Определение № 1137 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 435/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№39289/06.12.2011 г., подадена от адв. Г. Т. – процесуален представител на ищеца К. Т. К. от [населено място], против въззивно решение №1291/08.11.2011 г. по гр.д.№1897/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено решение №3028/08.7.2011 г. по гр.д.№17417/2010 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], за заплащане на сумите 2250 лева и 3000 евро, представляващи обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, считано от 01.11.2010 г. Въззивната инстанция е приела, че доказването на претенцията по чл.225, ал.1 КТ е в тежест на работника, а установяването на факта, че е останал без работа става посредством представянето на трудовата книжка, в която се извършват отбелязвания за сключени и прекратени трудови договори, и след като такава не е представена по спора, нито пред първата, нито пред въззивната инстанции, въпреки съдържащите се данни в показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.. Не са зачетени данните от представени по делото справки за актуално състояние на трудовите договори на работника, издадено от НАП-ТД – В., и съдът е стигнал до извод, че претенцията не е доказана по основание. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос – “Може ли само с трудовата книжка да се установи оставането без работа след уволнение или е възможно този факт да бъде установен и с други писмени доказателства ?”. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставеният въпрос е от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,