Определение № 330 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2014 г.

Обжалвано е изцяло решение № 133, постановено на 27.02.2014 год. по в.гр.дело № 1036/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 310/19.04.2013 год., постановено по гр.дело № 8058 по описа на Пернишкия районен съд за 2011 год. в частта му, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [община] е собственик на земя с площ от 9.00 кв.м., върху която е построен процесния трафопост „ТКЗС”, находящ се в [населено място], общ.П., съставляваща част от имот № 7 по плана на [населено място] и която е защрихована с б. А-Б-В-Г-А на скицата на в.л.Н. като вместо него е постановено друго за отхвърляне предявения от [община] иск за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [община] е собственик на земя с площ от 9.00 кв.м., върху която е построен трафопост „ТКЗС” в [населено място], общ.П., съставляващ част от имот № 7 по плана на [населено място], защрихована с б. А-Б-В.Г-А на скицата на в.л.Н., изготвена по делото като неоснователен и недоказан, с потвърждаване решение № 310/19.04.2013 год. в останалата му обжалвана част за отхвърляне иска, предявен от [община], с адрес: [населено място], пл.Св.И. Р. 1 срещу [фирма] с ЕИК:[ЕИК] и седалище и адрес на управление: [населено място], р-н И., [улица], представлявано заедно от П. Н. М. и С. Д. А., с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – сграда-трафопост „ТКЗС” в [населено място], [населено място], кв.Ц., монолитно строителство на 1 етаж, застроена площ 9 кв.м. и представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, изградени върху ПИ № 7 по плана на [населено място] от 2008 год. на [община], при граници на имота по А. № 2708/08.05.2002 год.: изток-ливада, запад-ливада, север-ливада, юг-ливада. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от кмета Р. Я., който чрез адвокат Д. Г. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от адвокат С. М. Л.-Н., в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски. Третото лице-помагач Национална електрическа компания(Н.), ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Според представените пред районния съд удостоверения, издадени от [община], данъчната оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 от ЗМДТ е: за трафопоста – 157,50 лева/лист 13 от първоинстанционното дело/, за ограниченото вещно право – 70,10 лева/лист 208 по същото дело/ и за земята – 43,70 лева /лист 209 от делото/, т.е. цената на всеки иск е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 240 лева за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение