. С. от Х. срещу въззивно определение №114 04.05.2012г по ч. гр.дело № 297/2012г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение №658от 22.03.2012г на Хасковски районен съд за връщане на искова молба като нередовна след указания ,останали неизпълнени. Жалбоподателите поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от ГПК, по въпроса отговаря ли настоящата искова молба на изискванията на чл.127 от ГПК ,разрешен от въззивния съд в отрицателна насока, в противоречие с приложени към касационната жалба реш.№/2009г по гр.д543/2007г ІІІг.о ,опр.№ 1/2009г гр.д№4373/08 ІV г.о ,опр.№582/09 ч гр.д№542/09 І г.о и редица определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК ,в които е коментиран иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, предявен в случая .Основанието по чл. 280 ал1 т.1 ГПК се поддържа с довод за противоречие с указанията по ТР № 1/2001г ОСГК,,въззивният съд не е изложил собствени мотиви по всички доводи и доказателства. Необсъдени доводи и доказателства според защитата са ,че ответниците си присвояват улица- тупик ,публична общинска собственост, затова не следва от ищците да се изисква данъчна оценка, нито вписване на исковата молба,съдът не е съобразил характера на „спорния имот”,съдът е дал неизпълними указания. Съображенията са изложени в касационната жалба. Основанието по чл. 280 ал1 т.2 ГПК е аргументирано чрез позоваване на факта ,че е приложена описаната практика, установяваща характера на иска ,която практика е в противоречие с приетото от въззивния съд. Конкретни съображения в тази насока не са развити Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се аргументира ,че се касае за основни конституционни права ,за правото на защита Отговор не е постъпил. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК, предвид следното: На първо място, поставеният в изложение въпрос редовна ли е била конкретната искова молба, не е формулиран като правен ,съответно не отговаря на общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като въпросът не е привързан към конкретизирано основание на правната преценка на съда ,изразена в решаващата му дейност. Не е налице противоречие на обжалваното определение с принципни указания по цитираното в изложението ТР № 1/2001г ОСГК, тъй като в производството по инстанционна проверка за законосъобразност на прекратителното определение и за да потвърди същото, въззивният съд е обективирал извода си за неизпълнение на дадените указания ,същите съответни на изискванията за редовност на исковата молба .Така е отговорено и на довода ,че указанията били несъответни. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. По решаващия процесуален въпрос за изпълнение на указанията, дадени двукратно при оставяне на исковата молба без движение,респ. за съответствието им с процесуалните предпоставки, при които исковата молба следва да бъде приета за редовна ,нито едно от приложените решения или определения на ВКС не подкрепя теза, че позоваването на квалификацията по чл. 53 ал.2 ,ал.3 ЗКИР е достатъчно за изправяне недостатъците на исковата молба; достатъчно, за да опровергае констатацията на съда за противоречие в обстоятелствените твърдения ,за липсата на смислено съдържание на искането,което при сочената форма на защита следва да е за установяване на право на собственост към минал момент Вещното право, съгласно разума, следва да е титулярно на ищците, а не да се твърди същевременно, че то е публично Затова съдът е изискал уточнение, изтъкнал е противоречието,дал е възможност на ищците да го отстранят ,да индивидуализират имота, предмет на установяване като тяхна собственост,съответно на процесуалните изисквания е указал и как да отстранят противоречието- подчертал е задължението им да представят данъчна оценка, скица, с което да изпълнят условието за индивидуализиране на спорното право, което бранят. Безспорната липса на изпълнение в указаната насока, съгласно константната практика,основана на императивните норми на закона, води именно до разрешението, постановено от съдилищата във връзка с нередовната искова молба. Хасковски окръжен съд не е дал противно на практиката разрешение, нито е дал основание да се коментира атакуваното определение по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а в тази връзка не се поставя и въпрос в изложението. Съобразено е точното съдържание на приложимите норми и е дадено съответното тълкуване на изискванията ,на които следва да отговаря исковата молба,предявена за установяване на едно право. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.