Определение № 3259 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2866/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 28/32 от 03.01.2025 г. на В. И. В., [населено място], чрез пълномощника адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 303/29.11.2024 г. по в. гр. д. № 235/2024 г. на Окръжен съд - Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно служебното задължение на съда да следи за конституирането в делбения процес на всички участници в имуществената общност като другари; 2. Може ли съдът да постанови решението си само въз основа на предположения при липса на доказателства за конкретен факт; Ответниците по касация П. Г. С., Н. М. П., Й. Б. Ц., В. Д. С., П. Д. Н., П. Б. Н., М. Б. Г., П. Г. М., М. И. Ц., Б. И. М., П. З. П., Й. З. П., Ц. Т. Ц., С. Т. Т., С. Б. Ц., Д. Ц. Т., С. Г. Е., Г. А. Г., Й. А. Г., М. В. И., Т. И. З., Л. И. З., Л. Т. Б., К. К. Г., К. К. К. и С. К. К. не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 7/09.01.2024 г. по гр.д. № 1962/2021 г. на Районен съд – Лом, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], обл. Монтана, местност „Н.“, с площ от 1996 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „Н.“, с площ от 2 894 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „Б.“, с площ от 10 208 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „Г.“, с площ от 3812 кв.м., и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „П.“, с площ от 13 846 кв.м., при квоти между страните: П. Г. С. – 12/60 ид.ч., Н. М. П. – 6/60 ид.ч., В. И. В. – 15/60 ид.ч. и Й. Б. Ц. – 27/60 ид.ч., като спрямо В. Д. С., П. Д. Н., П. Б. Н., М. Б. Г., П. Г. М., М. И. Ц., Б. И. М., П. З. П., Й. З. П., Ц. Т. Ц., С. Т. Т., С. Б. Ц., Д. Ц. Т., С. Г. Е., Г. А. Г., Й. А. Г., М. В. И., Т. И. З., Л. И. З., Л. Т. Б., К. К. Г., К. К. К. и С. К. К. исковете за съдебна делба са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е приел, че всички ответници са наследници на починалия през 1963 г. Т. Ф. Т.. На 03.09.2021 г. С. Е. Д. е дарила на ищеца В. В. по 1/10 ид.ч. от процесните имоти, а въз основа на договор за покупко-продажба от 18.11.2021 г. В. е придобил от П. М., М. Ц., Б. М., К. Г., К. Г. и С. К. по 7/60 ид.ч. от делбените земеделски земи. Впоследствие на 20.01.2022 г. М. И. и Л. З. са продали на В. още по 2/30 ид.ч. от тези имоти. Друга част от наследниците на Т. Т. са продали своите ид.ч. от процесните имоти на Й. Ц.. За спорен по делото въпрос е приет този дали направените откази от наследството на П. Ф., депозирани от В. Г. и Б. М., включват процесните имоти. Посочено е, че решенията, с които са възстановени процесните земеделски земи на наследниците на Т. Т., са влезли в сила преди да са направени отказите от наследство от страна на Г. и М.. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че към преписката липсват приложени съобщения за връчването им. Констатирано е, че решенията на поземлената комисия са постановени близо две години преди отказите от наследство, поради което се налага извод, че същите са влезли в сила. При това положение приложение не може да намери нормата на чл. 91а ЗН, тъй като, за да бъде отречено действието на отказа от наследство в тази хипотеза, то той следва да е заявен след обобществяване на имота и преди възстановяването му по ЗСПЗЗ. Съдът е приел за правилно заключението на първоинстанционния съд, че направените откази са увеличили дела на наследниците на Г. П. Т.. Относно делбените квоти на съделителите е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Той е свързан с твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение, с оглед неучастието на неговата съпруга като страна в процеса, въпреки качеството й на съсобственик в режим на СИО на неговите идеални части от делбените имоти. Константно в съдебната практика на ВКС е прието, че всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари в производството по съдебна делба и участието им в исковото производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същото. В случая в производството са участвали всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към предявяване на иска. Възмездните сделки, с които касаторът В. В. твърди, че е придобил идеални части от делбените имоти в режим на СИО с неговата съпруга С. К.-В., са осъществени в хода на производството, поради което на основание чл. 226, ал. 1 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни. Неотносимо и при различна фактическа обстановка е цитираното от касатора решение № 46 от 22.06.2020 г. по гр.д. № 2358/2019 г., I г.о. на ВКС. В него е разгледан случай, в който неучаствалият в производството съпруг е придобил в режим на СИО идеални части от делбените имоти преди предявяване на иска за съдебна делба. Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото не е решен в противоречие с установената съдебна практика, според която съдът не основава своите актове на предположения, освен в случаите, за които такова има установено от закона – чл. 154, ал. 2 ГПК. Решаващите мотиви на съда са в посока, че решенията на ПК, с които е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи, са влезли в законна сила преди депозираните от В. Г. и Б. М. откази от наследство, оставено от наследодателя им П. Ф.. Този извод е подкрепен както от датата на постановяване на реституционните решения, така и от установеното от първоинстанционния съд знание у отказалите се от наследство наследници за започнала процедура по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ /те са участвали в реституционното производство/, вкл. липса на тяхно оспорване преди момента на вписване на отказите от наследство. Оттук следва, че изводите на съда са основани на установените по делото факти от приетите доказателства, а не на негови предположения за незаявени в производството факти и обстоятелства, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както бе посочено, въззивното решение не е и процесуално недопустимо поради неучастие на съсобственик на делбената вещ в делбеното производство. Не са констатират и други обстоятелства, които водят до извод за вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.