Определение № 599 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 473/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ИА за н. на малките и средни предприятия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма-София против определение от 25.03.2010 г. по ч.гр.д. № 11194/2009 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 12.10.2009 г. по гр.д. № 18054/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото, поради невнесена държавна такса. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1. Нормата на чл.84,т.1 ГПК се прилага противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК., 2. Чл.84,т.1 ГПК не визира само чл.162 ДОПК, а има предвид и публични вземания непосочени в ДОПК, което обуславяло чл.280,ал.1,т.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Не са представени такива влезли в сила решения, респективно определения. По вторият въпрос е налице приложно поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което обуславя произнасяне по същество: Правилно с обжалваното въззивно определение е прието, че процесното вземане не е публично държавно, тъй като е извън обсега на чл.162,ал.2 ГПК. Частният жалбоподател не спори, че процесното държавно вземане не е публично по смисъла на чл.162 ДОПК, а поставя въпроса, че е такова извън обсега на ДОПК. Отговорът на така поставения въпрос е, че публичните държавни /и общински/ вземания са изчерпателно изброени в ал.2 на чл.162 ДОПК и съгласно ал.4 частни са държавните /и общински/ вземания извън тези по ал.2. Още повече, че в случая се касае за държавно вземане въз основа на договор-т.е. частно, а не въз основа на административен акт-т.е. държавно. Касае се за частно държавно вземане, за събирането на което законодателя изрично препраща към общия ред по ГПК-виж чл.163,ал.2 ДОПК, който ред е избрала и агенцията, която действа като процесуален субституент. По изложените съображения, частната касационна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС-І т.о.