Определение № 33 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 405/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби и от двете страни „Булкарп“ ООД и „Билдтрейд Груп“ ООД срещу различни части на решение №1986 от 31.07.2019г. по т.д.№1558/2019г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение №80 от 11.01.19г., постановено по т.д.№612/2018г. по описа на СГС,VІ-14 състав в частта, с която е осъдено „Булкарп“ ООД да заплати на „Билдтрейд Груп“ ООД на основание чл.92 ЗЗД неустойка по чл.86, ал.1 от договор за извършване на СМР от 14.05.2016г. за разликата от 45 000 лева до присъдените 62 820.45 лева и сумата 62 820.45 лева, представляваща неустойка по чл.86, ал.2 от същия договор, както и в частта, с която в полза на „Билдтрейд Груп“ ООД са присъдени разноски за производството пред СГС в размер на разликата от 3 426.91 лева до 9 568.46 лева и вместо това са отхвърлени като неоснователни предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от договор за строителство от 14.05.2016г. - за заплащане на сума в размер на разликата от 45 000 лева до 62 820.45 лева и предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.2 от договор за строителство от 14.05.2016г. - за заплащане на сума в размер на 62 820.45 лева, представляваща неустойка за разваляне на договора. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която искът с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка по чл.86, ал.1 от договор за извършване на СМР от 14.05.2016г. е уважен за сумата 45 000 лева. В касационната жалба от „Булкарп“ ООД се твърди, че въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за дължимост на неустойка за забава, тъй като възложената работа, вкл. обратен насип е изпълнена в срок и приета от страна на възложителя. Твърди допуснати процесуални нарушения- неоснователно отхвърляне на искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза и неизпълнение на задължението на съда служебно да следи за спазване на добрите нрави при договаряне на процесната неустойка. Излага подробни доводи за недействителността на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави и за обективна невъзможност на изпълнение на задълженията по договора след спирането на строителството с акт обр.10. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново за отхвърляне на исковете или делото да се върне за ново разглеждане от САС. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като поддържа, че са част от предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда: 1. „Дължи ли се неустойка за забава при частично неизпълнение на задължение за извършване на строително-монтажни дейности по договор за изработка /строителство/ в случай, че страните по договора не са уговорили изрично частично неизпълнение като форма на неизпълнение, за която тази неустойка се дължи?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №240/15.01.2014г. по т.д.№959/2012г., ІІ т.о.; решение №446/29.12.2015г. по гр.д.№2611/2015г., ІV г.о. и др.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. „Основателен ли е отказът на възложителя по договора за изработка /строителство/ да приеме изработеното, когато е налице частично /в количествено отношение/ неизпълнение, което не прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №141/27.04.2015г., т.д.№3601/2013г., ІІ т.о., решение №94/02.03.2012г., т.д.№133/2010г., ІІ т.о. и решение №68/11.07.2016г., т.д.№1170/2015г., ІІ т.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се излагат доводи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 3 .„Задължен ли е въззивният съд за допусне доказателствено искане, което е направено за първи път в първоинстанционното производство и по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, въпреки че то е направено своевременно? Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателство, което се събира служебно от съда /каквото е съдебната експертиза/ в случай, че е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №42/05.03.2014г., гр.д.№5488/2013г., ІV г.о. и в ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК; 4. „Когато въззивният съд не кредитира приета по делото експертиза, длъжен ли е да допусне предварителни въпроси към експерта или да назначи нова експертиза?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №275/18.11.2014г., гр.д.№2620/2014г., І г.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 5. „Задължен ли е въззивният съд да приеме представените с въззивната жалба доказателства, които са представени за първи път пред първата инстанция, но не са приети поради нарушение на съдопроизводствените правила и/или пропуск на съда пи изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №226/12.12.2016г., гр.д.№1587/2016г., І г.о., решение №220/07.10.2013г., гр.д.№1428/2013г., ІІІ г.о., решение №42/05.03.2014г., гр.д.№5488/2013г., ІV г.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 6. При наличие на Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, подписан от всички лица, участващи в строителния процес съгласно Закона за устройство на територията, чието основание е „смяна строителя“, спират ли да текат сроковете за строителство и извършване на договорени СМР? В забава ли е изпълнителят /строителят/ по договор за изработка /строителство/, когато е съставен и подписан от всички участници в строителния процес Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който като основание е посочено „смяна на строителя“?“ и 7. „Може ли при подписан Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството с основание „смяна на строителя“ да се изпълняват строителни дейности съгласно сключен и непрекратен договор за изработка /строителство/? Има ли право да изпълнява задълженията си по договора за изработка /строителство/ изпълнителят /строителят/, който е в процес на смяна, в случай, че строителният процес е спрян /строежът е „замразен“/ по силата на съставен и подписан от всички участници в строителния процес лица Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството? Има ли право на достъп до строителния обект и строителната площадка изпълнител /строител/, който е сменен по силата на Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството?“- с твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В касационната жалба от „Билтрейд Груп“ ООД се твърди, че въззивно решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и отхвърлени предявените искове, е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът не е ценил всички доказателства и не е обсъдил доводите на страните, тълкувал е договора в нарушение на закона и е стигнал до необоснован извод както относно договорените неустойки за неизпълнение, така и относно падежа на задълженията на изпълнителя и дължимата от него неустойка за забава. Моли да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и да се постанови ново за уважаване на исковете. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като поддържа, че са част от предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда: 1. „При тълкуване на волята на страните по договор за СМР, следва ли съдът да съобрази в тяхната логическа цялост отделните уговорки между страните, които са свързани помежду си, като уговорената за неизпълнение неустойка и приетия в договора срок за изпълнение на отделните видове СМР?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №133/21.06.2019г. по гр.д.№2918/2018г., ІІІ г.о.; решение №74/09.07.2019г. по т.д.№1698/2018г., ІІ т.о. и др.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички събрани доказателства в процеса и наведени твърдения от страните и се обоснове кои твърдения на страните счита за доказани и кои не?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985г. и множество цитирани решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3 .„Предвид договорния характер на неустойката, който се обосновава от диспозитивната норма на чл.92, ал.1 ЗЗД и свободата на договарянето в чл.9 ЗЗД, съдът може ли да обвързва правото на възникване на неустойката на недоговорени между страните условия?“; 4. „При извършване на преценка на приета между страните по двустранен договор с продължаващо периодично действие клауза за неустойка при закъснение на изпълнителя, следва ли съдът да съобрази поставеното условие с приетите от страните срокове за изпълнение на отделните видове СМР в подписания между тях линеен график, неразделна част от договора?“; 5. „Ако изпълнителят по договор не е изпълнил изрично вменените му с договора задължения за това какви документи следва да представи за отчитане на извършената от него работа и заплащането й от възложителя, както и в какъв срок след получаване на тези изискуеми документи възложителят следва да извърши плащане, следва ли да се счита, че възложителят е в забава на задължението си за плащане на изработеното, ако изпълнителят през целия срок на действие на договора не представя всички посочени в договора документи за отчитане и приемане на работата?“- последните три въпроса с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Страните взаимно оспорват жалбите си, като излагат съображения както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в съответната обжалвана част, така и за правилността на обжалвания съдебен акт Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка по чл.86, ал.1 от договора за СМР от 14.05.2016г. за сумата 45 000 лева и да го отмени в останалата част, като отхвърли исковете за неустойка по чл.86, ал.1 от договора за разликата над уважения размер и за неустойка по чл.86, ал.2 от договора изцяло, въззивният съд приема, че между страните е сключен валиден договор за строителство, по силата на който ищецът е възложил на ответника да изгради на груб строеж сграда със смесено предназначение в срок, съгласно приложен линеен график, обхващащ период от 260 календарни дни, като е постигнато съгласие относно началния момент на срока; хипотезите на удължаването му при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи строителството, както и при забавено плащане от страна на възложителя; условията на приемане на обекта и др., вкл. е договорено задължение на възложителя да осигури източници на ел.енергия и вода в рамките на строителната площадка за ползване от изпълнителя. Съдът констатира, че съгласно договора при забава за завършване и предаване на определени работи от възложените в срока по чл.15 изпълнителят дължи неустойка в размер на 300 лева дневно, но не повече от 5% от стойността на договора /чл.86, ал.1/, а ако времето на забавянето е по-голямо от 30 календарни дни възложителят има право да развали договора, като освен неустойката по ал.1 изпълнителят дължи еднократна неустойка в размер на 5% от стойността на договора /чл.86, ал.2/. Решаващият съдебен състав приема, че при безспорно установеното съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 16.12.2016г. – начало на срока за изпълнение на СМР и съставяне на акт обр.14 за приемане на конструкцията /подписан от представители на проектанта, изпълнителя и строителния надзор/ на 27.10.2017г., спорни между страните са въпросите дали строителните работи са завършени в срок, налице ли са обстоятелства, водещи до удължаване на срока, респ. налице ли е забава на изпълнителя, обуславяща отговорността му за плащане на неустойка по чл.86, ал.1 и чл.86, ал.2 от договора. Съдът констатира, че чл.15 от договора препраща относно срока и етапите за изпълнение към приложение 2 - линейния график, с който е предвидено поетапно изпълнение на СМР, като за всеки етап /изграждане на временни съоръжения, укрепване, изкоп, основи, коти от -2,95 до +21,65 и зидарии/ са определени съответни периоди от време, до изпълнението на грубия строеж на 260-ия ден. Тълкувайки така формулираните уговорки и съобразявайки, че в договора липсва изрична клауза, регламентираща срокове за изпълнение на отделните видове СМР, въззивният състав намира, че забавата, обуславяща задължение за неустойка, независимо за коя от конкретно възложените с приложение №1 към договора работа е установено неизпълнение, следва да бъде изчислявана от изтичането на крайния срок за изпълнение. За да определи този падеж, съдът взема предвид, че срокът по чл.15 е започнал да тече от 16.12.2016г., когато е открита строителната площадка, а 260-те дни са изтекли на 02.09.2017г., като излага подробни аргументи за наличието на предпоставки на неговото удължаване съгласно чл.21, ал.2 от договора и чл.95 и чл.96 ЗЗД- с дните на забавата на възложителя за плащане на съответния вид изпълнени и приети СМР и с периода на забава на възложителя за снабдяване на строителния обект с електричество. След анализ на доказателствата приема, че ищецът като възложител е изпаднал в забава за плащане на СМР по протокол №3, която е продължила 13 дни- до 30.03.2017г., когато е окончателното плащане по фактура №197/10.03.2017г., поради което с този период на забава следва да бъде продължен срокът за завършване на обекта – до 15.09.2017г. Решаващият състав намира, че срокът следва да бъде продължен и с периода до снабдяването на строителния обект с електричество, тъй като е налице хипотезата на чл.95 и чл.96 ЗЗД - забава на кредитора /възложителя/ да даде необходимото съдействие за изпълнението на задълженията на строителя. Излага аргументи, че още към датата на откриване на строителната площадка- 16.12.2016г. обектът е следвало да бъде снабден с електричество, за да може ответникът да изпълни първия етап от строителството, като е установено, че снабдяването на обекта с ток е станало едва на 31.01.2017г. – със забава от 45 дни, с които следва да бъде удължен крайният срок за изпълнението на ответника. Мотивиран от горното, въззивният съд стига до извод, че падежът на задължението на ответника по договора е настъпил на 29.10.2017г. Решаващият съдебен състав приема за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 27.10.2017г. конструкцията е била приета с протокол обр.14, кой който момент ищецът е приел и платил повечето уговорени в приложение №1 и извършени от ответника СМР, като недовършена и неотчетена от ответника и неприета и незаплатена от ищеца е останала работата по изпълнението на обратен насип от 1257 куб.м. Излага доводи, че в тежест на ответника е било да установи,че обратният насип /независимо дали се е дължал като един или три отделни/ е бил изпълнен от него в определения срок, съгласно проектите и нормативните изисквания, ищецът неоснователно е отказал да приеме изработеното. Предвид липсата на доказателства до завеждането на исковата молба строителят да е изпълнил насипа в уговореното количество съгласно предписанията от строителния надзор, съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава от 29.10.2017г., която към 29.03.2018г. – депозиране на исковата молба, е 150 дни. Съгласно чл.86, ал.1 от договора ответникът дължи неустойка за забавата за 150 дни в размер на 45 000 лева /по 300 лева неустойка за всеки календарен ден забава/, поради което първият иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен до този размер. Въззивният съд намира за изцяло неоснователен втория иск за неустойка по чл.92 ЗЗД вр. чл.86, ал.2 от договора от 14.05.2016г. Излага аргументи, че с тази клауза страните са постигнали съгласие за неустойка за разваляне на договора, каквото не е настъпило нито с писмото до изпълнителя от 15.12.2017г., нито с подаването на исковата молба. Приема, че при договорите за изработка изпълнението се счита осъществено с приемането на работата от възложителя, като преди да приеме работата последният е длъжен да я прегледа и ако установи отклонение от поръчаното /от проекта/ има правото да поиска от изпълнителя да поправи изработеното в определен подходящ срок без заплащане или да му заплати разходите, необходими за поправката, или да намали съответно възнаграждението /чл.265, ал.1 ЗЗД/. Счита, че възложителят има право да развали договора само когато е налице такова съществено отклонение от поръчаното, заради което или поради неотстранимост на недостатъците работата е станала негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, респ. разваляне не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора /чл.87, ал.4 ЗЗД/. Съдът намира, че доколкото в случая поетото от ответника задължение да изгради сградата на груб строеж като цяло е изпълнено, конструкцията е приета с протокола обр.14 от 26.10.2017г., останала е неизпълнена единствено работата по обратния насип, а описаните в писмото на ищеца от 15.12.2017г. работи представляват отстраними дефекти или увреждания на вече приетите СМР, възложителят няма правото да развали договора. В този смисъл стига до извод, че писмото от 15.12.2017г., съдържащо изявление за едностранно прекратяване на договора, не е породило целените правни последици, поради което и отговорността на ответника за неустойка по чл.86, ал.2 от договора не може да бъде ангажирана. Счита, че такова действие не е произвела и исковата молба, с която ищецът изрично е заявил,че договорът между страните продължава да е в сила и да ги обвързва. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. По поставените правни въпроси от „Булкарп“ ООД: Първите два материалноправни въпроса -дали се дължи неустойка за забава при частично неизпълнение и основателен ли е отказът на възложителя да приеме работата при частично неизпълнение, което е несъществено, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, възпроизвеждат поддържаните от него защитни тези относно тълкуване на договора за СМР, изпълнението и приемането на възложената работа, обективират резултата на оценъчната му дейност във връзка с доводите на страните и доказателствата по делото. Въпросите са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, респ. отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поради което те нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не обусловил крайните му изводи за основателност на претенцията за неустойка за забава по чл.86, ал.1 от договора за сумата 45 000 лева, тъй като искът е за мораторна неустойка, а не за плащане на възнаграждение за изпълнени, но неприети СМР. Въпросите съдържат оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата незаконосъобразност и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените три процесуалноправни въпроса /трети, четвърти и пети/ са свързани с оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – недопускане на допълнителни задачи на съдебно-техническата експертиза и игнориране на заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза. Настоящият съдебен състав констатира, че въпросите не са коректно поставени с оглед процесуалните действия на страните и съда и мотивите на въззивното решение. С отговора на исковата молба ответникът е изложил доводи за неоснователност на искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза и не е направил искане за събиране на такова доказателство. С отговора на допълнителната искова молба отново е поддържал оспорването си, като не е поставил задачи за такава експертиза. Такова искане не е направено от ответника и в първото открито съдебно заседание по делото. Във второто открито съдебно заседание ответникът е оспорил заключението на съдебно-техническата експертиза и е поставил допълнителни въпроси, изискващи преценка на документи, които до този момент не са приложени и приети като доказателства, както и свързани с нови твърдения, които не са наведени в отговора на исковата молба- за промяна в проекта, респ. промяна в срока за изпълнение на СМР. Първоинстанционният съд се е произнесъл, като е оставил без уважение искането като преклудирано. От своя страна въззивният съд е оставил без уважение искането на ответника- въззивник за допускане на допълнителни задачи на съдебно-техническата експертиза, от които само малка част имат отношение към изпълнението на СМР-обратен насип, но не поради липса на процесуално нарушение на първоинстанционния съд по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, а с оглед отхвърлянето като преклудирано на искането да бъдат приети приложените към въззивната жалба писмени доказателства, въз основа на които се поставят допълнителните въпроси. Във въззивната жалба няма оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвянето на доклада по делото и разпределението на тежестта на доказване. Въззивният съд е изложил аргументи, че с оглед тълкуването на договора и приетия начин за определяне на падежа за изпълнение на СМР, респ. изчисляване на началния момент на периода на забавата, отговорите на поставените от ищеца въпроси за продължителността на забавата на строителя спрямо линейния график и за значението на акта за въвеждане в експлоатация са ирелевантни за спора. Като противоречащо на останалите доказателства не е кредитирано /не му е дадена вяра/ заключението само по третия въпрос, който обаче не касае изпълнение на обратен насип, а хидроизолационни дейности. Следва да се отбележи, че искането да бъде дадена възможност да се ангажират доказателства, без да са конкретизирани и без да се сочи какви факти ще бъдат установявани с тях, не представлява направено в срок доказателствено искане. Задължението на съда да разпредели тежестта на доказване, както и служебно да назначи експертиза при необходимост от специални знания, са свързани с изясняване на фактическата обстановка по делото, т.е. на фактите и обстоятелствата, които са релевантни и са надлежно и своевременно въведени като част от предмета на спора / от ищеца с исковата молба, а от ответника с отговора на исковата молба/. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси не са съществени за изхода на спора и по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Шестият и седмият въпрос – за действието на акт обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и произтичащите от него задължения за страните, не представляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Тези въпроси са поставени с оглед оплакването на касатора, че съдът не е съобразил, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора за СМР. Твърдението за обективна невъзможност за изпълнение, изключваща отговорност за вреди от забава, е направено за първи път в касационната жалба. Такова възражение не е въведено с отговора на исковата молба, не е станало част от предмета на спора и не обсъждано нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. По поставените правни въпроси от „Билтрейд Груп“ ООД: Първият материалноправен въпрос - относно критериите за тълкуване на договорните клаузи, е обусловил изводите на съда и е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, че съгласно чл.20 ЗЗД при спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни договорни клаузи трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуването не следва да се подменя волята на страните, обективирана в договора. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със съдебната практика, като е тълкувал неустоечните клаузи съгласно чл.20 ЗЗД. За да приеме, че страните са постигнали съгласие за неустойка за забава за изпълнение на възложените СМР, релевантен за която е крайният срок за изпълнение на договора, решаващият съдебен състав е съобразил както самото съдържание на договорните клаузи за неустойка /чл.86, ал.1 и ал.2/, така и разпоредбата на чл.15, съответно приложение №2 /линеен график/ към които препращат тълкуваните разпоредби, така и смисъла на целия договор. Съдът е отчел факта, че договорът е за построяване на сграда до ниво груб строеж, като в линейния график има обособени етапи на изпълнение и различни срокове за всеки етап, като грубият строеж следва да е готов на 260-ия ден. Съобразил е обстоятелството, че страните не са договорили срокове за отделните видове СМР. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да анализира доказателствата и да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни, е значим за изхода на спора, тъй като обуславя изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, относими към спора и е обсъдил доводите е възраженията на страните, вкл. възраженията на ищеца относно липсата на основание за удължаване на срока на договора за строителство. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви и относно твърдението на ищеца за добросъвестно изпълнение на задълженията му по договора за осигуряване на ел.захранване на строителната площадка, и относно доводите му, че не е налице забава в плащането на фактура №197/10.03.2017г. Решението е постановено в пълно съответствие с разрешенията на поставения от касатора въпрос и не е налице основание за допускането му до касационен контрол. Останалите три въпроса, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те са поставени с оглед поддържаните в хода на производството доводи от ищеца относно тълкуването на договора за СМР, сроковете за изпълнение на задължението на възложителя за плащане на приетите СМР и са свързани с конкретната фактическа обстановка, а отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд