Определение № 102 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2926/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от И. Д. Л. от [населено място] срещу решение № 579 от 22.03.21г.по гр.дело № 3095/20г.на Варненския окръжен съд.С него е отменено решение № 260233 от 4.09.20г.по гр.дело № 14639/19г.на Варненския районен съд и е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК против „Електроразпределение Север“АД [населено място], за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 6813.50лв по фактура № [ЕГН]/8.06.19г.,представляваща стойността на начислена електроенергия в размер на 37087 кВтч по извършена корекция на сметка за периода от 21.03.17г. до 6.06.19г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен № [ЕГН],клиентски № [ЕГН]. Жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулира следните правни въпроси,които счита,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1.Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, представляващи реално потребена ел.енергия при липсата на лиценз за продажба /доставка на ел.енергия, на крайните битови потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, на ниво ниско напрежение; Има ли право да издава фактура по силата на която да претендира заплащане на сума във връзка с тази корекция при липса на законово основание за това; Има ли право да начислява ДДС при липса на законово основание за това. 2.Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ; 3.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба; 4.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност; 5.Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение на СТЕ,което не дава ясен и кетегоричен отговор на въпросите п поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи нова или тройна експертиза; 6.Задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първа инстанция и с оглед установяване на релевантните за спора факти и направените доказателствени искания пред първа инстанция служебно да назначи експертиза или да допусне до разпит свидетел. Жалбоподателката поддържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси :1.Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ,обн.ДВ ,бр.35/19г. в случай,че корекцията обхваща период от време,предхождащи влизането му в сила; 2.В случаите,когато се установи,че са измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ и операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, когато периода от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години ,при своевременно отправено възражение от длъжника за наличие на изтекла погасителна давност спрямо това вземане по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД,същото би ли било основателно и следва ли съдът за периода на корекцията в частта за давността да я приложи;3.Какъв е характера на протокола от метрологичната експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър – официален или частен; 4. При липса на данни/доказателства от собственика на електроразпределителната мрежа,че е изпълнявал добросъвестно задълженията си,вменени му с нормите на ПИКЕЕ- чл.33 и чл.42 ал.5 ПИКЕЕ от 2019г.да обслужва измервателните системи и съставя досие на същите най-малко веднъж на три месеца, което досие да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ,при това неправомерно поведение и бездействие може ли първият да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад,считано от демонтажа на СТИ. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“АД счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и т.3 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот в [населено място].На 6.06.19г.служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на СТИ на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол, подписан от ищцата.В БИМ –Р. е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер,като е дадено заключение,че при софтуерно четене на паметта е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 3 -37087.785 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.От ответното дружество е издадена фактура № [ЕГН] за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 21.03.17г.до 6.06.19г.,на стойност 6913.50 лв. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че процесният електромер е монтиран на 20.03.17г.,срокът му на метрологична годност е 6 години и към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на електроенергия.Уредът е бил с нулеви показания по всички тарифи.Според вещото лице налице е неправомерно претарифиране на отделните регистри,като е въздействано през инфрачервения порт на електромера с цел да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3.Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата електроенергия по нощна и дневна тарифни зони.Направено е заключение,че електроенергията,натрупана в регистър 1.8.3 е преминала през процесното СТИ и е отчетена от уреда,като не може да бъде установено кога е извършена манипулацията. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск въззивният съд се е позовал на приложимата нормативна уредба, съдържаща се в разпоредбите на Закона за енергетиката и на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ бр.25 от 30.04.19г.,в сила от 4.05.19г.Прието е,че по силата на законовата делегация по чл.83 ал.2 вр.чл.83 ал.1 т.4-6 вр.с чл.21 т.3 от Закона за енергетиката /обн.ДВ,бр.54/12г.,в сила от 17.07.12г./,е предвидена възможност за крайния снабдител на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия.Прието е, че извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на чл.49 и чл.55 ПИКЕЕ.Според чл.55 ПИКЕЕ в случаите, когато се установи,че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ“ операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.В разглеждания случай е прието,че съставеният за проверката КП отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила и е подписан от ищцата.Измереното при метрологичната проверка на СТИ количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 действително е преминало през измервателната схема на електромера, потвърдено и от заключението на техническата експертиза, което поражда правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищцата. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът:“ Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период,представляващи реално потребена ел.енергия при липсата на лиценз за продажба /доставка на ел.енергия,на крайните битови потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, на ниво ниско напрежение; Има ли право да издава фактура по силата на която да претендира заплащане на сума във връзка с тази корекция при липса на законово основание за това; Има ли право да начислява ДДС при липса на законово основание за това“ не може да обоснове допускане на касационно обжалване,тъй като доводът, че ответното дружество е оператор на разпределителна мрежа, а не е доставчик на ел.енергия и съответно няма право да продава ел.енергия, тъй като това е лицензирана дейност, не е въведен като основание в исковата молба и за първи път се прави пред касационното инстанция.По въпроси,които не са обусловили въззивното решение, не следва да се допуска касационно обжалване. Следва да се отбележи,че в отговора на въззивната жалба пълномощникът на ищцата – въззиваема не е оспорил,че между страните е налице облигационно отношение,по силата на което абонатът има право да получава ел.енергия и съответно за ответника е възникнало правото да получи цената на доставената стока от крайния потребител. Вторият въпрос е свързан с първия, с оспорване правото на електроснабдителното дружество да извършва корекции, и също е неотносим. По процесуалните въпроси не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита,обсъдил е събраните по делото доказателства и е изложил правни съображения в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК.Обсъдил е заключението на съдебно-техническата експертиза и го е възприел като компетентно и обосновано,без да е оспорено от страните.В решение № 542 от 7.02.12г.по гр.дело № 1083/10г.на Четвърто г.о. на ВКС е прието,че ако съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. Не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.В разглеждания случай съдът е преценил,че няма необходимост от разширяване на експертизата или назначаване на нова. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. На въпроса :“ Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ,обн.ДВ ,бр.35/19г. в случай, че корекцията обхваща период от време,предхождащи влизането му в сила“ е даден отговор в § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ 2019г.,която разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване.Посочено е,че релевантният момент по отношение на процедурата по корекция на сметките е този на съставяне на констативния протокол – в случая датата е 6.06.19г.,т.е. при действие на ПИКЕЕ,в сила от 4.05.19г. Вторият въпрос не е относим,тъй като възражение за изтекла погасителна давност не е правено по делото. Въпросът: Какъв е характера на протокола от метрологичната експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър – официален или частен, не от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото при наличие на съдебна практика за официалните и частни документи.В решение № 76 от 10.07.12г.по т.д.№ 490/11г.на Първо т.о.на ВКС е посочено,че чл. 178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми / чл. 179, ал. 1 ГПК /, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалният свидетелстващ документ обвързва решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него.В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел,че констативният протокол на БИМ е официален свидетелстващ документ. По отношение на въпроса:“ При липса на данни/доказателства от собственика на електроразпределителната мрежа,че е изпълнявал добросъвестно задълженията си,вменени му с нормите на ПИКЕЕ- чл.33 и чл.42 ал.5 ПИКЕЕ от 2019г.да обслужва измервателните системи и съставя досие на същите най-малко веднъж на три месеца, което досие да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ,при това неправомерно поведение и бездействие може ли първият да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца назад,считано от демонтажа на СТИ“ не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд. По изложените съображения не следва да се допуска въззивното решение до касационен контрол. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред ВКС в размер на 1608 лв заплатено адвокатско възнаграждение,съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.