Определение № 127 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Т. Д. И. срещу въззивно определение № 878 от 09.03.2020 г. по ч.гр.д. № 498 /2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което на основание чл.248 вр. чл.78,ал.4 ГПК Т. Д. И. е осъдена да заплати на П. Р. Ф. и А. Р. Ф. сумите от по 600 лева разноски за всеки един от тях, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Първоинстанционният съд е присъдил разноските на основание чл.248 вр. чл.78,ал.4 ГПК за защита по дело, производството по което е било прекратено по отношение на П. Р. Ф. и А. Р. Ф. на основание чл.130 ГПК след като те са ангажирали правна защита и са заплатили за нея по 600 лева. Въззивният съд е приел, че нормата на чл.78,ал.4 ГПК предвижда възможност ответникът да иска присъждане на разноски и при прекратяване на делото, по което е направил такива и че разноските са доказани с представените договори за процесуално представителство. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията за автентичност на подписите в представените пълномощни и договори, тъй като те не са оспорени своевременно от ищцата в производството пред първоинстанционния съд и поради представените оригинали и писмено потвърждаване от ответника. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението за прекомерност, като е приел, че присъдените разноски съответстват на действителната и правна сложност и осъществената защита. Насрещните страни П. Р. Ф. и А. Р. Ф. оспорват основателността на частната жалба. По наличието на основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване: В изложението си за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3 ГПК частната жалбоподателка извежда процесуалноправния въпрос: следва ли на първоначалните ответници да се присъждат разноски при прекратяване на производството по делото спрямо тях? Частната жалбоподателка твърди, че въпросът е по приложението на разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК и по отношение на него са налице и трите основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че е налице противоречие на определението с приложимия процесуален закон и че по въпроса е налице противоречива практика, но не сочи и не представя такава. Твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не излага обосновка за това. Настоящия състав намира, че изведеният процесуалноправен въпросът е обуславящ, но по отношение на него частната жалбоподателка не е обосновала нито едно от трите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: не е посочила противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, нито е посочила противоречие с практиката на ВКС, не е посочила противоречие с актове на Конституционния съд на Р. България, нито с актове на Съда на Европейския съюз, не е обосновала значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно приетото с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или законът да е непълен, неясен или противоречив, или да са настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяването на съдебната практика. Настоящият състав намира, че обратно на твърденията на частната жалбоподателка, посочената разпоредба на чл.78,ал.4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване и че приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика по приложението и. Частната жалбоподателка се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение като основание по чл.280,ал.2 ГПК, като твърди, че е налице несъответствие на изводите на съда с обективните факти, установени по делото. Настоящият състав намира, че очевидната неправилност на въззивното определение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното въззивно определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а исканията на насрещните страни за присъждане на разноски в размер на по 300 лева са основателни и доказани с представените договори за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на разноските. Воден от изложеното съдът