Определение № 76 от 12.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано 1./ по касационната жалба вх. Nо 7511/11.05.2016 год. на Р. И. Д. от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. К. Д. САК и И. И. Д., заявена чрез процесуалния представител адв.С. В.- САК, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е потвърдено/ без изричен диспозитив / Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/ 2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост на НСА.

С касационната жалба на Р. Д. и И. Д. се подържа, че в обжалваната част въззивното решение е процесуално недопустимо поради допуснат нарушение на чл. 299 ал.1 ГПК, липса на активна процесуална легитимация на НСА като ищец по делото, респ. е неправилно и незаконосъобразно поради неточно прилагане на материалния закон и неточна преценка на доказателствата по делото-основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за евентуална недопустимост на обжалваното решение поради наличие на отрицателни процесуални предпоставки при което е упражнено правото на иск- влязло в сила решение между същите страни, същия предмет и на същото основание и липса на активна процесуална легитимация на ищеца НСА.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ.бр.86/2017 год./ по въпроса за допустимостта, страна която е водила положителен установителен иск, да установи правото си на собственост върху определен имот, след като този иск е отхвърлен с влязло в сила решение, да предяви отрицателен установителен иск срещу същия ответник за установяване, че този ответник не е собственик на недвижимия имот, предмет на делото, решено със сила на пресъдено нещо ? като произнесе в противоречие с ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС, а доколкото не може да се приеме, че посочената хипотеза има своето разрешение с цитираното тълкувателно решение, то касаторите считат, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и по въпроса за допустимостта при спор за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ съдът да извършва освен контрол по отношение на решението за възстановяване на собствеността при положение, че ищецът не предявява иск за защита на свои права, а действа като процесуален субституент на държавата ? в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / като произнесен в противоречие с „тълкувателно“ Решение No 5/2010 по гр.д. No 339/2009 год. на ВКС-IV г.о. / неприложено към изложението/

Искането да се опусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса следва ли да се прилага разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделски земи, попадащи в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета със строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях, съгласно действащите СПН, хигиенни и противопожарни правила ? като произнесен в противоречие с Решение No 457/09.12.2011 год. по гр.д. No 1591/ 2010 година на ВКС-I и Решение No 22/11.02.2011 год. по гр.д. No 1339/ 2009 година на ВКС-I.

Искането да се допусне касационно обжалване се иска в приложеното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по въпроса при липса в процесните имоти на извършено строителство, отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ, налице ли е пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ, при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти върху които други имоти има реализирано мероприятие на държавата по см. на параграф 1в ППЗСПЗЗ, представлява ли реализирано мероприятие по см. на цитираната норма ограждането на имота или на част от него? като произнесен в противоречие с Решение No 277/ 12. 01. 2012 год. по гр.д. No 1140/ 2010 година на ВКС- II г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване се иска в приложеното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по въпроса налице ли е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по отношение на целия имот ако се приеме, че в част от процесния имот има реализирано мероприятие, но останалата част, която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта, засегната от мероприятието, докато останалата част от имота е свободна за възстановяване ? произнесен в противоречие на Решение No 76/ 10.06. 2014 год. по гр.д. No 3136/ 2013 година на ВКС- II г.о Решение No 77/ 09. 03.2010 год. по гр.д. No 4209/ 2008 година на ВКС- I г.о, Решение No 720 /05.11.2009 год. по гр.д. No 1943/ 2007 година на ВКС- III г.о., постановено е по чл. 218и ГПК / отм./

Искането да се допусне касационно обжалване се подържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / реакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по процесуално правните въпроси: длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства дали процесните имот са част от осъществено комплексно мероприятие на държавата, която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и свидетелки показания, да назначи съдебно техническа експертиза със задача вещото лице, след като извърши оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община, да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай, с довод, че са произнесени в противоречие с Решение No 102/ 10. 06. 2015 год. по гр.д. No 386/2015 год. на ВКС- I г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване по въпроса може ли съдът да прием един правнорелевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставил въпроси към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение при неизяснено дело ? е в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / поради противоречие с ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС.

С изложението към касационната жалба на Р. Д. и И. Д. се поддържа основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса: следва ли съдът служебно да възложи експертиза, която да обозначи съществуващите в процесните имоти постройки и инфраструктурни съоръжения, за да определи прилежащия терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятие част от терена може да се обособи като самостоятелен имот ? сочейки като противоречиво разрешение на въпроса Решение No 951/ 18. 12. 2009 год. по гр.д. No 2154/2008 година на ВКС- I г.о

Посоченото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпроса в кои случаи се счита, че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ, при положение, че същата е незастроена ?, произнасян противоречиво от съдилищата предвид цитираните решения - Решение No 612/ 18. 06. 2009 год. по гр.д. No 980/2008 година на ВКС- IV г.о., Решение No 1041/ 22. 12. 2009 год. по гр.д. No1842/2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 1084/22.12.2009 год. по гр.д. No 4506/2007 год. на ВКС- II г.о. Решение No 1213/02.02.2009 год. по гр.д. No 5074/2007 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 1335/24.11.2008 год. по гр.д. No 5570/2007 година на ВКС- IV г.о.

Искането да допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свои почин да констатира наличие и да поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция и допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК, под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение, в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна, във въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна ? което произнасяне би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона.

В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от НСА „В.Левски“ С. с който се възразява срещу доводите за нищожност, процесуална недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Обстойно и с конкретно цитирани съдебни актове се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване.

Касационното производство е образувано и 2./ по касационната жалба вх. Nо 7540 /11.05.2016 год. на А. Н. К./ починала 20.11.2016 год. и заместена от наследниците по закон- Н. В. К. и А. В. К., М. Н. Б., В. Щ. Х., М. Щ. Б., Н. Т. Б., М. Т. Б., М. Г. Д., заявена чрез процесуалния им представител адв. М. Д. и адв.Т. Д. И. АК- Б., срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас, в частта, с която е потвърдено/ без изричен диспозитив / Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е процесуално недопустимо, произнесено по иск на лице без правен интерес и при отречено право на същата тази страна със силата на пресъдено нещо- чл. 299 ал.1 ГПК. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение в необосновано, поради нелогични мотиви относно едновременното приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ при възстановяване на земите и възможността да се придобива право на собственост на основание придобивна давност, постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата по делото и наведените от страните доводи, недопустимо от гл.т. на извършената служебно поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.Поддържат се доводи за нарушение по приложение на материалния закон- чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с параграф 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ.

Искането да се допусне касационно обжалване/ без самостоятелно изложение по см. на чл. 284 ал.3 ГПК/ се поддържа на основание евентуална недопустимост, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпросите за правния интерес от защита с отрицателен установителен иск, произнесен в противоречие с ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, по въпросите за правилната преценка на доказателствата по делото –в противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, на ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС по въпросите за обвързаността на държавата от постановените от нейните органи решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.

Искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите за допустимостта на косвения контрол за законосъобразност в хипотезата на възстановена собственост на бивша земеделска земя по чл. 10б ЗСПЗЗ, произнесено в противоречие ТР No 5/2011 година на ОСГК на ВКС, с Решение No 136 от 22.07.2013 год. по гр.д No 1523/2010 година ВКС-ГК I г.о., Решение No 99 от 10.05.2013 год. по гр.д No 681/2012 година ВКС-ГК и др.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите за значението на постановените срещу България решения на ЕС по правата на човека, свързани с нарушения на Протокол 1 към ЕКПЧОС.

С общ отговор срещу подадените касационни жалби от останалите страни Министърът на младежта и спорта изразява становище, че касационните жалби на НСА и Областния управител на област Б. следва да бъдат допуснати до касационно обжалване и по същество, като основателни бъдат уважения.Останалите касационни жалби, на ответниците –физически лица следва да не бъдат допуснати до касационно обжалване поради липсата на основания за това, респ.-ако се допуснат, да бъдат ставни без уважения като неоснователни.

С общ отговор срещу подадените касационни жалби на касаторите- физически лица, процесуалният представител на Областния управител на област Б. заявява обстойно становище, че касационните жалби им не могат да бъдат допуснати до касационно обжалване поради липсата на основания за това, респ. - ако се допуснат ,следва да бъдат ставни без уважения като неоснователни. Излагат се конкретни доводи срещу релевираната процесуална недопустимост на въззивното решение ,срещу въведените доводи за наличие на основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК.

С общ отговор процесуалните представители на касаторите Р. Д. и И. Д. заявяват становище, че подадената касационни жалби от останалите страни -физически лица следва да бъдат допуснати до касационно обжалване и по същество, като основателни бъдат уважения.

Касационното производство е образувано и 3./ по касационната жалба вх. Nо 7605/12.05.2016 год. на В. К. Г. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. И. А. - САК, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас, в частта, с която е потвърдено/ без изричен диспозитив/ Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост.

Касаторът В. К. Г. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, поради наличие на процесуална пречка за разглеждане на делото- забраната за пререшаемост на спор, разрешен с вяло в сила решение по см. на чл.299 ал.1 ГПК, липса на активна процесуална легитимация на НСА „В.Левски „София, поради липса на собствено право на иск, нито има правна възможност за предявява отрицателен установителен иск, нито разполага с процесуалното право да е процесуален субституент.Поддържат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради9 допуснати нарушения на материални и процесуален закон- основание по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.

С изложението си по чл.284 ал.3 ГПК се поддържа довод за необходимостта от допускане на касационното обжалване поради евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК / редакция на текста до изм. ДВ. бр.86/2017 година /.

Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. /се поддържа по въпроса за допустимостта, страна която е водила положителен установителен иск за собственост по отношение на определен недвижим имот и който иск е отхвърлен с вляло в сила решение, за предяви отрицателен установителен иск срещу същия ответник, за установяване, че същият не е собственик на недвижимия имот, предмет на делото, решено със силата на пресъдено нещо ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 8/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Искането да се допусне касационното обжалване в приложно поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпросите: за допустимостта в спора за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен контрол на решението за възстановяване правото на собственост, при условие, че ищецът не предявява иск за защита на собствени права, а действа като процесуален субституент на Държавата?, разрешен от възивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по „тълкувателно“ Решение No 5/2010 година на гр.д. No 339/2009 год. на ВКС- IV г.о.; за необходимостта да се приложи разпоредбата на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделска земя, попадаща в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета от строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях, съобразно на действащите СПН, хигиенни и противопожарни правила, въпрос разрешен в противоречие с дадения отговор по Решение No 457 от 09.12.2011 год. по гр.д. No 1591/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 22 от 11.02.2011 на гр.д. No 1339/2009 год. на ВКС- I г.о.; при липсата в процесните имоти на извършено строителство, отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ ,при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти, върху които други имоти има реализирано мероприятие на Държавата, ограждането на имотите, съставлява ли „проведено мероприятие“ по см. на закона ? въпрос разрешен в противоречие с дадения отговор по Решение No 277 от 12.01.2012 год. по гр.д. No 1140/2010 год. на ВКС- II г.о.; налице ли е пречка по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на бивши земеделски земи по отношение на целия имот, ако се приеме, че в част от същия има реализирано мероприятие, но останалата част, която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта, засегната от мероприятието на държавата, доколкото останалата част от имота е своб9одна за възстановяване ? въпрос разрешен в противоречие от въззивния съд с дадения отговор по Решение No 76 от 10.06.2014 год. по гр.д. No 3136/2013 год. на ВКС- II г.о., Решение No 77 от 09.03.2010 год. по гр.д. No 4209/2008 год. на ВКС- I г.о., Решение No 720 от 05.11.2009 год. по гр.д. No 1943/2007 год. на ВКС- III г.о.; длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства дали процесните имоти са част от осъществено комплексно мероприятие на Държавата, която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и показанията на свидетелите, да назначи съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като извърши нов оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай ? с довод, че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 102 от 10.06.2015 год. по гр.д. No 386/2015 год. на ВКС- I г.о. и за възможността съдът да приеме един правно-релевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставен въпрос към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение ри неясно дело ? с довод на касатора, че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Т Р No 1/04.01.2000 год. на ОСГК на ВКС.

Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /, поради противоречиво разрешаване от съдилищата, се поддържа по въпросите: следва ли съдът служебно да възложи експертиза, която да обосначи9 съществуващите в процесния имот постройки и съоръжения, да определи прилежащия към тях терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятието част от терена може да се обособи като самостоятелен имот, позовавайки се на с довод, че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 951 от 18.12.2009 год. по гр.д. No 2154/ 2008 год. на ВКС- I г.о. и с довод, че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 227 от 14.05.2009 год. по гр.д. No 160/2008 год. на ВКС- IV г.о.; в кои случаи се счита, че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ при положение, че същата е незастроена ? С довод, че се разрешава противоречиво от съставите на ВКС като се цитират Решение No 612 от 18.06.2009 год. по гр.д. No980/ 2008 год. на ВКС- IV г.о.; Решение No 1041 от 22.12.2009 год. по гр.д. No 1842/ 2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 1084 от 12.11.2008 год. по гр.д. No 4506/ 2007 год. на ВКС- II г.о. и др.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите; допустимо ли е и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свой почин да констатира и поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция ? Допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК, под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна ,а с въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна в процеса в нарушение на императивните норми на ГПК ?

С приложения писмен отговор на процесуалния представител на НСА „В.Левски „ София се оспорват релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване, наред с доводи за липса на въведените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски.

Образувано е и 4./ по касационната жалба вх. Nо 7602/12.05.2016 год. на Областния управител на област Б. като процесуален представител на МРРБ чрез процесуалния представител Гл.юриск. С. С., трето –лице помагач в производството, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас, в частта, с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА с което е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска, като наследници на М. Б., не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА, като процесуален субституент, в тази част е отхвърлен.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част по отхвърления иск, решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на материални закон и задължителната съдебна практика по приложението му, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / се обосновава с довод, че изводите на съда, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ за площта над 4 415 кв.м. до претендираната площ от 6 436 дка поставят въпроса: дали характеристиката на земята, за която се отхвърля иска, позволява реална реституция, който е произнесен в противоречие с Решение No 373 от 26.07.2012 год. по гр.д. No 1309/2010 год. на ВКС- I г.о. Решение No 108 от 25.07.2012 год. по гр.д. No 1291/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 227 от 14.05.2009 год. по гр.д. No 160/2008 год. на ВКС- IV г.о.

Процесуалният въпрос, произнесен в противоречие с практиката на ВКС, е въпросът за това, следва ли съдът при формиране на крайните си и при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, обективирана с Решение No 283 от 14.11.2014 год. по гр.д. No 1609/2016 год. на ВКС- IV г.о.

Срещу така подадената касационна жалба е подаден отговор от В. К. Г., с който се възразява, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване поради неотносимост на поставените въпроси към предмета на спора, както и поради липса на противоречие с практиката на ВКС..

Образувано е и 5./ по касационната жалба вх. Nо 7593/12.05.2016 год. на НСА“Васил Левски “ С. чрез процесуалния представител адв.Н. Д.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас,, в частта, с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА и е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска, като наследници на М. Б., не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА в тази част е отхвърлен.

С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил корекцията на експертното заключение, направено при разпита на вещото лице, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за преценка на доказателствата от въззивния съд, произнесен в противоречие с Решение No 101 от 03.06.2015 год. по т.д. No 1740/2014 год. на ВКС, ТК- I отд., на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и Решение No 157 от 08.11.2011 год. по т.д. No 823/2010 год. на ВКС, ТК- II отд.

Срещу подадената от НСА касационна жалба е подаден писмен отговор от Р. И. Д. и И. И. Д., чрез процесуалните им представители, с който се оспорва изцяло касационната жалба поради липса на визираните в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените от касаторите доводи и релевираните с отговорите възражения по чл. 280 ал.1 ГПК и съобрази ограниченията за касационно обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / намира:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 278 ГПК, насочени са срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение на граждански съд по вещен иск, поради което се явяват процесуално допустими.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция / макар и без изричен диспозитив/, В ЧАСТТА с което са уважени исковете на НСА като процесуален субституент на Българската Държава като е прието за установено, че И. И. Д., Р. И. Д., В. К. Г., А. Н. К., В. Щ. Х., М. Н. Б., М. Щ. Б. ,Н. Т. Б., М. Т. Б., М. Г. Д. не са собственици на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска.

Със същото решение, окръжният съд е отменил решението на първата инстанция, в частта, с която е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска, като наследници на М. Б., не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и е отхвърлил иска в тази му част.

С Решение No II-80 от 03.02.2017 година, постановено по същото дело, е оставено без уважение молбата на НСА „Васил Левски“ със седалище [населено място] в качеството й на процесуален субституент на Държавата, с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в площта на имота, тъй като вещото лице в съдебно заседание е посочила, че площта на имот с идентификатор 51500.510.57 е в размер на 6 436 кв.м., а не както е посочила в своето заключение 4 415 кв.м. За да остави без уважение искането на НСА, въззивният съд се е позовал на липсата на основания въз основа на което е направена „корекцията‘ на вещото лице относно площта на ПИ с идентификатор 51500.510.57, след констатацията, че в границите на оградата на терена е включена площ от около 4 415 кв.м., в който размер и съдът е уважил претенцията след като е направил извод за нейната основателност.

След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по нито една от касационните жалби.

1.По касационната жалба на Р. Д. и И. Д..

Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск и е прието за установено, че физическите лица –ответници по иска между които са и настоящите касатори не са на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, не може да бъде уважено по следните съображения:

За да уважи иска на НСА, приемайки, че същата е заявила исковете в качеството на процесуален субституент на Държавата и като носител на правото на управление и ползване на имота, предоставено с нарочен административен акт, въззивният съд е приел, че ищцовата страна е надлежно активно легитимирана да води исковете; прието е, че влязло в сила Решение No 159 от 25.07.2007 година постановено по гр.д. No 753/2005 година на РС-Несебър между същите страни, не съставлява отрицателна процесуална пречка на предявените искове и обуславя непререшаемост на спора по см. на чл. 299 ал.1 ГПК, тъй като няма идентичност в предмета на спора по делата; прието е, че НСА като автономна и самоуправляваща се единица, универсален правоприемник / Решение на НС на Република България от 1995 година / на натоварено да управлява и стопанисва държавна собственост учреждение- ВИФ “ .Г.Димитров“ още от 1974 година – в конкретните имоти- хранителен блок-столова за студенти, монолитна сграда на два етажа и жилищно битов блок за студенти, двуетажна и триетажна сграда, обявени за публична държавна собственост АДС 4744/17.09.2009 година може да оспори правата на собственост на ответниците по техния легитимиращ ги титул- решение на ПК/ ОбСЗ на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, предвид вклюването на бившите земеделски земи в границите на съществуващия застроителен и регулационен план от 1985 година, на реализираното мероприятие в рамките на този план от Държавата и извършеното строителство, съществува към 1991 година.

Въпреки множеството изведени „въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК“, настоящият състав намира, че нито един от тях не може да обуслови извод за селекция и допускане на касационното обжалване.

Доводите за евентуална недопустимост на обжалваното решение поради наличие на отрицателни процесуални предпоставки при което е упражнено правото на иск- влязло в сила решение между същите страни, същия предмет и на същото основание и липса на активна процесуална легитимация на ищеца НСА, не могат да се споделят. В насока на довода за недопустимост на съдебното решение е поставеният въпроса за допустимостта на съдебно решение, в хипотезите когато, страна, която е водила положителен установителен иск да установи правото си на собственост върху определен имот, след като този иск е отхвърлен с влязло в сила решение, е предявила отрицателен установителен иск срещу същия ответник за установяване, че този ответник не е собственик на недвижимия имот, предмет на делото, решено със сила на пресъдено нещо ?, за който се поддържа, че в произнесен в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС, а доколкото“ не може да се приеме, че посочената хипотеза има своето разрешение с цитираното тълкувателно решение“, то касаторите считат, че касационното обжалване следва да се допусне на основание за развитие на правото и еднаквото и точно приложение на закона.

Очевидно е, че цитираната задължителна съдебна практика не визира хипотеза, разгледана по делото, поради което и не може да се поддържа обоснован довод за противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, която обстоятелство е ясно на касаторите при положение, че имат искане тезата им се приеме, че касае основанието за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че и това искане не може да бъде уважено по съображения, че нито правната доктрина, нито съдебната практика приемат тезата за наличие на идентитет на предмет на спора/ като основание на иска и петитум/ при заявен положителния установителен иск за собственост и на отрицателния установителен иска за собственост, дори и когато предмет на защитаваното право има един и същ обект на собственост.

Въпроса за допустимостта при спор за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ съдът да извършва освен контрол по отношение на решението за възстановяване на собствеността при положение, че ищецът не предявява иск за защита на свои права, а действа като процесуален субституент на държавата ? е изцяло некоректно поставен, тъй като оспорване на правото на собственост, не означава искане за провеждане на косвен контрол, а искане да бъдат доказани е хода на спора всички предпоставки, на които ответната страна базира своя титул за собственост. От друга страна соченото „противоречие“ с нетълкувателно Р No 5/2010 няма никакво отношение тъй като касае различна като факти и спор хипотеза.

Изведените с изложението на касаторите материално-правни въпроси по приложение на разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделски земи, попадащи в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета със строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях, съгласно действащите СПН, хигиенни и противопожарни правила ? са фактически въпроси, тъй като в тях е заложена конкретика, която е различна за всеки правен спор и съпоставката за противоречивото приложение н може да бъде направена именно поради това. Цитираното Решение No 457 дава категоричен отговор на поставения въпрос относно приложението на закона, поради искането на касаторите в случая не поставя принципното искане за тълкуване съдържанието на правната норма, а се касае искане да се констатира, че по конкретния правен спор са налице установени факти – от категорията или извън категорията на посочените в решението на ВКС, който могат да бъдат подведени / или не са съобразени в контекста на съдържанието на правната норма. В процеса на селекция по чл. 288 ГПК касационният съд не може да се цени доказателства по делото и тяхното правилно или неправилно подвеждане под хипотезиса на правната норма ,това е по същество касационния контрол за законосъобразност но само и доколкото касационното обжалване е допуснато. Ето защо така изведения въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, защото предполага същинска контролна правораздавателна дейност.доколкото се сочи и Решение No 22/2011 год. то следва да се посочи, че същото е неотносимо към разглежданата хипотеза,тъй като касае спор на включена земеделска земя в капитала на търговско дружество.

Въпросът при липса в процесните имоти на извършено строителство, отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ, налице ли е пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ, при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти върху които други имоти има реализирано мероприятие на държавата по см. на параграф 1в ППЗСПЗЗ, представлява ли реализирано мероприятие по см. на цитираната норма ограждането на имота или на част от него? не е обуславящ изхода на спора въпрос, тъй като касае спор относно факти, а не относно приложение на закона, съотнесено към факти. Цитираното Решение No 277/ 12.01.2012 год. е неотносимо, тъй като касае коренно различна хипотеза като факти и приложимост на друга материално -правна норма на ЗСПЗЗ.

Доколко въпроси, като тези: налице ли е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по отношение на целия имот ако се приеме, че в част от процесния имот има реализирано мероприятие, но останалата част, която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта, засегната от мероприятието, докато останалата част от имота е свободна за възстановяване ? изцяло включващи конкретни факти, не могат да бъде база за исканата селекцията по чл. 288 ГПК, вече бе даден отговор с мотивите по-горе.За пълнота на изложението следва да бъде отразено, че цитираното Решение No 76/ 10.06. 2014 год. е произнесено по реда на чл. 295 ал.2 ГПК, като основна задача на съда е била определянето на свободни части на терен в хипотеза,, напълно неотносима към настоящия случай. С Решение No 77/ 09. 03. 2010 год. е налице произнасяне по въпросите за съотношението на правата на лицата, чиито земеделски земи попадат под режима на чл. 10б ЗСПЗЗ и правата на държавата- т.е. аналогичен случай на настоящия, но даденото принципно решение, доколкото не е възприето по делото от въззивния съд може да се цени само като допуснато нарушение по приложение на материалния закон, при установен факт за наличие на свободен терен, който отговаря на условията за самостоятелен поземлен имот,каквито факти по настоящото дело няма. Решение No 720 /05.11.2009 год., произнесено по чл. 218и ГПК / отм./ и не може да се цени като задължителна съдебна практика,на базата на която да се извърши исканата селекция.

Процесуално правните въпроси за задължението на съда при неизяснени обстоятелства дали процесните имот са част от осъществено комплексно мероприятие на държавата, която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и свидетелки показания, да назначи съдебно техническа експертиза със задача вещото лице, след като извърши оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община, да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай, са въпроси по движение на съдебното исково производство и доколкото има несъблюдаване от страна на съда, то се касае до довод за допуснати нарушения, обстоятелства в насока на които е и посоченото Решение No 102/ 10. 06. 2015 год. по гр.д. No 386/2015 година на ВКС- I г.о. с което се повтаря ясната и безпротиворечиво прилагана разпоредба на закона.

Въпросът може ли съдът да прием един правнорелевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставил въпроси към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение при неизяснено дело ? е изцяло подчинен на конкретни факти и не може да бъде третиран като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК,

Въпросите: следва ли съдът служебно да възложи експертиза, която да обозначи съществуващите в процесните имоти постройки и инфраструктурни съоръжения, за да определи прилежащия терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятие част от терена може да се обособи като самостоятелен имот ? не са правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, мотивите на цитираното съдебно решение сочат, че поведението на съда по преценка на доказателствата е прието като съществено нарушение на процесуални правила т.е. отново се касае до мотиви относно начина за установяване на фактите по спора и несъблюдаване, доколкото би се установило при разглеждане по същество, на правилата за това, т.е. до довод за евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила.

Посоченото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпроса в кои случаи се счита, че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ, при положение, че същата е незастроена ?, въпрос по който изобщо няма произнасяне от страна на въззивния съд, тъй като не е бил в рамката на предмета на спора и в този смисъл не е обусловил изхода на делото .От друга страна, съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС страната касатор може да се позове на основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / редакция преди изменението на закона с ДВ. бр.86/2017 година / -т.е. противоречиво прилагане на конкретна правна норма от съдилищата само и доколкото няма формирана задължителна съдебна практика, което се опровергава от цитираните съдебни решения. След като е прието по делото, че се касае до хипотеза на чл. 10б ЗСПЗЗ се има предвид възможност за реституция на земеделска земя, но не безусловна, а такава при ограниченията на законодателя. Различните в нюансите правни тези на съставите на ВКС са резултата на различни факти по делото във всеки конкретен случай.

Не може да се допусне касационното обжалване и по поставения въпрос допустимо ли е и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свои почин да констатира наличие и да поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция и допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК, под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение, в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна, във въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна ? като изведен извън контекста на предмета на делото.

2. По касационната жалба на А. Н. К./ починала 20.11.2016 год. и заместена от наследниците по закон- Н. В. К. и А. В. К., М. Н. Б., В. Щ. Х., М. Щ. Б., Н. Т. Б., М. Т. Б. и М. Г. Д.

Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск и е прието за установено, че физическите лица –ответници по иска между които са и настоящите касатори не са на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, не може да бъде уважено по следните съображения:

Искането да се допусне касационно обжалване на основание евентуална недопустимост, по въпросите за правния интерес от защита с отрицателен установителен иск, произнесен в противоречие с ТР 8/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде уважено, тъй като дадените задължителни разяснения са изцяло съобразени с обжалваното въззивно решение. Правният интерес е обусловен от възможността да се защити определено субективно право или дори фактическо състояние. В конкретния случай няма спор, че е налице защита на правото на ползване и управление на терен, със статут на държавна собственост/ което право обуславя извода за процесуалната субституция/, предоставен към 1974 година на праводателя на субституента и противопоставени парва по реституция по ЗСПЗЗ на физически лица, на които е признато право да възстановят земеделски земи н техния общ наследодател с план за земеразделяне, поради което не може да се поддържа довод за несъблюдаване разясненията на цитираното тълкувателно решение.

Въпросите ,свързани с процесулната легитимация на ищцовата страна и с правомощията на съда в производство по чл. 247 ГПК / доформулирани с оглед на касационната жалба /, също не могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване, тъй като същите нямат характера на обуславящи изхода на спора.

Изведените въпроси за правилната преценка на доказателствата по делото и за задълженията на втората инстанция при контрола за законосъобразност, като произнесени в противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, също не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване.

С ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, Общото събрание на двете колегии на ВКС- гражданска и търговска се дадоха задължителни за съдилищата разяснения относно тълкуването и прилагането правилата на въззивното обжалване.

Разясненията на ОСГТК на ВКС по цитираното тълкувателно решение има за цел да уеднакви практиката не само на окръжните съдилища, но и на отделните състави на ВКС по правилното приложение на нормите на закона, свързани с новите регламенти на въззивното обжалване. С цитираното тълкувателно решение изрично са дадени указания относно задълженията на въззивната инстанция като втора първа инстанция при постановяване на съдебния акт по същество в контекста на възприетия от законодателя „ограничен въззив“ с разпоредбите на чл. 258 и сл. ГПК. Доколкото касаторът поддържа, както е в настоящия случай, че някои правила на въззивното производство не са приложени съобразно закона или в смисъла на даденото тълкуване по приложение на закона със задължителна съдебна практика, по естеството си този довод съставлява довод за допуснато нарушение на процесуалните правила. По правилността на обжалваното решение, касационният съд може да се произнесе само и доколкото е допуснал касационно обжалване, поради което един и същ довод не може да се интерпретира едновременно като основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и едновременно с това да бъде основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Поставеният въпрос за обвързаността на държавата от постановените от нейните органи решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не е произнесен в противоречие с на ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС, а по скоро в съответствие с мотивите, тъй като безусловно е констатирано в мотивите на обжалваното решение несъответствие в начина по който по съдебен ред е признато правото на наследниците на М. Н. Б. с план за земеразделяне, поради неяснота на границите на включените в ТКЗС земеделски земи, а в последствие конкретното възстановяване е извършено в стари реални граници, без яснота как са станали известни след решението на съда.

Не може да бъде допуснато касационното обжалване въз основа на поставения въпрос за значението на постановените срещу България решения на ЕС по правата на човека, свързани с нарушения на Протокол 1 към ЕКПЧОС, след като е безусловно, че констатациите по конкретното дело не могат да обвържат националния съд, извън хипотезата на чл.303 ал.1 т.7 ГПК и то само в рамките на конкретния правен спор.

3. По касационната жалба на В. К. Г.

Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск и е прието за установено, че физическите лица –ответници по иска между които са и настоящите касатори не са на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, не може да бъде уважено по следните съображения:

Доколкото първото поддържано основание за допускане на касационното обжалване е за евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, на основанията релевирани и касационните жалби на останалите касатори –физически лица, обединени в общо производство по настоящото дело,, съставът на ВКС намира, че следва да се позове на вече изложените в тази насока мотиви по горните две касационни жалби, тъй като правните основания за „ недопустимостта“ на съдебното решение са едни и същи и в трите касационни жалби.

Въпросът за допустимостта, страна която е водила положителен установителен иск за собственост по отношение на определен недвижим имот и който иск е отхвърлен с вляло в сила решение, за предяви отрицателен установителен иск срещу същия ответник, за установяване, че същият не е собственик на недвижимия имот, предмет на делото, решено със силата на пресъдено нещо ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 8/2012 год. на ОСГК на ВКС, също получи вече отговор в смисъл, че тезата за несъблюдаване на задължителните разяснения на ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС, не са нарушени .На първо място това е така, тъй като цитираната задължителна съдебна практика не визира аналогична на разгледана по делото хипотеза, поради което и не може да се поддържа обоснован довод за противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че искането при така формулираният въпрос не може да бъде уважено по съображения, че нито правната доктрина, нито съдебната практика приемат тезата за наличие на идентитет на предмет на спора/ като основание на иска и петитум/ при заявен положителния установителен иск за собственост и на отрицателния установителен иска за собственост, дори и когато предмет на защитаваното право има един и същ обект на собственост.

Защо въпросите за допустимостта в спора за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен контрол на решението за възстановяване правото на собственост, при условие, че ищецът не предявява иск за защита на собствени права, а действа като процесуален субституент на Държавата?, не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване, също вече има своя отговор. ? Както вече бе посочено въпросът е изцяло некоректно поставен, тъй като оспорване основанието за придобиване на правото на собственост на земеделска земя при несъблюдавана процедура по възстановяване на земята, не означава искане за провеждане на косвен контрол на реституционният акт, а искане да бъдат доказани е хода на съдебен спор всички предпоставки, на които ответната страна базира своя титул за собственост. От друга страна соченото „противоречие“ с нетълкувателно Р No 5/2010 няма никакво отношение тъй като касае различна като факти и спор хипотеза.

Материално-правните въпроси за необходимостта да се приложи разпоредбата на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделска земя, попадаща в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета от строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях, съобразно на действащите СПН, хигиенни и противопожарни правила, при липсата в процесните имоти на извършено строителство, отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ ,при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти, върху които други имоти има реализирано мероприятие на Държавата, ограждането на имотите, съставлява ли „проведено мероприятие“ по см. на закона ? и налице ли е пречка по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на бивши земеделски земи по отношение на целия имот, ако се приеме, че в част от същия има реализирано мероприятие, но останалата част, която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта, засегната от мероприятието на държавата, доколкото останалата част от имота е свободна за възстановяване ? се базират на конкретни факти/ установени или не по делото/ и не могат да послужат за база за селекция, която изисква съпоставка между посочената задължителна съдебна практика и решението на въззивния съд по правния въпрос, извън фактите. Аналогични въпроси, с несъществени изменения в редакцията, са поставени и с касационната жалба на Р. Д. и И. Д. и настоящия състав е изложил мотиви защо тези въпроси не могат да бъдат третирани като такива по чл. 280 ал.1 ГПК.

Категорично е изразено становището, че когато се извежда въпрос, базиран на факти, т.е. с заложена конкретика, която е различна за всеки правен спор, поради което и съпоставката в производството по чл. 288 ГПК за противоречивото приложение на закона въз онова на конкретните факти не може да бъде направена именно поради това различие по всяко едно дело. Цитираното задължителна съдебна практика по Решение No 457, постановено по чл. 290 ГПК / при редакцията до изменението с ДВ. бр.86/2017 година / дава категоричен отговор на поставените въпроси относно приложението разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ. В този аспект искането на касаторите в случая не поставя принципното искане за тълкуване съдържанието на правната норма, а се касае искане да се констатира, че по конкретния правен спор са налице установени факти – от категорията или извън категорията на посочените в решението на ВКС, който могат да бъдат подведени / или не могат да бъдат подведени в контекста на съдържанието на правната норма. В процеса на селекция по чл. 288 ГПК касационният съд не може да се цени доказателства по делото и тяхното правилно или неправилно подвеждане под хипотезиса на правната норма ,това е по същество касационния контрол за законосъобразност но само и доколкото касационното обжалване е допуснато. Ето защо така изведените „правни „въпрос не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, защото отговорите предполагат не тълкувателна, а същинска контролна правораздавателна дейност.

Поставените въпроси: длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства дали процесните имоти са част от осъществено комплексно мероприятие на Държавата, която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и показанията на свидетелите, да назначи съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като извърши нов оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай и за възможността съдът да приеме един правно-релевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставен въпрос към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение ри неясно дело ? не може да бъдат квалифицирани като „правни въпроси „ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Същите не касаят искане за провеждане на селекция от страна на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК, а искане за констатация дали е спазена законовата процедура по преценка на доказателствата и установените по делото правно -релевантни факти, която дейност на съда, както вече бе изложено и по горе съставлява същинска контролна правораздавателна дейност в рамката на допуснато касационно обжалване. Разясненията на Т Р No 1/04.01.2000 год. на ОСГК на ВКС са именно в насока правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество.

Не може да се приеме довода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /, т.е. че съдилищата противоречиво разрешават въпросите: следва ли съдът служебно да възложи експертиза, която да обозначи съществуващите в процесния имот постройки и съоръжения, да определи прилежащия към тях терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятието част от терена може да се обособи като самостоятелен имот. Доколкото така формулираният въпрос може да касае само определено процесуално поведение на съда, свързано с конкретния правен спор ,то не може да се приеме тезата за противоречиво разрешаване по принцип на въпроса как съдилищата изпълняват процесуалните си задължения, израз на принципа заложен в чл. 7 ал.1 ГПК.

Въпросът в кои случаи се счита, че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ при положение, че същата е незастроена ? Не е въпрос, който е разгледан с обжалваното въззивно решение, в този смисъла и не може да бъде въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изгода на спора.

Въпросите за допустимостта и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свой почин да констатира и поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция ? Допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК, под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна ,а с въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна в процеса в нарушение на императивните норми на ГПК ? също не е обуславящ изхода на спора и не може да бъде въпрос за селекция и допускане на касационното обжалване.

4./ По касационната жалба на Областния управител на област Б. като процесуален представител на МРРБ- трето лице помагач по делото

Искането е да се допусне касационно обжалване в частта, с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА с което е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска, като наследници на М. Б., не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА, като процесуален субституент, в тази част е отхвърлен.

За да постанови отхвърлителен диспозитив, въззивният съд базирайки се на експертното становище, че отчасти / около 4 415 кв.м. / спорният терен на ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, попада в заградената част на НСА, за която част ищците са установили, че от 1974 година праводателят им ВИФ“Г.Димитров“ е упражнявал право на ползване и управление на държавната собственост, е приел, че за разликата до заявената реална част от 6 436 кв.м., няма доказано основание за упражняване правото на съдебна искова за защита с отричане правата на ответниците –физически лица.

Искането за допускане на касационно обжалване в отхвърлената част на иска не може да бъде уважено, тъй като поставените въпроса: дали характеристиката на земята, за която се отхвърля иска, позволява реална реституция, е извън предмета на спора и в този смисъл не може да се приеме, че е правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.

Процесуалният въпрос, произнесен в противоречие с практиката на ВКС, е въпросът за това, следва ли съдът при формиране на крайните си и при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, по своето естество съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила, съгласно дадените разяснения по ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.сочената съдебна практика по Решение No 283/2014 год. е именно в тази насока, тъй като касае изводи, които имат казуален характер, а не тълкувателен такъв.

5./ По касационната жалба на НСА“Васил Левски “ С.

Искането да се допусне касационно обжалване в частта, с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА и е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска, като наследници на М. Б., не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА в тази част е отхвърлен, не може да бъде уважено.

Формулираният правен въпрос за преценка на доказателствата от въззивния съд, не е произнесен в противоречие с Решение No 101/2015 год., ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и Решение No 157/2011 год., тъй като на преценката на доказателствата е въпрос, свързан с конкретно приети доказателства и формирането на вътрешното убеждения на съда, а начина на тази преценка, по конкретното дело може да бъде проверен само и единствено в рамката на същинския контрол за законосъобразност при допуснато касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК