Определение № 188 от 12.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1281/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К., Х. О. К. и О. Я. К. - всички чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 3766 от 13.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 14797/2018 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 43447 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 51497/2018 г. на Софийски районен съд, с което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК производството по предявените срещу ЗК „Олимпик” АД - търговско дружество, регистрирано съгласно законите на Република Кипър, осъществяващо дейност на територията на Република България чрез регистриран КЧТ „Застрахователна компания Олимпик - Клон България”, осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се поддържа, че то е постановено при неправилно приложение на чл.229, ал.1, т.7 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, заявени по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „ 1. В случаите, когато липсва информация, респ. в търговския регистър по партидата на клона, не е обявено решение на компетентен административен или съдебен орган, за откриване на производство по ликвидация на ЗК „Олимпик“ АД, налице ли са предпоставки за спиране на производството по осъдителния иск срещу застрахователя; 2. Процедура по отнемане на лиценз на застрахователно дружество представлява ли по своята същност откриване на производство по ликвидация и може ли да предхожда последната; 3. Назначаването на временен ликвидатор приравнява ли се до решение за откриване на производство по ликвидация и доколко е от значение за представителната власт по отношение на дружество с отнет лиценз; 4. Приложението на разпоредбите на чл.624, ал.1 КЗ и чл.274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009 г. обуславя ли постановяване на решение за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност/ спрямо кипърското дружество; В случай, че такова не е налице, следва ли да се счита, че спрямо заведените в България срещу кипърския застраховател искове приложимо право е чл.220 от Закона за дружествата в Кипър“. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жабата. С определение № 436 от 27.06.2019 г. настоящият състав на ВКС е спрял делото на основание чл.631 ГПК до приключване на образуваното пред Съда на ЕС дело № С - 427/2019 г., включващо в предмета си въпроси от значение за по-нататъшното развитие на производството по исковете с правно основание чл.432 КЗ. Производството по дело № С - 427/2019 г. е приключило с постановяване на решение от 12 ноември 2020 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото и същото следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди определението на Софийски районен съд, с което е спряно производството по предявените от С. И. К., Х. О. К. и О. Я. К. против ЗК „Олимпик“ АД със седалище в Република Кипър - чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, искове с правно основание чл.432 КЗ, Софийски градски съд е приел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, налагаща спирането му на основание чл.2290, ал.1, т.7 ГПК. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е изходил от оповестените на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и поради това ноторно известни факти, че на 10.08.2018 г. компетентният съд в Република Кипър е назначил предварителен ликвидатор на ЗК „Олимпик“ АД и че в търговския регистър са обявени списъци на приети вземания на кредитори на дружеството. Позовавайки се на чл.624, ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че решението за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност на застрахователното дружество - ответник, получило лиценз в друга държава членка на ЕС - Република Кипър, е породило действие от момента, в който има действие в държавата по произход на застрахователя. Предвид разпоредбата на чл.274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009 г. относно започване и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ), според която решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата членка по произход, освен ако не е предвидено друго, съдът е направил извод, че приложимо в случая е правото на Република Кипър. В изпълнение на чл.43, ал.1 КМЧП съдът е издирил приложимото право, съдържащо се в Закона за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 г. и 2017 г. на Република Кипър, който препраща относно общите правила за ликвидация и несъстоятелност към чл.220 на Закона за дружествата на Република Кипър. След като е установил, че съгласно чл.220 от Закона за дружествата, когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен предварителен ликвидатор, не се допуска продължаване на завадени съдебно производства или започване на нови, освен с разрешение на съда (по несъстоятелност) и при условия, които той определя (аналогично на чл.637 ТЗ), въззивният съд е направил извод, че в хипотеза на назначен предварителен ликвидатор разглеждането на заведените съдебни производства, каквото е спряното от първоинстанционния съд производство, е недопустимо. Поради това и с оглед изрично предвидената в приложимия закон процесуална пречка за разглеждане на исковете чл.432 КЗ, въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.7 ГПК за спиране на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че определението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило спирането на производството по предявените от частните жалбоподатели искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. По отношение на въпросите обаче не са изпълнени допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С постановеното по дело № С - 427/2019 г. решение от 12.12.2020 г. (публично достъпно на интернет страницата на Съда на ЕС curia.eu), Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138. В решението е разяснено, че „производство по ликвидация“ съгласно чл.268, пар.1, б.“г“ от Директива 2009/138 включва понятието „производство по ликвидация“, което означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, пар.1, б.“а“ от директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация; Когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял 4 от директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл.292 от директивата/; Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството; Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от директивата/, които също следва да бъдат спрени. От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по партидата на регистрирания в Република България ЗК „Олимпик - Клон България КЧТ“ е обявен акт на Областен съд на Никозия по иск (дело) № 655/18 г., с който пред компетентния съд в Република Кипър е открито производство по ликвидация (принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност) на ЗК „Олимпик“ АД със седалище в Република Кипър; Назначени са постоянни ликвидатори, вписани по партидата на клона в Република България. Предвид правилото на чл.624, ал.1 КЗ вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕИО и тълкуването, дадено в цитираното решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Съгласно разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим в случая по силата на чл.624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. Постановеното от въззивния съд определение предхожда произнасянето на Съда на ЕС и обявяването в Търговския регистър на акта на компетентния съд в Република Кипър за откриване на производство по принудителна съдебна ликвидация на ЗК „Олимпик“ АД. Независимо от това даденото в определението разрешение като краен резултат кореспондира с актуалната практика на ВКС, формирана по въпроса налице ли е основание по чл.229, ал.1, т.7 ГПК за спиране на заведени пред български съд дела срещу ЗК „Олимпик“ АД - чрез регистрирания в Република България клон на дружеството, с оглед образуваното в Република Кипър производство по ликвидация на застрахователното дружество (определение № 225/20.07.2020 г. по ч. т. д. № 498/2020 г. на ВКС, І т. о., определение по т. д. № 1745/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., определение по т. д. № 488/2020 г. на ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 46/2020 г. на ВКС, І т. о., определение по ч. т. д. № 243/2020 г. и др.). Според актуалната практика на ВКС, откритото производство по ликвидация е процесуална пречка за продължаване на започнатите в Република България искови производства срещу ЗК „Олимпик“ АД и е основание за тяхното спиране съгласно чл.229, ал.1, т.7 ГПК. В служебно известното на съдебния състав определение № 71/29.03.2021 г. по т. д. № 488/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че при приложение на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава - членка (в случая в Република България) исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. Съответствието на крайния извод на въззивния съд за наличие на процесуална пречка за разглеждане на исковете по чл.432 КЗ с практиката на ВКС изключва възможността обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на формирана практика на ВКС по релевантния за изхода на делото процесуален въпрос бланкетно поддържаното от частните жалбоподатели основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 14797/2018 г. на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,