Определение № 625 от 23.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1851/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Ц. В., действащ в качеството на [фирма] срещу Решение № 563 от 27.12.2013 год. по гр.д.№ 681/2013 год. на Софийския окръжен съд с което е потвърдено Решение от 27.06.2013 год. по гр.д.№ 1000/2012 год. на Елинпелинския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен до размера на 16224.29 лв. предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 20037.91 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 09.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 62708/2010 год. на Софийски районен съд, заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по договор за изработка, подвид „услуга” поддръжка и разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост, собственик на два от обектите в която е едноличният търговец. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 касаторът свързва с два въпроса: „Може ли въззивният съд да се произнесе по нередовна искова молба” – т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и „Прилага ли се тригодишната погасителна давност по отношение на периодични плащания” – ТР № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС. За основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в изложението не се съдържа какъвто и да било въпрос или обосновка. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на който и да било от двата посочени въпроса произтича от следното: Тезата на касатора за противоречие с т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК произтича от твърдението, съдържащо се в изложението, че претенцията на „Рум Сервиз”ЕООДЗ е за доставка на стоки и услуги на Етажната собственост, а търговецът дори не е член на етажната собственост. Дори това да е така, би се касаело за липса на материалноправна (активна или пасивна) легитимация, което е въпрос по същество, а не нередовност на исковата молба. На второ място, няма спор, че едноличният търговец е собственик на два обекта (магазини) в сградата на етажната собственост (ЕС), а легитимацията на [фирма] се основава на сключен с ЕС договор за комплексно комунално обслужване. Не е налице противоречие с ТР № 3/2012 год. и по отношение на втория от посочените въпроси. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно характеристиката на договора с ЕС от който произтича вземането, както и липсата на „периодичност на плащанията” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, който е бил предмет на тълкуване с ТР № 3/2012 год. Становището му, че задълженията на едноличния търговец не се обхващат от по-благоприятната за него 3-годишна давност, не е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Разноски от ответника по касация възлизат на 1700 лв. възнаграждение за адв.Н., което е било платено по банков път, съгласно представеното копие на платежно нареждане. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.