Определение № 400 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 502/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 220 / без дата/ от 2012 г. по гр.д. № 2841/07 г. на Софийски градски съд е отменено частично решението на Софийски районен съд, постановено на 23.05.2007 г. по гр.д. № 3572/04 г. и в отменените части е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Г. М. Я. искове с правно основание чл. 108 ЗС: 1/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІ - 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. ”НПЗ- Х.- В.” с площ по графични данни 3 665 кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда с площ около 500 кв.м и на УПИ ХІІІ- 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. ”НПЗ Х. - В.”, с площ по графични данни 440 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 984 кв.м 2/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІІІ- 1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” НПЗ- Хладилника- В.” с площ по графични данни 440 кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда с площ около 500 кв.м 3/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІV- 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. “НПЗ- Х.- В.” с площ по графични данни 1 425 кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда със застроена площ 984 кв.м В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. И. Д. като пълномощник на Г. М. Я.. В жалбата са изложени доводи за нищожност на решението като постановено от ненадлежен състав, като се твърди, че към момента на постановяването му двама от подписалите го съдии са имали качеството на членове на друг съдебен състав. На следващо място се сочи, че решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлен предявеният против [фирма] иск, защото въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, подадена след изтичане на двуседмичния срок за обжалване. Релевирани са и оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззиввното решение до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Подаден е отговор на касационната жалба от [фирма], в който се изразява становище, че не са налице изложените в нея касационни основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е прието за установено, че ищецът Г. М. Я. е наследник по закон на Ц. Г. М. /Ц. Г. Б./, починала през 1991 г. От нея по реда на ЗОЕГПНС са били одържавени две ливади и нива с обща площ 119.2 дка в м. “Х.”, идентични с имот пл.№ 245, кад лист 546 и 571 по кадастралния план на м. ”Н.” от 1939 г. Предмет на спора за собственост са УПИ ХІ-1082, УПИ ХІІІ- 1082 и УПИ ХІV- 1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” НПЗ- Х.- В.”, за които с помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че са част от бивш имот пл.№ 245. Съгласно идейно - застроителния и проекто- регулационния план на м.”Промишлена зона Хладилника”, одобрен през 1966 г. процесните имоти са попадали в парцел “За пивоварен завод”. През 1974 г. е одобрено изменение на регулацията, с което е отреден парцел ІІІ - “За административна сграда и ел. подстанция “Пионер”, с площ 13 431 кв.м. Със заповед от 05.12.1978 г. на СГНС е наредено СГНС да предаде парцел ІІІ на Министерството на енергетиката. Със следващо изменение на регулацията от 1979 г. е извършено сливане на парцели ІІІ и Х и е образуван общ парцел ІІІ- “За административна сграда и ел. подстанция “Пионер”. При влизане в сила на ЗВСОНИ е действал ЗРП на [населено място], м. “Промишлена зона Х.- В.”от 1989 г., по който трите имота подадат в парцел І в кв. 5-“ За асоциация ”Енергетика”. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че в УПИ ХІ е изградено спортно игрище- тенис- кортове, и асфалтова площадка, ползвана като паркинг. В УПИ ХІІІ е изпълнена едноетажна постройка от сглобяема метална конструкция върху бетонови основи, преградни стени от панели тип “сандвич” и покривна конструкция, покрита с поцинкована ламарина. Идентична по вид и конструкция едноетажна постройка е изградена и УПИ ХІV. През 1980 г. е бил издаден позволителен билет на ДИО” Трафопостове и електропроводи” за изграждане на административна сграда и ел. подстанция “Пионер”, но според вещото лице тези сгради не касаят процесните имоти. За извършеното в тях строителство не са открити строителни книжа и такива не са представени от ответниците по делото. Представен е Протокол № 13 от 16.08.1990 г. на Общински народен съвет ” Л.”, с който е взето решение на посочените в него фирми, сред които и “Промишлена енергетика”- София, да бъдат предоставени за временно строителство по чл. 120 ППЗТСУ/ отм./ ползваните от тях отпреди терени в промишлената зона. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху процесните имоти в полза на наследниците на С. / Ц./ Б.. Съдът е приел, че към момента на влизане в сила на реституционния закон имотите са били застроени с описаните по - горе сгради като част от комплексното мероприятие, за което е бил отреден одържавения имот. Поради това одържавеният имот не е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден.Според въззивния съд издаденият през 1980 г. позволителен билет, независимо, че не съдържа данни какво точно по вид и обем строителство е било разрешено, съставлява законно основание по смисъла на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ за извършване на строителство в имота, което е пречка за реалното му възстановяване на бившите собственици. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали изграждането на временни постройки в одържавените имоти следва да се третира като промяна на вещта, съставляваща пречка за реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ. Видно от представените с касационната жалба решение № 1379 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 5714/07 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 134 от 14.05.2001 г. по гр.д. І 1157/98 г. на Софийски градски съд / влязло в сила/, този въпрос е разрешаван противоречиво по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. При проверката по чл. 288 ГПК за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване настоящият състав не установява данни, сочещи на вероятна нищожност на въззивното решение. По наведените в тази насока доводи от касатора следва да се посочи, че не се установява, а и няма твърдения в касационната жалба, някой от членовете на съдебния състав, постановил обжалваното решение, да е нямал качеството на съдия в Софийски градски съд. Разпределянето на съдиите по състави има условно, вътрешноорганизационно значение, поради няма законова пречка някой съдия да участва като член на различни съдебни състави в съответния съд. По допустимостта на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният против [фирма] иск настоящият състав ще се произнесе с решението, след като изслуша становищата на страните. Водим от гореизложеното съдът