Решение № 2498 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Й. К., подадена чрез адв. Даскалов срещу Решение № 4482 от 12.11.2025 г. постановено по адм. д. № 15/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001 от 18.09.2024 г., издаден от К. Г. Н. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 489 от 06.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда като противоречащи със събраните писмени и гласни доказателства. Отправеното искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в писмено становише. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив чрез юрк. Коева в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Стара Загора е бил Ревизионен акт № Р-16002423005347-091-001 от 18.09.2024 г., издаден от К. Г. Н. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 489 от 06.12.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / „ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. Й. К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 37 330.39 лева и лихви в размер на 24 503.65 лева. От фактическа страна е прието за установено, че през ревизирания период И. Й. К. е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в Република България и на основание чл. 6 и чл. 12 е данъчно задължено лице за облагаемия си доход през данъчната година от източници в Република България и от чужбина. Констатирано е, че ревизираното лице е регистрирано като ЕТ "И. К." и е управител и съдружник в "КАЗАНЛЪК - ХЛЯБ" ООД. Установено е, че е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните 2017 г. и 2018 г. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради установено от органите по приходите превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за данъчни периоди 2017г. и 2018 г. Обосновано е наличието и на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК с констатацията за получени от ревизираното лице по банков път доходи от наем на недвижими имоти, съответно през 2017 г. в размер на 14 029.75 лв. и през 2018 г. - 30 936.31 лв. В хода на ревизионното производство органите по приходите не са признали декларираните от ревизираното лице като налични парични средства в размер на 510 000, 00 лева в брой към 01.01.2017 г. и именно по отношения на тези средства е налице основния спор по делото. С декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК ревизираното лице е посочило, че към 01.01.2017 г. е разполагало с парични средства в брой в размер на 510 000.00 лева, в т.ч. 350 000.00 лева, средства от престоя му в САЩ и 160 000.00 лева - изплатен дивидент от "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД за периода 2009 г.-2016 г. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, събрани писмени и гласни доказателства. Решаващият състав е счел, че събраните гласни доказателства са общи и не съдържат конкретика, като при съобразяването им на основание чл. 172 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК е отчел заинтересоваността на свидетелите. Съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по ССЕ, с мотиви, че всеки един от вариантите вещото лице е основано на декларираното от ревизираното лице начално салдо, чиито размер не е доказан. За да отхвърли жалбата на И. Й. К. административният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решаващият състав на съда е приел, че ревизията обосновано е проведена по особения ред, като е посочил, че съобразно събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства се установяват и доказват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Посочено е, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК е обосновано в РА с констатацията за получени от ревизираното лице по банков път доходи от наем на недвижими имоти, съответно през 2017 г. в размер на 14 029.75 лв. и през 2018 г. - 30 936.31 лв., като получаването на посочените доходи се установява по категоричен начин, както от представените от ревизираното лице банкови извлечения и обясненията му, дадени в хода на ревизионното производство. По отношение на основанията по т. 7 съдът е съобразил, че направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, както следва: за 2017 г. в размер на 200 547.86 лв. и за 2018 г. в размер на 126 593.99 лв., като съдът е приел това за достатъчно основание за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. Решаващият състав е счел за правилно определени от органите по приходите наличните парични средства към 01.01.2017 г. в размер на 5 000 лева, като твърденията на ревизираното лице за наличие към началото на ревизирания период на сума в размер на 510 000, 00 лева в брой са счетени за недоказани. За да мотивира извода си решаващият състав е посочил на първо място, че по делото не се установяват и доказват твърденията на ревизираното лице за налични към 01.01.2017 г., спестени пари в размер на 350 000.00 лева, придобити от работа в САЩ до 2005 г. Приел е, че не е доказано нито спестяването на посочената сума, нито съхраняването й за такъв продължителен период от време - 12 години и пренасянето й през границата от САЩ. На следващо място решаващият състав е посочил, че изложеното, се отнася и за твърденията на ревизираното лице, че в претендираното начално салдо в размер на 510 000.00 лева към 01.01.2017 г. следва да бъде включена сума в общ размер на 160 000.00 лева, представляваща изплатен дивидент от "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД в периода 2009 г. - 2016 г. Съдът е съобразил, че действително от представените документи – протоколи, разходни касови ордери и счетоводни справки, в хода на ревизията е установено, че на ревизираното лице е изплатен дивидент, но е прието, че посочената сума е получавана на части през процесните периоди и липсват данни същата да е спестена в непроменен размер към 01.01.2017 г. В тази връзка е съобразено и обстоятелството, че от приложените по делото доказателства – нотариални актове, банкови извлечения, договори за заем, счетоводни регистри на "КАЗАНЛЪК ХЛЯБ" ООД и на ЕТ "И. К.", безспорно се установява, че в периодите преди ревизирания от страна на ревизираното лице са извършени разходи в значителни размери. Съдът е приел за недоказано и твърдението за получена от И. К. сума в размер на 150 000.00 лева, представляваща задържан задатък по силата на Допълнително споразумение (анекс) от 30.01.2015 г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009 г. В тази връзка първоинстанционният съд е отчел, че не са представени доказателства нито за договаряне, нито за плащане на посочената сума. Съдът е приел, че по делото не е приложено първоначалното споразумение от 2009 г., въз основа на което се твърди, че е договорено прехвърляне на притежаваните от ревизираното лице дружествени дялове в "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД на "НИКОМ-64" ЕООД и плащане на задатък в размер на 150 000.00 лева. С оглед на изложеното съдът не е кредитирал свидетелските показания на управителя на "НИКОМ-64" ЕООД" ООД, като е посочил, че те не доказват съществуване на споразумение от 22.12.2009 г. и плащане на задатъка в размер 150 000 лева, предвид забраната за установяване на договори над 5 000 лв. със свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съдебното решение е подробно и аргументирано, като настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя неговите мотиви и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът каква е разполагаемата сума от ревизираното лице към началото на ревизирания данъчен период - 01.01.2017 г. и съответно правилно ли е определено началното салдо от приходните органи в размер на 5 000 лв. На първо място следва да се посочи, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано значително превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, установено въз основа на получените от ревизираното лице по банков път доходи от наем на недвижими имоти, като получаването на посочените доходи се установява по категоричен начин, както от представените от ревизираното лице банкови извлечения и обясненията му, дадени в хода на ревизията. Правилно съдът е приел, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства приходните органи са определили началното салдо към 01.01.2017 г. в размер на 5 000 лв. в противовес с твърденията на ревизираното лице, че е разполагал със сумата от 510 000 лв., от които 350 000.00 лева, с от престоя му в САЩ и 160 000.00 лева – изплатен дивидент от "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД за периода 2009 г. - 2016 г. В случая, от представените доказателства не се обосновава извод, че ревизираното лице е разполагало с твърдените суми в брой към 01.01.2017 г. На първо място от представените доказателства не се установява към началото на ревизирания период И. К. да е притежавал сума в размер на 350 000.00 лева, декларирани от ревизираното лице като спестявания от доходите му от работа в САЩ до 2005 г. Както правилно е съобразено от решаващият състав, в конкретния случай не се установява как сумата в посочения размер е била съхранявана, спестена и транспортирана, като следва да бъде съобразен и продължителния период от време от близо 12 години. Още повече липсват данни и доказателства за получените възнаграждения от ревизираното лице, липсват представени разписки или данни за деклариране на доходите пред органите на данъчната администрация в САЩ - за плащане на дължимите данъци върху получените доходи или за освобождаване от плащане на данък. В тази връзка обосновано административният съд е посочил, че същото не се доказва и от свидетелските показания и обясненията на ревизираното лице, като същите са твърде общи и лишени от конкретика. Изложеното не се опровергава от представените банкови документи. Представения банков превод от 13.05.2003 г. удостоверява единствено факта, че на посочената дата, И. К. е превел на баща си сума в размер на 24 965.00 щ.д, както и че част от средствата във валута (USD) по банковата сметка на ревизираното лице, са били използвани в дейността на ЕТ "И. К.". Друга част от сумите по тази сметка са били изтеглени на части в периода 2004 г.-2005 г., но липсват данни същите да са спестени в непроменен размер до 01.01.2017 г. На следващо място, правилно административният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установяват основания за включване в началното салдо претендираната сума, за която се трърди, че представлява изплатен дивидент от "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД в периода 2009 г.-2016 г. в общ размер на 160 000.00 лева. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че съобразно представените доказателства се установява изплатен дивидент, но видно от приложените по делото доказателства – нотариални актове, банкови извлечения, договори за заем, счетоводни регистри на "КАЗАНЛЪК – ХЛЯБ" ООД" ООД и на ЕТ "И. К.", в периодите преди ревизирания от И. К. са извършени разходи в значително по-големи размери. Във връзка с това следва да бъде уточнено, че посочената сума е получавана на части през посочените периоди и липсват данни същата да е спестена в непроменен размер към 01.01.2017 г. Недоказани са останали и твърденията за получена от ревизираното сума в размер на 150 000.00 лева, представляваща задържан задатък по силата на допълнително споразумение от 30.01.2015 г. към Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 22.12.2009 г. Същите не са подкрепени с доказателства за плащане на посочената сума. Същевременно, както правилно е посочил административният съд, липсват каквито и да е доказателства, че подобна сума е била съхранявана в брой от ревизираното лице през процесния периоди. Тези обстоятелства не се установяват и от събраните гласни доказателства, некредитирани от съда. Следва да се съобрази и заинтересоваността на свидетеля от изхода на процеса, която не е изключена, а по-скоро е вероятна. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства ревизираното лице да е разполагало декларираната сума в брой към 01.01.2017 г. е правилен. С оглед установеното за ревизирания период превишение на размера на разходите над получените доходи, правилно е прието, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и ревизията е законосъобразно проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 2 861,56 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,