Определение № 60364 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2510/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“АД против решение № 243 от 27.01.2020г. по в.т.д.№ 5554/2018г. на САС, ТО, 3 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 12686/2014г. на СГС, ГО, 7 състав и прогласяване за нищожни като неравноправни по иска, предявен от ищцата Й. И. И., на основание чл.26,ал.1,предл.първо ЗЗД във вр. с чл.143 и чл.146,ал.1 ЗЗП, на клаузите на чл.6,ал. 2 и чл.24,ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № 44016 от 30.09.2008г., сключен между банката и наследодателя на ищцата и присъждане на ищцата на допълнително на сумата 440лв. направени разноски за първата инстанция. Касаторът се позовава на неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърлянето на иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6,ал.2 и чл.24,ал.1 и ал.2 от договора за кредит и присъждане на разноски за трите инстанции. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по следните групи въпроси: І. Поради произнасяне по процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителна практика на ВКС в тълкувателни решения и в противоречие с практиката на ВКС: 1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и пълнота и взаимовръзка като изложи съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни;2/Длъжен ли е да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните, както и тяхната връзка със събраните по делото доказателства; 3/Длъжен ли е да обсъди приетите по делото експертизи, наред с всички доказателства и изложи мотиви защо възприема или не възприема експертното заключение. Твърди се противоречие с ППВС №1/1953г. и ППВС №1/1985г. и решения по чл.290 ГПК. ІІ. Поради произнасяне по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1/Когато е сезиран с иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител, следва ли съдът да тълкува съдържанието на целия договор за кредит за изясняване на действителната обща воля на страните; 2/При преценката за неравноправност на отделна договорна клауза, следва ли съдът да тълкува отделните уговорки във връзка едни и други и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, както и да тълкува договора за ипотечен банков кредит в буквалния смисъл на изявлението, а не в смисъла, следващ общия разум; 3/При тълкуване на такъв договор следва ли съдът да изследва обстоятелствата, при които е сключен, поведението на страните преди и след сключването и това как са изпълнявани задълженията по договора. Касаторът се позовава на противоречие с цитирани решения по чл.290 ГПК. ІІІ. Иска се допускане на обжалването поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на СЕС: 1/ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки вид договор за ипотечен банков кредит, подлежи ли на преценка за неравноправност, или е или е изключена от контрол по същество, клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски се дължат във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - в швейцарски франк; 2/ Ясна и разбираема ли е клауза в договор за ипотечен банков кредит, сключен в потребител и в чуждестранна валута, която клауза съставлява част от основното съдържание на договора и с която страните са се разбрали, че кредитът се предоставя в определена чужда валута, като равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точният му размер в чуждата валута се определя в деня на усвояване на кредита; 3/Допустимо ли е съдът да приеме, че страните по договор за ипотечен банков кредит са постигнали съгласие за кредит в лева, а не в ясно и изрично записаната в договора за кредит валута- швейцарски франкове, и по този начин съдът да подмени основното съдържание на договора за валутен банков кредит. Касаторът се позовава на противоречие на произнасянето в обжалваното решение по посочените въпроси в противоречие с решение по дело С -186/16 и определение по дело С-119/17, решение по дело С 26/13 и решение по дело С-488/1. ІV. Иска се допускане на обжалването поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с актове на СЕС: 1/ Към кой момент се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за банков кредит в чуждестранна валута, към която българският лев няма фиксиран курс; При тази преценка следва ли съдът да вземе предвид неизгодността на кредита, която не е съществувала при сключването на договора, а се е проявила в хода на изпълнението му; 2/При преценката на неравноправния характер на клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител и във валута, към която българският лев няма фиксиран курс, допустимо ли е съдът да възложи на търговеца неблагоприятните последици, които към датата на сключване на договора търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и върху които не може да влияе. Твърди се противоречие д определение по дело С -76/10, решението по дело С-186/16 и определението по дело С-119/17. V.Поради произнасяне по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит – че то е в чужда валута, променя ли се от обстоятелството, че взетата назаем сума е бил ползвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – шв.франкове, а в друга валута - евро или лева; 2/Отговаря ли на изискванията да бъде изразена на ясен и разбираем език клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск от сключване на договор в чуждестранна валута, както и за последиците, до които би могло да доведе изменението на валутния курс; 3/ Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора-банката, а и от трето лице, неравноправна ли е договорната клауза за съгласието на потребителя с промяната на валутния курс, когато е избрал да си набави валута от банката-кредитодател; 4/ При договор за ипотечен банков кредит в чуждестранна валута за сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят-потребител поема целият валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че банката поема риска при понижаване на курса на валутата; Означава ли това, че целият валутен риск се поема от кредитополучателя. Твърди се, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, поради което са от значение за точното прилагане на закона. Посочени са решения, постановени от състави на СГС. Писмен отговор от насрещната страна в срока по чл.287 ГПК не е постъпил. Съставът на ВКС съобрази следното: Произнасяйки се по въззивната жалба на ищцата срещу решението на СГС за отхвърляне на установителния иск за нищожност поради неравноправност на клаузата на чл.6,ал.2 от договора, съгласно която, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на същата за швейцарския франк към лева/евро, за което, с подписването на договора, кредитополучателят е заявил, че дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката, САС е изложил следните съображения: Въз основа на заключението на съдебноикономическата експертиза е приел, че по същество средствата, с които кредитополучателят е могъл да се разпорежда са в български лева, а не в швейцарски франкове, поради което той е ползвал суми в лева след превалутирането на швейцарските франкове, а сумата във франкове е останала у банката; че по същия начин е било извършвано погасяването на кредита от страна на длъжника, като съответната сума е била заплащана в лева, като при плащането, заплатената сума е била превалутирана в швейцарски франкове по действащия курс на банката и така е постъпвала в съответната сметка във франкове. Анализирано е, че кредитът не е предоставен и усвоен в швейцарски франкове, а неговото погасяване се дължи в швейцарски франкове; че целта на кредитния договор, сключен във валута, различна от националната, е кредитополучателят да получи пряка разпоредителна власт върху предоставената му сума в същата валута и да извършва разплащания с нея за погасяване на задълженията си, свързани с икономическата цел, за която е отпусната, без да е необходимо извършване на допълнителни финансови операции, които са от естество да повлияят върху размера на действително разполагаемата сума по кредита; че договорът за кредит не е сделка с ценни книжа или финансови инструменти, нито има за предмет за покупко-продажба на чужда валута (съобразно Решение № 95/13.09.3016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о.), поради което цената на кредита в чуждестранна валута е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск (съгласно решение № 67 от 12.09.2019 г. по т.д.№ 1392/2018г. на ВКС, Т. К., І т.о.); че отпуснатата сума дефинитивно е постоянна величина (константа) и за длъжника следва да съществува яснота по отношение размера на базисното задължение - размера на заемообразно предоставената му парична сума, която следва да възстанови в патримониума на кредитора. Прието е за допустимо възнаградителната лихва, като дължима на банката насрещна престация, да бъде уговорена като променлива величина, въз основа на ясно определен алгоритъм със заложени обективни критерии за нейното изменение поради обстоятелства, които са извън контрола на банката и са свързани с последващите изменения на икономическата конюнктура и свързаните с тях обменни курсове, формирани при свободна конкуренция на финансовите пазари. Прието е и за допустимо, с оглед изискването за добросъвестност, рискът от курсовата разлика на чуждата валута спрямо лева към датата на отпускане кредита и към тази на погасяването му при заплащане на всяка отделна анюитетна вноска, да бъде възложен на кредитополучателя, включително и по договорен път, но само ако според целта на договора, за погасяване на задълженията, по който е поискано предоставянето му и съгласно уговорения механизъм на отпускането му, кредитополучателят може директно да извършва разплащания в чуждестранната валута, в която е уговорен и предоставен. Мотивирано е, че само в този случай е справедливо възлагането на кредитополучателя на риска от курсовата разлика на чуждестранната валута спрямо българския лев към датата на погасяване на всяка отделна анюитетната вноска, тъй като кредитният ресурс е поискан, предоставен и действително използван в тази валута. За несъмнено е счетено, че в случая този принцип е нарушен, тъй като в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора размерът на кредита е уговорен като равностойност на 33 120 лв. в швейцарски франкове, определена в деня на неговото усвояване, а усвояването става чрез превеждане на еквивалента на сумата в уговорената чуждестранна валута, но по специална блокирана сметка в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1), като може да бъде ползван само при условията на ал. 4 на същия член - т.е., след като банката извърши служебното му превалутиране в лева по търговския курс „купува“, едва след което, тя превежда така превалутираната сума по сметката на кредитополучателя в лева, като по същество задържа сумата в чуждестранна валута. Констатирано е, че с процесния договор на кредитополучателя не е действително предоставен кредит в уговорената чуждестранна валута, доколкото той не може да се разпорежда със сумата, преведената по особената сметка в такава валута, тъй като по силата на изричната уговорка, съдържаща се в чл. 2, ал. 1 от договора, тя е блокирана и той няма достъп до сумите по нея, а едва след служебното превалутиране на сумата в български лева, кредитополучателят може да я ползва за целта, за която е била поискана и предоставена - да заплати цената на имота, предмет на финансиране с кредитния договор, чрез нареждане на сумата по сметката на продавачите на недвижимия имот (чл. 2, ал. 6 от договора). Анализирано е, че по същия начин е регламентирано и погасяването на кредита, изяснено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза: кредитополучателят заплаща съответната анюитетна вноска в български лева, които банката изкупува по едностранно определен от нея курс „продава“ на швейцарския франк, действащ в деня на плащането, след което така превалутираната в чуждестранна валута сума се отнася в погашение на задълженията по кредита. Крайните изводи са, че кредитът в действителност не е предоставен и усвоен в уговорената чуждестранна валута- швейцарски франкове, което не съответства нито на целта, за която е отпуснат (за придобиване на недвижим имот, чиято цена е уговорена в български лева), нито на валутата, в която са доходите на кредитополучателя; че чуждестранната валута служи единствено като опосредстващ финансов измерител на действително предоставената по договора сума в български лева, както и за отчитане на погасителното действие на всяка отделна анюитетна вноска, а не представлява действително предоставен финансов ресурс; че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, според която кредитът следва да бъде погасен в чуждестранна валута, в каквато той не е бил действително предоставен и усвоен, а при липса на такава - чрез установения в същата клауза механизъм на изкупване на сумата в български лева по едностранно определен от банката курс, противоречи на установените в нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП принципи на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя. За основателен е счетен и отхвърленият от СГС иск за установяване нищожността и на клаузата на чл. 24, ал. 1 и 2 от договора. Констатирано е, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от кредитния договор, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; че съгласно ал. 2 на същия чл. кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. Прието е, че по силата на тази клауза, рискът от повишаване размера на дължимите погасителни вноски, вследствие последващо повишаване на курсовата стойност на швейцарския франк спрямо националната валута, в която кредитът е бил действително предоставен и използван, е възложен изцяло на кредитополучателя, който се е съгласил да понесе всички неблагоприятни последици от това под формата на претърпени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и от новия размер на лихвите, приложими по превалутирания кредит. Мотивирано е, че клаузата на ал. 1 притежава белезите на неравноправна такава, посочени в дефинитивната норма на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото е уговорена изцяло във вреда на потребителя, комуто е възложен изцяло рискът от неблагоприятно изменение в курса на швейцарския франк спрямо българския лев, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, тъй като от една страна банката не е използвала валутен ресурс в швейцарски франкове при отпускане на кредита, а е предоставила на кредитополучателя само неговия левов еквивалент, след служебното му превалутиране, а от друга, потребителят носи изцяло риска от неблагоприятни курсови разлики на чуждестранната валута спрямо лева, включително и по отношение размера на възнаградителната лихва, без реално да е получил такава валута при усвояването на кредита и без да е извършвал разплащания в тази валута за придобиване на недвижимия имот, за чието финансиране е отпуснат кредитът. За нищожна като неравноправна е приета и клаузата на чл. 24, ал. 2 от договора. Съставът на САС се е позовал на решението по т.д.№ 1392/2018г. на ВКС, І т.о. и е споделил даденото в него разрешение - при сключването на договор за потребителски кредит в чуждестранна валута банката следва да представи на потребителя като по-слабата страна в правоотношението, информация за очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и за действията, които кредитополучателят може да предприеме, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти; в случай, че не е изпълнила задължението си да му предостави такава информация, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск; че липсата на такава информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Посочено е, че по конкретния спор не е установено при сключване на договора банката да е разяснила на кредитополучателя рисковете от уговаряне на кредита в чуждестранна валута, с оглед темповете на поскъпване на швейцарския франк спрямо лева и да е уведомила за това насрещната страна по договора, предвид влиянието на тези фактори върху по-нататъшното изпълнение на договора. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Първата група въпроси нямат правна характеристика, а са твърдение за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на процесуалния закон /необсъждане на доказателства, неизлагане на съображения, необсъждане на защитни доводи, необсъждане на експертизи/, преценката за наличието на които е извън настоящата фаза на касационното производство. Не притежават правна характеристика и не могат да послужат като общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол и втората група въпроси, които са твърдение за неправилност поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Несъгласието на касатора с обстойните мотиви на САС, изложени при тълкуването на оспорените от ищцата като неравноправни договорни, спорът по отношение на които е пренесен във въззивната инстанция, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Третата група въпроси са по отношение на изводите на САС по иска за прогласяване за нищожна като неравноправна на клаузата на чл.6,ал.2 от договора. Тези въпроси не кореспондират с изложените правни съображения на въззивната инстанция. Последните са игнорирани, а въпросите са некоректно поставени. Първият съдържа несъответна на мотивите на САС теза, че „погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен усвоен - в швейцарски франкове”. Вторият въпрос също не държи сметка за изводите на въззивната инстанция, а съдържа предпоставка, изрично отречена в обжалваното решение – че кредитът се предоставя в чужда валута. Третият подвъпрос е твърдение, че въззивната инстанция е подменила основното съдържание на договора - „за валутен” банков кредит, при подробно мотивираните от решаващия състав изводи, че кредитът в действителност не е предоставен и усвоен в уговорената чуждестранна валута - швейцарски франкове, а чуждестранната валута е служила единствено като опосредстващ финансов измерител на действително предоставената по договора сума в български лева, както и за отчитане на погасителното действие на всяка отделна анюитетна вноска, а не представлява действително предоставен финансов ресурс. Не САС е „подменил” основното съдържание на договора, както твърди касатора, а чрез некоректно зададените въпроси ответникът преиначава и влага друго съдържание в решаващите правни аргументи на съда. Въпроси, които не кореспондират на ясните и подробни съображения, с които е аргументирано становището на САС за неравноправност на клаузата на чл.6,ал.1 от договора, не могат да бъдат предпоставка за допускане на касационния контрол, тъй като не притежават съществена характеристика на общото основание по чл.2980,ал.1 ГПК, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - действително да са разрешени в сочения смисъл от въззивната инстанция и даденото разрешение да е обусловило изхода на спора. Паралелно с изложеното, даденото от САС разрешение на третата група въпроси изцяло съответства на приетото по дело С-119/17 на СЕС, по което са поставени преюдициални въпроси във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО, в хипотеза, аналогична на настоящата - на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз основа на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от постановеното по дело С-119/17 определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство, във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства, СЕС в т.20 от определението по С -119/17 е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадени разрешенията в постановено от СЕС решение по дело С-26/13. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по четвъртата група въпроси. Въззивната инстанция, противно на тезата, стояща зад първия подвъпрос, не е дала отговор, че моментът, към който следва да се преценява дали клаузата създава неравноправност в ущърб на потребителя, не е този на сключването на договора. Даденото от САС разрешение изцяло кореспондира на т.54 от Решението по дело С 186/16 на СЕС –преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването му и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на задълженията. Формираната трайна практика на ВКС е основана на задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС: решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17,EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014г. по дело С-26/13, EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/ /решение №384 от 29.03.2019г. по т.д. №2520/2016г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. №1599/2017г. на ВКС, ТО, ІІ т.о. и решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. №3539/2015г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., решение №95/13.09.3016г. по т. д. №240/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 67 от 12.09.2019 по т.д.№ 1392/2018 г. на ВКС, І т.о.,/: Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики положение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. Акцентът в даденото от САС разрешение на втория от тази група въпроси е за неравноправност на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП на разпоредба за възлагане на потребителя изцяло на риска от неблагоприятно изменение в курса на швейцарския франк спрямо българския лев, тъй като от една страна банката не е използвала валутен ресурс в швейцарски франкове при отпускане на кредита, а е предоставила на кредитополучателя само неговия левов еквивалент, след служебното му превалутиране, а от друга, на потребителя е възложен изцяло рискът от неблагоприятни курсови разлики на чуждестранната валута спрямо лева, включително и по отношение размера на възнаградителната лихва, без реално да е получил такава валута при усвояването на кредита и без да е извършвал разплащания в тази валута за придобиване на недвижимия имот, за чието финансиране е отпуснат кредитът. Даденото разрешение е в този контекст, а не в контекста на заложената във въпроса теза, че търговецът не е могъл да предвиди и да влияе върху неблагоприятни за потребителя курсови разлики. Значимостта на мотивите на САС е в недобросъвестността на търговеца при сключването на договора, при залагането на клаузата за възлагането изцяло на валутния риск още при договарянето. Тези съображения са в синхрон с трайната практика на ВКС, имаща за източник практиката на СЕС, че на потребителя като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит с продължителен срок на издължаване, какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната си дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора, а упражняването на правото на банката за превалутиране е свързано със заплащането на комисионна и е обвързано с курс „купува“ на търговеца за швейцарски франкове към датата на превалутирането, който е едностранно определен и тази залегнала още при сключването на договора клауза за носеното на риска, е заложена отнапред във вреда на потребителя. Последната група въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК възпроизвеждат и са аналогични на въпросите, посочени в предходните пунктове от изложението /І-ІV/, поради което съображенията за недопускане на обжалването по тях са изложени по-горе. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.