Определение № 60366 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2074/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Сдружение“ ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАЗВЪДЧИЦИТЕ НА АВТОХТОННИ ПОРОДИ ОВЦЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК[ЕИК] срещу решение №141/31.03.2020 г. по т.д. №61/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 538/27.09.2019 г. по т.д. № 131/19, на ОС-Пловдив, с което бил уважен искът на Д. Г. Ш. ЕГН: [ЕГН] срещу сдружението-касатор за отмяна по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ на решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 18.01.2019 г. за приемане на нови членове на сдружението, избор на нови членове на УС, промени в Устава на сдружението, вземане на решение за пререгистрация на сдружението и за приемане на ГФО за 2017 г. и разни. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: В ИМ са изложени твърдения за незаконосъобразност на решенията на общо събрание на сдружението, проведено на 18.01.2019 г., които се свеждат до процедурни нарушения по свикване на ОС: Общото събрание не е свикано от легитимния управителен съвет, тъй като мандатът му е изтекъл на 12.09.2015г.; опорочена е процедурата по свикването и провеждането на заседанието на Управителния съвет, на което е взето решение за свикване на Общо събрание. Ищцата е била член на този Управителен съвет и същата не е била редовно поканена за заседанието, което сочи като нарушена разпоредбата на чл.32 ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; поканата за свикването и провеждането на Общото събрание не съдържа предложенията за обсъждания, както и предложенията за решения, като е посочен единствено дневният ред, което се сочи като нарушение на чл.23 ал.4 от Устава на сдружението. Ищцата се позовава и на нарушено право на сведение на членовете на сдружението, тъй като е нарушено изискването на чл.24 от Устава, предвиждащ, че Управителният съвет следва да представи по седалището на сдружението материалите за провеждане на общото събрание и при поискване на същите, те да бъдат предоставени безплатно на членовете. В представения отговор по чл.367 от ГПК, о тветникът о спорва изцяло предявения иск: всички фактически твърдения и правни доводи на ищцата и се излагат такива, аргументиращи законосъобразно свикване и провеждане на ОС, проведено на 18.01.2019г. За да счете иска по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ- за отмяна на решенията на ОС за основателен, въззивния съд е изложил следните съображения: Уставът на сдружението регламентира изрично допълнителна форма на предварителна информираност на членовете му при предстоящо провеждане на общо събрание, за която е предвидено да намери отражение в поканата за свикване на общо събрание. Разпоредбата на чл.23 ал.4 от Устава въвежда по- разширени изисквания към съдържанието на поканата за свикване на общо събрание от разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ – а именно – поканата да съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, предложенията за решения, датата, часа и мястото на провеждане на ОС и по чия инициатива се свиква. Поканата за свикване на ОС на сдружението за 18.01.2019г. е със следното съдържание: „ОС на сдружението ще премине при следния дневен ред: т.1. Приемане на нови членове; т.2.Приемане на ГФО за 2017г.; т.3. Избор на нови членове на УС; т.4. Вземане на решение за пререгистрация на сдружението; т.5. Вземане на решение за изменение на Устава; т.6. Разни.“. Разпоредбата на чл.23 ал.4 от Устава не указва степента на конкретност на предложенията за решения, но същата следва да се преценява с оглед всеки отделен случай, като най-общото изискване за конкретност би могло да се сведе до това - предложеният като проекторешение текст да съдържа такъв обем информация, който достатъчно подробно и ясно да формулира съдържанието и всички най-съществени параметри на бъдещото решение. В случая изискването на Устава изобщо не е изпълнено, тъй като предложеният в поканата текст не съдържа каквато и да информация за проекторешения. Предвидените в дневния ред въпроси са от такова естество, че за да се спази изискването за информираност, визирано в чл.23 ал.4 от Устава, следва да съдържат предложение за решение. Според съда, това в изключително голяма степен се отнася за решенията по т.5 и т.3 от дневния ред. Предвид съдържащите се в ЗЮЛНЦ диспозитивни норми, определянето на съдържанието на част от конкретни правила е предоставено на членовете на сдружението. Не съществува пречка в устава на сдружението да е предвидено по-високи изисквания за съдържанието на поканата по чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ и тези изисквания са с правното действие на изискването по чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. От съдържанието на цитираната разпоредба на закона, съдът е направил извод, че последният приравнява в еднаква степен значението на изискването за съответствие с устава и спазване на императивни законови разпореди. В този смисъл всяко решение, взето в несъответствие с изрично въведено в Устава изискване, е незаконосъобразно. В случая решенията на проведеното общо събрание на сдружението на 18.01.2019г. са взети в нарушение на чл.23 ал.4 от Устава на сдружението, което налага отмяната на тези решения, като взети в несъответствие с устава. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които уточнени и конкретизирани, се свеждат до: характера на нормата в чл.26 ал.2 ЗЮЛНЦ-императивен или диспозитивен, и нарушават ли се членствени права с непосочването в поканата за провеждане на ОС, на проекторешения по съответните въпроси от дневния ред, / при положение, че такова изискване е залегнало в устава на сдружението/, но и съобразно това, че самата ищца е участвала в ОС лично и е изявила своята воля чрез гласуване. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси не отговарят на горните критерии и не се явяват обуславящи изхода на спора. При произнасянето си въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля въз основа на техния отговор при съответно наведени възражения и доводи в тази насока и такива не са обсъждани. Изложил е в мотивите на постановения акт изрични съображения за това, че неизпълнението на уговорка в чл.23 ал.4 от Устава на сдружението е основание за отмяната на решенията, взети от последното и атакувани от ищеца по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, доколкото, според съдържанието на тази разпоредба, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. От съдържанието на цитираната разпоредба на закона, съдът е направил извод, че последният приравнява в еднаква степен изискването за съответствие с устава с това- за съответствие с императивни законови разпореди, и че решение на ОС на ЮЛНЦ, взето в несъответствие с изрично въведено в устава му изискване относно начина на свикването му, подлежи на отмяна, с оглед съдържанието на взетите решения. Следователно отговорите на формулираните въпроси от страна на касатора не биха се отразили на крайния изход по настоящия спор и не се явяват обуславящи неговия изход. По тези съображения настоящият състав ВКС, Второ т.о. приема, че не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на установени такива. Водим от изложеното, съдът