Определение № 5070 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат О. Н. Т. - К. от АК - Варна, срещу определение № 420 от 04.08.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 334/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд. С посоченото определение състав на АС - Варна е потвърдил определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. по гр. д. № 23/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата Д. К. Д. за увеличение размера на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди със сумата от 3 133,36 евро. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК моли съдът да допусне увеличаване на предявения иск, предвид това, че след депозиране на исковата молба са възникнали допълнителни имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, които са вследствие на лечение, започнало непосредствено след завършване на процесното, и които са пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане. Според жалбоподателя същите не представляват ново основание на иска, а последващо развитие на вредите от първоначалното увреждане. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят заявява, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулиран е следният въпрос: Когато съдът се произнася по въпроса допустимо ли е увеличение на иска, следва ли да вземе предвид и да обсъди дали са налице нови факти и обстоятелства, на които почива искането; в какво се изразяват тези факти; налице ли е причинно-следствена връзка между изложените в исковата молба твърдения и представените допълнителни доказателства; както и по въпроса дали допълнително претендираната сума е можела да бъде предмет на първоначалната претенция? Сочат се решение № 582/15.10.2025 г. по гр. д. № 3431/2024 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 715/10.12.2015 г. по ч. т. д № 3160/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., в противоречие на които се твърди, че е постановеното обжалваното въззивно определение, Отделно се твърди, че определението е очевидно неправилно. Не е постъпил отговор от ответника. Постъпил е отговор от третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ със становище за неоснователност на частната касационна жалба. Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане. По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че производството пред окръжния съд е било образувано по искове на Д. К. Д., предявени на 22.07.2025 г., срещу Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“ - Варна за заплащане на обезщетения за причинени й вреди от проведено дентално лечение, като сумата от 25 564,55 евро е обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, а сумата от 14 410,50 евро е обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение, като двете суми се претендират със законните лихви от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Въззивният съд е отбелязал, че в първото по делото съдебно заседание на 28.05.2026 г. ищцата е поискала изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди, като е претендирала увеличение на иска по размер със сумата от 3 133,64 евро; ищцата е посочила, че сумата представлява сбора от разходите й за лечение, сторени след завеждане на делото, описани по основание, дата и размер и по пера в таблицата към становището й и по приложени касови бонове; че след завеждане на делото продължава да се лекува, сторила е нови разходи, които са в пряка връзка с деликта и претендира увеличение на размера на обезщетението за имуществени вреди с тях. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция - да измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно; че изменението на иска по основание е налице тогава, когато ищецът се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендираното право, наред или вместо с първоначално заявения, а по петитум - когато наред или вместо първоначалното искане отправя ново такова към съда (увеличаване или намаляване размера на иска, преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно и др.). Според въззивния съд в настоящия случай не е налице изменение на иска, а предявяване на нов иск, наред с първоначалния такъв за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като поисканото изменение е основано на нови правопораждащи факти и е за нов размер; не е налице увеличение на размера на първоначално заявения иск, а се предявява нова претенция, като новата по размер сума, претендирана наред със сумата по исковата молба, се базира на факти, различни от въведените като основание в исковата молба. Съдът е коментирал, че в случая новите твърдения са за продължило след завеждане на делото лечение, извършено на 06.11.2025 г., на 06.11.2025 г., на 12.02.2026 г. и на 16.04.2026 г. в дентален център в [населено място] за диагностика и рехабилитация - ТОРКС ЕООД, за сторени разходи за гориво и транспорт и отделно такива за лекарства - всички, посочени по пера в приложената таблица и в общ размер от 3 133,36 евро. Според съда това води до едновременно прибавяне на ново основание и на ново искане по размер към вече заявените с исковата молба, което не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск и е недопустимо. Затова и като е оставил без уважение искането за изменение на иска чрез увеличението му по размер, според въззивния съд окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните, приема следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на делото и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. С оглед обстоятелствената част на касационната жалба и изложението към него, жалбоподателят поставя на вниманието на касационната инстанция процесуалноправния въпрос относно това дали при предявен иск за медицински деликт настъпилите след депозирането на исковата молба имуществени разходи за лечение във връзка с твърдяния деликт могат да се предявят във висящото производството допълнително чрез изменение на размера на иска. Така формулиран, въпросът е относим към мотивите на обсъжданото определение, а отговорът по него касае приложението на разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, чието приложение е разрешавано безпротиворечиво в практиката на ВКС: решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о. на ВКС, решение № 162 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2357/2015 г., II г. о. на ВКС; решение № 105/09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г., IV г. о., решение № 175 от 05.12.2011 г. по т. д. № 943/2010 г., II т. о. на ВКС. Съгласно тази практика изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). В гражданския процес основанието на иска представлява съвкупността от фактическите обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си срещу ответника и от които извежда твърдяното си право. Основанието на иска се състои от правнорелевантните факти, които ищецът твърди, че са се осъществили и от които произтича претендираното от него субективно право. Основанието на иска има значение за редовността на исковата молба; за определянето на предмета на делото и обхвата на защитата на ответника; за определянето на предмета на доказване; за преценката дали е налице изменение на иска; за индивидуализацията на спора и действието на силата на пресъдено нещо. Основанието на иска е фактическата страна на иска и се различава от петитума, който изразява конкретното искане за защита към съда. При деликтен иск за обезщетение за имуществени вреди основанието на иска е съвкупността от фактическите обстоятелства, от които ищецът извежда правото си да получи обезщетение за вредите, причинени му от непозволено увреждане. Съдът, извършващ преценката дали с направеното искане се изменя както основанието, така и петимума на предявения иск, следва да изхожда от твърденията на ищеца и сочените от него обстоятелства. Изменението на иска е промяна на основанието или петитума. То може да се изрази в замяна на първоначалното основание, добавяне на ново основание, промяна на искането или обективно съединяване на искове. Тези разрешения са обобщени в Решение № 144/04.03.2026 г. по гр.д. № 1531/2025 г. на ВКС, IV г.о. Когато ищецът само конкретизира или увеличава размера на вече заявеното обезщетение, без да въвежда различен правопораждащ факт или различно право на обезщетение, е налице изменение на размера, а не изменение на основанието. Обратно, ако новите твърдения сочат на друга вреда, която има самостоятелно значение за отговорността на ответника, въвежда се нов юридически факт и е налице изменение на основанието. Последващото твърдение за разходи за лечение не следва да се квалифицира механично нито като допустимо увеличение на иска, нито като недопустимо изменение на основанието и размера. Определящо е дали тези разходи са проявление на вече заявената имуществена вреда от същото непозволено увреждане, или са последица от ново, самостоятелно увреждане, нов деликтен факт или ексцес. Ако е налице продължаващо лечение на същото увреждане, заявено с исковата молба, посочените нови обстоятелства по правило не въвеждат нов деликт, ново увреждане или ново спорно правоотношение. Те представляват допълнително количествено проявление на вече заявената имуществена вреда — направени или предстоящи разходи за преодоляване на последиците от първоначалното увреждане. В този случай ищецът не заменя основанието на иска, а уточнява размера на вредата, като включва разходи, които са настъпили или са станали изискуеми след подаването на исковата молба. Приложимо е разрешението, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция може да бъде изменен размерът на предявения иск за обезщетение. Следователно, когато разходите за последващото лечение са част от лечението на същата телесна повреда или здравословно увреждане, което е било предмет на първоначалния иск, тяхното добавяне може да представлява допустимо увеличение на размера на иска. Необходимо е обаче да се запази предметът на първоначалното правоотношение: същият деликт, същото увреждане, същата причинна връзка и същият вид имуществена вреда - разходи за лечение. Обжалваното определение не е съобразено с посочените правни разрешения, поради което същото следва да бъде допуснато на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По съществото на частната касационна жалба: В настоящото производство Д. К. Д. е предявила срещу Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна иск с правно основание в чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 25 564.559 евро /50 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди следствие на проведено дентално лечение при нарушение на добрите медицински практики, изразяващи се в претърпени болки и страдания, невъзможност да води пълноценен и нормален начин на живот, преживян стрес и невъзможност да контактува пълноценно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 07.10.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от 14 410.50 евро /28 184.49 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди следствие на проведено дентално лечение, изразяващи се извършени разходи за възстановяване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 07.10.2025 г. до окончателното изплащане. Още в исковата молба ищцата е посочила, че е започнала дентално лечение, което се състои от два последователни етапа. Претендирала е разходи за проведеното до момента на предявяване на иска лечение в размер на 14 410.50 евро, а в първото по делото заседание е поискала увеличение на предявения от нея иск за имуществени вреди със сумата от 3 133,64 евро, представляващи направени разходи за последващо лечение. В такава хипотеза, с оглед изложените по-горе правни разрешения, са били налице предпоставките за изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди чрез увеличаване на неговия размер, тъй като ищцата не претендира нов деликт, ново увреждане и нова вреда – още с исковата молба тя е заявила вредата – необходимост от дентално лечение, което изисква разходи за провеждането му. Обжалваното определение следва да се отмени като касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора като допусне изменение на предявения иск за имуществени вреди от 14 410.50 евро на 17 544.14 евро. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,