Определение № 228 от 03.10.2013 г. на ВКС по д. № 3167/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-6 от 12.03.2013 год., постановено по в. гр.д.№ 1468/2011 год., с което при условията на чл.271 ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК срещу З. Д. К. и М. Й. К. за установяване, че ответниците солидарно дължат на ищцовото търговско дружество сумата 4 562.12 евро, като неплатена част от вземане по издадена в полза на последното заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК № 4017/ 12. 07. 2011 год., по ч.гр.д.№ 5210/ 2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.06.2011 год. до окончателното и изплащане. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр. 100/ 21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела. В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е търговска по см. на чл.286 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ и това определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено. Следователно обстоятелството, че подадената от [фирма], [населено място] касационната жалба с вх.№ 7552 е постъпила в канцеларията на администриращия я съд на 09.05.2013 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК, а цената на предявения положителен установителен иск в размер на 4562.12 евро е в левова равностойност под установения минимум от 10 000 лв. за търговски дела, обосновава правен извод, че касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, съгласно разпореденото от чл. 280, ал.2 ГПК / ДВ. бр. 100/2010 год./. Липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Бургаския окръжен съд, изключва наличието на надлежно възникнало в полза на настоящия касатор потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на гл.ХХІІ ГПК, поради което подадената касационна жалба се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.280, ал.2 ГПК