Определение № 910 от 31.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. С. М. срещу решение № 94 от 12.07.2022г. по в.гр.д.№ 143/2022г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 766/2018г. на ОС Русе за отхвърляне на иска с правно основание чл.511,ал.3 във вр. с ал.1,т.2 КЗ и чл.45 ЗЗД за заплащане от Национално бюро на българските автомобилни превозвачи на обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял от смъртта на своята майка В. С. К., загинала като пешеходка при пътно произшествие, настъпило на 09.11.2017г. Решението на апелативния съд в частта по иска, предявен от другия ищец Е. Д. не е предмет на касационна жалба и е влязло в сила. В жалбата са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на извода за отсъствие на основание за присъждане на обезщетение на ищеца. Твърди се, че съдът неправилно е преценявал показанията на разпитаната свидетелка М. - дъщеря на ищеца, която установява, че отношенията между родствениците са били „добри и редовни“, а когато чувала общуванията им по телефона, разговорите им били спокойни, не е имало повишаване на тон и напрежение, което според касатора означава, че „между син и майка е имало отношения на загриженост и взаимна заинтересованост“. Поддържа се, че обстоятелството, че майката не е присъствала в живота на своя син, който е създал свое семейство, не изключва отношения на привързаност и уважение помежду им, още повече, че свидетелката установява, че баща й е затворен човек и не споделя. В жалбата се твърди, че отношенията в семейството са по-скоро проявление на характера на ищеца М., отколкото доказателства за липса на отношения между близки роднини. Акцентира се, че по делото е установено, че син и майка са общували без напрежение, напротив-декларирано е уважение макар и чрез телефонни разговори, „включително и в празнични дни“. Цитират се показанията на свидетелката, че след смъртта на баба й, баща й бил тъжен и се затворил още повече. Акцентира се, че това са показания на очевидец, възприел промяната в емоционалния и душевен свят на увреденото лице. Искането е за отмяна на решението и присъждане на обезщетение в размер на сумата 50 000лв. (при първоначално претендирани 200 000лв. и поддържано пред въззивната инстанция искане до размер на 50 000лв.), със законните последици поради неправилния извод, че липсва материална легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „който е от значение за точното прилагане на закона - чл.280,ал.1,т.3 ГПК“: „Може ли да се приеме, че ако родител не присъства физически в живота на сина си и неговото семейство, то синът не търпи загуба на близък човек и не преживява страдания, въпреки, че има данни за общуване между син и майка? Попадат ли доказаните в процеса болки и страдания в обхвата на „всички вреди“, предписани от законодателя съгласно чл.51 ЗЗД, и правят ли тези вреди материално легитимиран ищеца по делото?“ Аргументи за така въведената допълнителна предпоставка не са изложени. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е било безспорно, че майката на ищеца М. (р.1967г.) - В. А. К. на 71 години, е загинала при пътно произшествие от 09.11.2017г. в [населено място], причинено от водач с обичайно местопребиваване в Кралство Ш.. Претенцията, отправена към „НББАЗ“ за изплащане на застрахователно обезщетение не е била уважена. Въззивната инстанция е споделила формирания от ОС извод за неоснователност на предявения от касатора иск, препращайки на основание чл.272 ГПК към изложените мотиви. Изложила е собствени съображения, че правото на застрахователно обезщетение не е обусловено от съществуващата между пострадалия и претендиращия го родствена връзка, защото наличието на такава не презюмира настъпването на неимуществени вреди; че право да получат обезщетение имат само лицата, които са имали дълбока и трайна емоционална връзка с пострадалото лице, поради която смъртта му е засегнала изключително сериозно нематериалната им сфера, причинявайки им значими болки и страдания. Въз основа на показанията на разпитаната свидетелка, които въззивната инстанция е кредитирала (тя е дъщеря на ищеца, живяла е с него в едно домакинство и има трайни във времето и непосредствени впечатления), е прието за установено, че бащата и бабата на свидетелката не са били близки, не са поддържали отношенията, обичайни за родствената връзка майка - дете. Обсъдени са посочените от свидетелката факти, че родствениците общували по телефона - „чували се" предимно по празниците. Акцентирано е, че свидетелката, която е 20-годишна, посочва, че никога не е виждала баба си лично, нито е разговаряла с нея, а баща й не обичал да говори за нея; същевременно майката на свидетелката я предупреждавала да не разпитва баща си за детството му, за миналото му и роднините му, защото тази тема не му била приятна и поради това момичето не знае нищо за загиналата си родственица. Обсъдено е и установеното от свидетелката, че е виждала баба си единствено на показана й отдавна от баща й малка паспортна снимка; че от баща си знае, че има сестра, но името й научила едва когато баба й починала; че свидетелката не знае дали баща й ходил на погребението на своята майка, не знае дали той по някакъв начин е отбелязал това нещастно събитие. Въззивната инстанция е приела за категорично установено, че така събраните гласни доказателства не подкрепят, а напротив, опровергават твърденията на ищеца, че вследствие смъртта на майка му той е претърпял неимуществени вреди. Обсъден е като безспорно установен фактът, че майката не присъствала в неговия и на семейството му живот, а е била категорично изключена от него, като някой, който изобщо не съществува. Въззивната инстанция е обосновала правния извод, че каквито и да са били причините за това, липсва основание да се приеме, че със смъртта на В. К. ищецът търпи загуба на близък човек и съответно преживява страданията, които понасят найблизките при такъв трагичен инцидент, поради което не е материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не може да бъде уважено: Поставените от касатора въпроси не са правни, а по правилността на решението. Поставени са хипотетично - при зададена от касатора теза, условие, предпоставка че по делото има данни за общуване между син и майка, което изпълва съдържанието на пълноценна житейска и емоционална връзка, че в процеса са „доказани болки и страдания“, търпени от ищеца. Тези факти са категорично отречени от въззивната инстанция за установени в процеса. Отговорът на въпроса като такъв по правилността на обжалвания акт- „попадат ли доказаните в процеса болки и страдания в обхвата на всички вреди, предписани от законодателя съгласно чл.51 ЗЗД и правят ли тези вреди материално легитимиран ищеца по делото“ може да бъде даден едва след допуснато касационно обжалване, обусловено от формулирането на въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, какъвто не се съдържа в изложението. Несъгласието на касатора с обстойните правни аргументи на въззивната инстанция след прецизна преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства не може да послужи като основание за допускане на касационния контрол. Самостоятелно основание за недопускане на обжалването е отсъствието на надлежно въведена от касатора допълнителна предпоставка. Съдържанието на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се състои и изчерпва и декларативното изявление „въпросът е от значение за точното прилагане на закона“. Същевременно приложното поле на тази предпоставка следва да бъде надлежно обосновано и аргументирано, а съображения в тази насока отсъстват. От друга страна въззивното решение е изцяло съобразено с трайната практика на съдилищата относно предпоставките при родствената връзка родител - дете, увреденият от смъртта да получи обезщетение за неимуществените вреди и основанията за неговата материалноправна легитимация на увредено лице. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от адв. М. съгласно фактура и доказателства за кредитен превод. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.