Определение № 811 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. П., чрез процесуалния й представител адв. Г. Г., срещу определение № 3140/09.12.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 415/2022 г., с което е прекратено въззивното производство в частта относно въззивна жалба вх. № 263088/13.12.2021 г. (по регистратурата на ВОС), на К. В. П.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че съдът не е отчел оттеглянето на пълномощията на адвокат М. от страна на К. П., извършено на 25.10.2021 г. Решението по делото му е връчено на 28.10.2021 г., поради което са наведени твърдения, че адв. М. е получил препис от решението със съзнанието, че вече не е пълномощник по делото. Твърди се, че по този начин страната е лишена от възможността да реализира правата си и да се защити. Твърди се, че на 01.12.2021 г. пълномощникът адв. Л. Б. е депозирала молба, като е поискала надлежно връчване на решението на К. П., тъй като последната е оттеглила пълномощията на адв. М.. На 13.12.2021 г., предвид липсата на произнасяне на съда, адв. Б. депозирала нова молба ведно с въззивна жалба. Въззивният съд е разпоредил връчване на препис от тази жалба, но по нея няма произнасяне, което води до лишаване на страната от възможността да упражни процесуални средства за защита на своите права. Посочено е, че въззивният съд е следвало да обезпечи правилното приложение на императивната норма относно преклузивния срок, като е следвало да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на конкретни доказателства в съответствие с разрешенията, дадени ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, [населено място], не е депозирала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното: Настоящото производство е образувано по частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е прекратено въззивното производство в частта относно въззивна жалба с вх. № 263088/13.12.2021 г., депозирана от К. В. П.. Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 99/2021 г. на Окръжен съд - Видин е образувано по подадена от К. В. П., чрез адв. В. М., искова молба с която е предявен иск с правно основание чл. 518 вр. чл. 515 КЗ. По делото е постановено решение № 49 от 26.10.2021 г., препис от което е връчен на пълномощника на К. В. П. - адв. В. М., на 28.10.2021 г. Последният е подал въззина жалба с вх. № 262911 от 12.11.2021 г. срещу първоинстанционното решение. С разпореждане от 19.11.2021 г. Окръжен съд - Видин е върнал въззивната жалба, тъй като е подадена след изтичане на срока. С молба вх. № 263015 от 01.12.2021 г., новият пълномощник на К. П. – адвокат Л. Б., е представила адвокатско пълномощно от 29.11.2021 г., както и копие от уведомление за оттегляне на пълномощията от адв. М. с отбелязване върху него, че е получено от сътрудник на 25.10.2021 г. При проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК на допустимостта на въззивна жалба с вх. № 263088/13.12.2021 г. на К. В. П., чрез адвокат Л. Б., въззивният съд е установил следното: Първоинстанционното решение е връчено на упълномощения от страната адвокат В. В. М. на дата 28.10.2021 г. /л. 233 от делото на ВОС/. Посочено е, че ищцата е оттеглила упълномощаването му с писмено уведомление /л. 284 от делото на ВОС/, но то е адресирано само до него и е доведено до знанието на съда едва на дата 01.12.2021 г., когато новият пълномощник на ищцата – адв. Л. Б. от САК, е депозирала молба с вх. № 263015 /л. 292 от делото/ с приложено „уведомление“ и искане да й бъде връчен препис от съдебното решение. Сочи се, че процесуалните действия, извършени от пълномощника, до уведомяването на съда за оттегляне на упълномощаването, са редовни и законни, съгласно чл. 35 ГПК. Въззивният съд е посочил, че срокът за въззивно обжалване за ищцата е започнал да тече на 28.10.2021 г., а не от узнаването му на друга дата – 09.12.2021 г., както поддържа ищцата в молба вх. № 263084 от 13.12.2021 г. /л. 65 от делото на САС/, и е изтекъл на 11.11.2021 г. В заключение, въззивният съд е достигнал до извода, че жалбата, депозирана на 13.12.2021 г., е подадена след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Посочено е още, че видно от съобщението /л. 16 от делото на САС/, препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата чрез упълномощения адвокат Л. Б. на 18.01.2022 г. Срокът за подаване на насрещна въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, вр. ал. 2 ГПК е с начало 18.01.2022 г. и край 01.02.2022 г. Разяснено е, че само подадена в този срок въззивна жалба е насрещна. Въззивният съд е приел, че несъмнено въззивната жалба на ищцата от 13.12.2021 г. не може да се счете за насрещна. Посочено е, че при съответно приложение на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК въззивният съд следва да прекрати въззивното производство частично – по тази жалба. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Процесуалните действия, извършени от адв. М., до уведомяването на съда за оттегляне на упълномощаването, са редовни и законни, съгласно чл. 35 ГПК. Извършеното на 28.10.2021 г. връчване на съобщение за постановеното решение чрез адв. В. М. също е редовно. В случая страната по делото има пълномощник и съгласно чл.39, ал.1 ГПК връчването се извършва на пълномощника. Към момента на връчването на препис от първоинстанционното решение пълномощното не е било оттеглено по реда на чл.35 ГПК, доколкото уведомяването на съда за оттеглянето е направено по-късно /на 01.12.2021 г./, от новия пълномощник на ищцата. Срокът за въззивно обжалване на решението е започнал да тече за ищцата на 28.10.2021 г. и е изтекъл на 11.11.2021 г., поради което депозираната въззивна жалба с вх. № 263088/13.12.2021 г. подлежи на връщане като просрочена съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Изводите на въззивния съд са съобразени с трайната практика на ВКС, че съгласно чл.35 ГПК оттеглянето на пълномощното е валидно само след уведомяване на съда за това действие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,