Определение № 259 от 07.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 373/2023 г.

ВКСII търговско отделение07.02.2024 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, подадената от Р. Ж. Б., касационна жалба срещу Р. Ж. Б. срещу решение № 433/03.12.2021г. постановено по в.гр.д.№ 382/2021г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която, след отмяна на решение № 56/11.02.2021г. по гр.д.№ 324/2019г. на Районен съд- Трън е признато за установено, че Р. Ж. Б. дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД сума в размер на 3610,65 лева главница по договор за издаване на кредитна карта №32РКО-А- 2182/13.05.2005г., изменен с анекс от 27.04.2007г. и анекс от 02.01.2008г., като ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 373/2023г. на II т.о. на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Р. Ж. Б. срещу решение № 433/03.12.2021г. постановено по в.гр.д.№ 382/2021г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която, след отмяна на решение № 56/11.02.2021г. по гр.д.№ 324/2019г. на Районен съд- Трън е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. Ж. Б. дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД сума в размер на 3610,65 лева главница по договор за издаване на кредитна карта №32РКО-А- 2182/13.05.2005г., изменен с анекс от 27.04.2007г. и анекс от 02.01.2008г. Постъпила е молба от касатора, с която заявява, че оттегля възражението си срещу заповедта за изпълнение само за част от 3610,65 лева главница, при общ размер на главницата от 5000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на всички допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, не представя отговор по жалбата, с който да изрази становището си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска ненадвишаваща 5 000 лв., а по търговски дела – 20 000 лв. В случая, ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по спор само за главницата, цената на който иск е 5 000 лева, като за допустимостта на касационната жалба е без значение цената на останалите обективно съединени искове за лихви /възнаградителна и мораторна/ и за такси, които не са предмет на касационното производство и са ирелевантни за преценката относно обжалваемостта на атакувания акт относно иска за главницата. Предвид цената на иска за главницата по кредита от 5 000 лева е налице процесуална пречка по чл.280, ал.3 ГПК за допустимост на касационното производство, независимо от вида на делото, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото решението по иска за главницата е влязло в сила, постъпилата след това молба за оттегляне на възражението срещу заповедта за изпълнение е без правно значение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК

Цитирани разпоредби

6