Определение № 396 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 951/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 2464 от 15.12.2015г по гр.дело № 3714/2015г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000 лева, по иск на К. И. М. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и в частта, с която е потвърдено присъденото обезщетение на имуществени вреди в размер на 8 847,70 лв неполучено трудово възнаграждение в резултат на временно остраняване от длъжност по реда на чл. 100 ал.2 ЗДСл. Въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил иска за присъдената на първа инстанция разлика от 5 000 лева и в тази част въззивното решение е влядло в сила. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, обоснован като неточно прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при конкретните обстоятелства. Изтъква се противоречие с указанията в т.ІІ от ППВС№4/23.12.1968г и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по този въпрос ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като въпросът се решава противоречиво. В сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят при големи различия. Изтъкват се реш.№14/2014г по гр.д №3706/2013 І. г.о, реш. № 95 от 23.04.2014г по гр.д №5805/2013г ІІІ г.о и реш. №174/2010 на ВнАС.Същото основание за допускане до касационно обжалване се поддържа в частта за имуществените вреди, по въпроса в кои случаи Прокуратурата ължи обезщетение при временно отстраняване от работа. Изтъква се реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011 ІІІ г.о на ВКС, като противоречива практика .Изтъква се още ,че в решението липсват мотиви за причинно-следствена връзка, а при конкретните обстоятелства не всички вреди са пряка последица от увреждането. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.3,т.11 от ТР№ 3/22.04.2005г ОСГК В отговор ответника по жалбата К. И. М. счита ,че касационно обжалване не следва да се допуска. Направена е преценка на всички съществуващи обстоятелства по делото. Различната фактология обуславя различния размер на обезщетенията, като по изтъкнатите решения не са решавани еднородни, или сходни случаи. Във връзка с отстраняването от длъжност е съобразена установената практика на ВКС ,когато ищецът е отстранен първо от административния си ръководител, действал при обвързана компетентност, впоследствие по искане на Прокуратурата .Неуместна е аналогията с цитираното реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011 ІІІ г.о на ВКС След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението съдържа общо формулирани правни въпроси по прилагането на чл. 52 ЗЗД и се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г, но не се отчетат в цялост и взаимна връзка решаващите съображения на съда и установеното в процеса. В случая, решаващите мотиви на съда отчитат естеството на обвинение в престъпления, извършени в длъжностно качество от ищеца, заемал отговорна публична длъжност. като Директор на Дирекция” Инспекция по труда „ гр. Ст. Загора, отчитат тежестта и злепоставящия характер на конкретното незаконно обвинение,че в качество на длъжностно лице, бил използвал служебно положение с цел набавяне на противозаконна облага. Този факт е обусловил значителното медийно разгласяване на случая, произведеното публичното злепоставяне на ищеца. Обстоятелствата в тази насока са преценени при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,а не само продължителността на наказателното преследване от осем месеца, която действително е кратка. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики Съответната преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение,обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин, обсъдени са и доводите на Прокуратурата,включително по въпроса за причинната връзка, която е налице. Преценена е вредата от конкретното обвинение, обсъдени са обстоятелствата и са изложени мотиви по кръга въпроси, свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото в негова подкрепа се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението по други съдебни актове, без да се аргументира противоречие по правен въпрос. И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос в изложението следва да се формулира, същият следва да е изрично и конкретно привързан към всички обективни предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение Наред с това, различните по размер обезщетения на неимуществени вреди от незаконно обвинение за случаи, които дори не са сходни, не са приемлив довод за противоречиво разрешение по правен въпрос .Разяснение кога има противоречие между решения, ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и фактите, изтъкнати решаващо в приложените реш. №14/2014г по гр.д №3706/2013 І. г.о, реш. № 95 от 23.04.2014г по гр.д №5805/2013г ІІІ г.о и реш. №174/2010 на ВнАС. В изложението липсва обосновка за сходство, по основните факти. В частта по присъденото обезщетение на имуществени вреди, за времето ,през което ищецът е бил отстранен от длъжност като държавен служител на основание чл. 100, ал.2 ЗДСл, решението е съобразено с установената практика на ВКС, дала отговор и на поставения в изложението въпрос (реш. № 708/2011г по гр.д №1389/2009 І. г.о.) В цитираното от касатора реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011, ІІІ г.о на ВКС съдържа отговор на правен въпрос, свързан с друг вид имуществена вреда. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.