Определение № 3343 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1842/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 32/06.02.2025 г. по в.т.д. № 568/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., 2-ри състав, в частта му, с която се потвърждава решение № 186/22.04.2024 г. по т.д. № 291/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против длъжника “КИНО АРЕНА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за съществуване вземането за разликата над 1 029 790,64 лева до 1 356 441,42 лева - законна лихва за периода от 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. върху главницата в размер на 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9631960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, както е включена главницата в списъка на приетите вземания на кредиторите на “КИНО АРЕНА” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд- Стара Загора, обявен в търговския регистър на 16.05.2019 г. Въззивното решение в останалата уважителна част, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 178/09.06.2025 г. по същото дело, не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в отхвърлителната част – чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния състав, че за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. искът е неоснователен с оглед императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП), в която е предвидена забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране. Поддържа се тезата, че цитираната норма не е приложима при предявяване на лихви в производства по несъстоятелност. Излагат се аргументи, че същата не цели да не бъде начислявана изобщо лихва по договори за кредит в този период, а да не бъде формирана по-висока такава за забава или неустойка, т.е. положението на длъжника да не бъде влошавано въпреки забавата му. Последният обаче не следва да бъде поставян в по-благоприятно състояние вследствие на своята забава от това, в което би бил при редовно обслужване на кредита си. Акцентира се, че при нормално развитие на облигационната връзка в този период кредиторът/банката начислява договорна лихва. В случай, че по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, кредиторът може да претендира лихва в размер на законната такава. Следователно за визирания период не може да бъде отречено правото на кредитора да иска някаква лихва. По тези доводи се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения за значимост за изхода на спора на въпроса: “Приложима ли е разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП по отношение на вземания за законна лихва върху главница, предявена и приета в производство по несъстоятелност?”. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация “КИНО АРЕНА” ЕООД и от А. К. – синдик на несъстоятелното дружество, не е постъпил отговор на касационната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. В случая апелативният съд, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД е предявило срещу “КИНО АРЕНА” ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за сумата от 1 356 441, 42 лева, представляваща законна лихва за периода от 09.04.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главница от 4 924 743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лева) по договор за банков кредит от 14.02.2007 г., представляваща част от дължимата законна лихва за същия период в общ размер на 2 929 955,60 лева, приета от синдика с допълнителния списък и изключена с определението по чл. 692 ТЗ, както и законна лихва върху главницата за периода 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Отбелязал е, че по делото не е спорно, че с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество; че на 20.05.2022 г. по партидата на същото в търговския регистър е обявен списък на приети вземания, в който е включено предявеното такова от “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД в размер на 2 929 955,60 лева, съставляващо законна лихва върху главницата от 9 631 960,18 лева, за периода 09.04.2019 г. - 07.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане, с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – с обезпечение особен залог върху вземания по договори за наем, вписани в ЦРОЗ под № 2007022000338, подновен с вписване № 2012022001990, подновен с вписване № 2017011900564 и допълнен с вписване № 2015070301040. Въз основа на постъпило в срока по чл. 690 ТЗ възражение на длъжника против тези вземания, с определение от 15.05.2023 г. по т.д. № 660/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, същите са изключени от списъка на приетите вземания. Въззивният съд е посочил, че съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, при отчитане погасяванията по изп. дело № 473/2019 г. на ЧСИ М. Б. дължимият остатък от законна лихва за периода от 09.04.219 г. до 07.04.2022 г. възлиза на 1 356 207,07 лева, а за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. е в размер на 1 029 790,64 лева. При тази фактическа установеност апелативният състав е отделил като спорен въпроса дали вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало преди или след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 376/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Изложил е съображения, че възникването на вземането по чл. 86 ЗЗД, освен от неизпълнение на парично задължение, е обусловено и от допълнителен факт – изтичане на определен период от време. Тази особеност на обезщетението за забава има проявление в две насоки: 1. позволява на кредитора да търси по свое усмотрение изпълнение не за целия период на забавата, а само за част от него; 2. с изтичане на тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД се погасява не цялото вземане, а само за периода, който не се обхваща от този срок. По тези мотиви е приел, че кредиторът може да предяви вземането си за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ до окончателното изплащане на главницата предвид акцесорния му характер. Ако кредиторът е пропуснал да направи това в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, то няма пречка да предяви вземането си за законна лихва за периода, следващ датата на откриване на производството по несъстоятелност, по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като се касае за вземане, възникнало след тази дата. В случая вземането на кредитора “ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ” АД за законни лихви за периода от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника (11.03.2019 г.) и не е погасено по давност на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ поради непредявяването му в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и ч. 688, ал. 1 ТЗ. Така мотивиран, след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е уважил предявения положителен установителен иск за сумата от 1 029 790,64 лева за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. според заключението на приетата ССчЕ. Преценил е, че за периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. с оглед императивната разпоредба на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП е съществувала забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, като е намерил същата за приложима на общо основание и в производството по несъстоятелност, доколкото спрямо него не е предвидено изрично изключение. С оглед на това е потвърдил частично отхвърлителното първоинстанционно решение над сумата 1 029 790,64 лева до претендирания размер 1 356 441,42 лева. Като е взел предвид, че главницата по договора за кредит е приета по реда на чл. 685-686 ТЗ с привилегия по чл. 722, т. 1 ТЗ въз основа учредения особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, по силата на чл. 618 ТЗ, според който кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение, въззивният състав е счел, че лихвите върху нея също подлежат на приемане и удовлетворяване със същата привилегия. След като към датата на откриване на производството по несъстоятелност 5-годишният срок на вписването по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не е бил изтекъл, към този момент кредиторът е имал валидно заложно право, което според нормата на чл.618 ТЗ не е бил длъжен да подновява. С решение № 178/09.06.2025 г. по по в.т.д. № 568/2024 г. по описа на Апелативен съд – П. е допълнено въззивното решение, като привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземането на ищеца кредитор към длъжника в размер на 1 029 790,64 лева - законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност за периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху горепосочената главница и законна лихва върху същата до окончателното й изплащане, наред от особен залог по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, произтича и от особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, залог върху вземания по банкова сметка, учреден с договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г., договор за ипотека, сключен с нотариален акт вх. рег. № 6555, акт 125, т. 5, д. 3779/ 2007 г. на АВ – София и нотариален акт вх. рег. № 51323, акт 142, т. 28, д. 29463/2010 г. на АВ – София. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира факултативен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, който е предпоставен от произнасянето от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и удовлетворяващ някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката се извършва от ВКС въз основа на въведените от страната доводи с оглед критериите, предвидени в посочената норма. Настоящият състав, съобразно правомощията на касацията по т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че поставеният от касатора въпрос следва да бъде уточнен и конкретизиран по следния начин: “Приложима ли е разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП по отношение на вземания за законна лихва върху главница, предявена в производство по несъстоятелност?”. Същият е материалноправен и покрива общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. След преценка на изложената от касатора аргументация, както и предвид липсата на съдебна практика по относимото питане и необходимостта от създаването й, се обосновава допускането на касационна проверка на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане и за развитието на правото. Съгласно чл. 694, ал. 7, изр. второ ТЗ, държавна такса в настоящото производство не се внася предварително. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,