Определение № 433 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Б. Й. В. от [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат Ж. Д. А., срещу определение № 632 от 14.03.2012 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 132/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено протоколно определение № 9694 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на Благоевградски районен съд, Гражданско отделение, Втори състав за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателката против М. Д. А. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Същата съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. За ответника по частната жалба М. Д. А. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Предвиденото с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /И.. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ ограничение на подлежащите на касационно обжалване въззивни съдебни актове е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. На касационен контрол подлежат въззивни съдебни решения с цена на иска над 5 000 лева за граждански дела и над 10 000 лева по търговски спорове. В останалите случаи производството по делото е двуинстанционно. По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК посоченият процесуален ред е приложим и за определенията на въззивните съдилища. В конкретния случай цената на предявения от Б. Й. В. иск е посочена в исковата молба и е в размер на 1 340 лева, цена на иска - определена съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото липсват данни размерът на исковата претенция да е увеличен в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК. При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение