Определение № 453 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 5016/19.12.2019 год. на Д. М. М. и Т. Е., и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. С. Ц. АК - В.Т. срещу въззивно Решение № 269 от 07.11.2019 година, постановено по В. гр.д. № 258/2019 год. на – ОС-Габрово в производство по чл. 108 ЗС.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост, основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила са в насока на неправилна, непълна преценка на събраните по делото писмени доказателства, касаещи начина на изграждане на спорната част от избените помещения, като прилежащи части на закупената сграда- търговски обект, ведно с прилежащите избени помещения, изградени в приземния (вкопан) етаж.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: „Какъв е динамичния правен статут на първоначално изградената през 1985 година, без предвиждания по плана и без строителни книжа, пристройка на допълващо застрояване - 4 броя полувкопани в терена на УПИ **, в кв. 73 по ПУП на [населено място] складови помещения с обща железобетонна покривна плоча, които в периода 1990-1995 година ( въз основа на нотариални декларации на съсобствениците и поетапно одобрени архитектурни планове), са били пристроени и надстроени и по този начин вградени в изградената „ сграда с надземен етаж“, първоначално ползвана като кафе-аперитив, а в последствие като ресторант, възникнал ли е обект „сграда на основно застрояване„ по см. на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и § 5, т. 39 ЗУТ, приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС, приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС т.е. имат ли вещни права другите собственици на терена“. Сочат се Решение № 67 /11.06.2015 год. по гр.д.№ 528/2015 г. на ВКС II г.о.; Решение № 207 /16.06.2011 год. по гр.д.№ 867/2010 г. на ВКС II г.о.; Решение № 154/ 01.12. 1964 год. по гр.д.№ 131/1964 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1184/1979 год. на ВС – I г.о.; Решение № 10 /06.02.2015 год. по гр.д.№ 4598/2014 г. на ВКС II г.о. и Решение № 61 /07.06.2018 год. по гр.д.№ 2610/2017 г. на ВКС I г.о. в подкрепа на поддържаната теза, че решението на въззивния съд им противоречи.

Поддържа се искане за допускане на касационното обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК без конкретно доводи.

Ответниците по касация Г. Б. и Р. Б. оспорват наведените доводи както за допускане на касационното обжалване поради липса на основания за селекция на касационната жалба в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, така и на сочените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Прилага съдебна практика в подкрепа на релевираните възражения.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на страните, и като съобрази ограниченията за касационно обжалване на чл. 280, ал. 3 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице визираните в закона - чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.

За да потвърди решението на първата инстанция, обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на Д. М. и Т. Е. за собственост на част от подземни (вкопани) помещение в западната част на приземния етаж на сграда с идентификатор **, находяща се в ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], решаващият съд е приел тезата на първата инстанция, че тези помещения имат самостоятелен характер, същите не са част в качеството на принадлежност или обслужващи закупения от тях търговския обект - ресторант, предмет на договора за покупко-продажба по НА № 168/2015 година.

Поставеният с изложението на касаторите правен въпрос: „Какъв е динамичния правен статут на първоначално изградената през 1985 година, без предвиждания по плана и без строителни книжа, пристройка на допълващо застрояване - 4 броя полувкопани в терена на УПИ **, в кв. 73 по ПУП на [населено място] складови помещения с обща железобетонна покривна плоча, които в периода 1990-1995 година (въз основа на нотариални декларации на съсобствениците и поетапно одобрени архитектурни планове), са били пристроени и надстроени и по този начин вградени в изградената „сграда с надземен етаж“, първоначално ползвана като кафе-аперитив, а в последствие като ресторант, възникнал ли е обект „сграда на основно застрояване„ по см. на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и § 5, т. 39 ЗУТ, приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС, приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС т.е. имат ли вещни права другите собственици на терена“ не може да се възприеме като‚ въпрос, по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Такава характеристика, според разясненията на т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС има онзи правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора, и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По своето естество начина на формулиране на въпроса на касаторите съставлява искане за ново тълкуване на факти, който те - касаторите считат, че са правно релевантни за спора, но които не са интерпретирани от съда с обжалваното решение в насоката, което би обусловила изход в тяхна полза. Искането им съставлява искане за пререшаване на спора, но това искане не може да послужи като база за селекция, която е задължителен етап от касационното производство и предхожда проверката на законосъобразност от гл.т. на правилно приложение на материалния закон и съблюдаването на процесуалните правила за постановяване на законосъобразен съдебен акт.

Част от посочените решения по чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 10 /06.02.2015 год. по гр.д.№ 4598/2014 г. на ВКС II г.о. и Решение № 61 /07.06.2018 год. по гр.д.№ 2610/2017 г. на ВКС I г.о.; Решение № 207 /16.06.2011 год. по гр.д.№ 867/2010 г. на ВКС II г.о.; са напълно неотносими към настоящия спор, а и към самия въпрос доколкото предмет на спора е не жилищен имот и неговите принадлежности, а дали изградените като сутеренни помещения 4 бр. полувкопани складови помещение с обща железобетонна плоча, обслужващи самостоятелните жилищни обекти в режим на етажна собственост, след надстрояването им и пристрояването им могат да се считат за принадлежност и част от обособения търговски обект.

Акцентът на мотивите на Решение № 67 /11.06.2015 год. по гр.д.№ 528/2015 г. на ВКС II г.о. е поставен на тълкуване разпоредбата на чл. 38 ЗС, като се дава отговор кой самостоятелно обособен обект на правото на собственост може да се счита за обща част на етажната собственост, като изложените общи мотиви на решението по чл. 290 ГПК дори не влизат в „противоречие“ с изводите на въззивния съд по обжалваното решение, обусловили крайния извод на съда, че касаторите – ищци, купувачи по сделката по НА 168/2015 година, не са закупили спорните 80 кв.м. от складовите помещения и същите не са част от търговския обект - ресторант, намиращ се в [населено място].

Цитираните Решение № 154/ 01.12. 1964 год. по гр.д.№ 131/1964 г. на ОСГК на ВС и Решение № 1184/ 1979 год. на ВС - I г.о не са приложени към изложението по касационната жалба, но доколкото същите са цитирани в едно от посочените по-горе съдебни решения на ВКС по чл. 290 ГПК в подкрепа на тезата изложена в него, то това обстоятелство само по себе си изключва възможността за позитивен извод за допускане на касационното обжалване поради неотносимимостта им към спора.

Данните по делото не дават основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция предполага наличие на груби нарушения на материалния или процесуален закон, респ. на правилата на формалната логика, които могат да бъдат констатирани в рамката на служебната проверка за валидност и допустимост, без да се имат предвид конкретните доводи за незаконосъобразност, въведени с касационната жалба на обжалваното съдебно решение. Без конкретни доводи на касаторите, настоящата инстанция намира, че лисват каквито и да са обективни предпоставки за извод, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

По искането на ответника по касация за присъждане на разноски за производството: Искането за присъждане на разноски в касационното производство е направено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 1 от ЗАдв. Като прецени, че по делото няма представен документ, установяващ направените разходи за защита от страна на ответниците по касация, нито наведени доводи за наличие на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., настоящият състав намира, че искането не може да бъде уважено. Установената от закона с разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ГПК правна възможност, страната срещу която е заявен един неоснователен иск да получи възстановяване на направените за процесуална защита разноски, предполага доказване на размера на разноските, респ. на онези обстоятелства, заложени в закона, които дават основание да се присъдят разноски и без доказан размер на разходите за защита пред съответната инстанция. Видно от данните по делото пред долните инстанции страната – ответник по иска, респ. ответник по касация сама е поемала разходите за защита, без да сочи обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., поради което не може да се приеме, че е изпаднала в затруднение за касационното производство, поради което и искането и не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданската колегия, второ отделение