Определение № 396 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Н. Б. В. и Д. Б. М. са подали касационна жалба вх.№ 1062 от 24.02.2012 год. срещу въззивното решение от 20.01.2012 год. по в.гр.дело № 406/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което на основание чл.42, ал.1, б.”б” ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН е обявено за нищожно саморъчното завещание на Н. Е. М. от 16.04.1992 год. и са определени следните квоти между наследниците на А. Н. С. върху допуснатите до делба земеделски имоти, а именно: 2/72 ид.ч. за В. Н. С., 2/72 ид.ч. за А. В. Н., 2/72 ид.ч. за В. В. А., 6/72 ид.ч. за Д. С. А., 6/72 ид.ч. за Т. С. Г., 3/72 ид.ч. за Н. Б. В., 3/72 ид.ч. за Д. Б. М., 4/72 ид.ч. за М. С., 4/72 ид.ч. за К. С., 4/72 ид.ч. за Р. С., 12/72 ид.ч. за А. К., 12/72 ид.ч. за Г. С. и 12/72 ид.ч. за С. И.. Поддържат се оплаквания, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна в обжалваната му част и определяне на квотите с оглед волята на завещателката. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с решение № 466 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 1297/2009 год. на ВКС, І г.о. и б/ допустимо ли е въззивният съд на назначи нова експертиза въз основа на допълнителен сравнителен материал, тогава когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на предходната оспорена експертиза, но е представен едва в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция, и то без страната, която го представя да е обосновала и доказала причини, поради които допълнителният сравнителен материал не е могъл да бъде посочен и представен своевременно. Ответниците по касация В. Н. С., А. В. Н., В. В. А., Д. С. А. и Т. С. Г. са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Съгласно заключението на графологическата експертиза по гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд /л.79-82/, ръкописният текст на саморъчното завещание от 16.04.1992 год. на Н. Е. М. е написан от нея, а и подписът за „завещателка” в същото завещание е положен от нея. Заключението на вещото лице е било оспорено от ищцовата страна, която поискала повторна експертиза със същите задачи, основано на некомпетентност на експерта. Искането е било оставено без уважение. С въззивната жалба ищците са поискали назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза, която да „изследва положените знаци на мястото на подписа върху завещанието и да отговори това подпис ли е на Н. М.?” В заседанието на окръжния съд от 17.03.2010 год. по в.гр.дело № 13/2010 год. ищците са поискали и да им бъде дадена възможност да представят сравнителен материал на поисканата от тях тройна експертиза. Въззивният съд на основание чл.266 ГПК е оставил исканията без уважение. С решение № 243 от 31.05.2011 год. по гр.дело № 976/2010 год. Върховният касационен съд, І г.о. отменил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд със задължителни указания за назначаване на нова единична или тройна експертиза. При новото разглеждане на делото от въззивния съд, в заседанието на 29.09.2011 год., ищците са представили два броя декларации и два броя заявления /л.л.30-34 от в.гр.дело № 406/2011 год./, които да бъдат изследвани от вещите лица като сравнителен материал. С определение от същата дата, окръжният съд е назначил тройна съдебно-графологична експертиза със задача: „…след като се запознаят със сравнителния материал, а също така и след като се запознаят с оригиналите на документите, представени в дн.с.з., намиращи се в Общинска Поземлена комисия [населено място] баня, да дадат отговор саморъчното завещание на Н М. е ли написано и подписано от същата”. Със сега обжалваното решение въззивният съд е кредитирал заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен в саморъчното завещание на „завещателка” от 16.04.1992 год. от името на Н. Е. М. и подписите, изписани по преписка рег.№ 1904/26.03.1992 год. на О.-С. баня, не са изпълнени от едно и също лице. Съдът е приел, че след като по делото са били представени преписи от материали, съдържащи се в тази преписка, съдържащи подписа на М., както и че завещанието и документите са подписани в една и съща година, те до голяма степен отразяват почерка и начина на подписване на М. към момента на изготвяне на завещанието. Посочено е, че ответниците не са представили образци от почерка на завещателката и по тази причина вещите лица не могат да дадат заключение в подкрепа на становището, че завещанието е написано от Надежда М.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция? Необходимостта от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК е породена от липсата на съдебна практика по конкретния въпрос и с оглед новата уредба на въззивното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.