Определение № 2246 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2380/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бул Био - НЦЗПБ” ЕАД, / с предишна правно- организационна форма „Бул Био - НЦЗПБ” ЕООД/, срещу определение №480/31.07.2025г. по ч.гр.д.№335/2025г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №868/28.02.2025г. по т.д.№1296/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора: 1. Предвижда ли нормата на чл.62 ал.1 от ЗПРПМ ограничения в кръга лица и лимитира ли тя кои са лицата с правен интерес да предявяват иск по чл.62 ал.1 от ЗПРПМ? 2. Допустимо ли е предявяването на иск чл.62 ал.1 от ЗПРПМ в случай, че правото на иск се упражни от евентуалния притежател на право на служебно изобретение, който обаче не се е възползвал от правото си да поиска признаване на служебно изобретение с иск по чл.61 ал.1 от ЗПРПМ? Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната жалба Д. В. П. изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а също и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството е образувано по предявен от „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД против Д. В. П., отрицателен установителен иск с правно основание чл.62, ал.1, вр. чл.13 от ЗПРПМ за приемане за установено, че към датата на подаване на заявка за издаване на патент с №66920 на Патентното ведомство на Република България, по заявление с вх.№ 111 736 и дата на заявяване 08.04.2014г., с наименование „Метод за получаване на суспензия с гарантирано съдържание на култивируеми микроорганизми и неговото използване“, по отношение на патентопритежателя и ответник в първоинстанционното производство Д. В. П. не е било налице право на заявяване. В исковата молба се поддържа, че Д. П. не е имала право на заявяване по чл.13, ал.1 от ЗПРПМ, тъй като в периода 08.10.2013г. (датата на разкриване, която не би повлияла на новостта) до 08.04.2014 г. (датата на заявяване) тя е била служител на „Бул Био -НЦЗПБ“ ЕООД на длъжност „Ръководител на лаборатория Контрол на ин – витро диагностични медицински изделия“, като в тази си функция е имала непосредствен достъп до инструменти, методологии, изследователски възможности и пряко влияние върху процесите, а с оглед квалификацията й е била в състояние да създаде подобрение на методологии и/или нови такива в областта, в която работи за работодателя си. Поради това, за да придобие право на заявяване П. е следвало в законоустановения срок по чл. 15, ал.4 от ЗПРПМ писмено да уведоми „БУЛ БИО-НЦЗПБ“ ЕООД за създаденото изобретение, но същата не го е направила, поради което правото не се счита за преминало от работодателя към нея като автор/изобретател. Сочи се, че към датата на подаване на заявката за издаване на процесния патент ответницата не е имала такова право, което навежда на извод за недействителност на същия съгласно чл. 26, ал.3, т.3 ЗПРПМ. С определение №868/28.02.2025г. по т. д. №1296/2023г. на Софийски градски съд е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от „Бул Био-НЦЗПБ“ ЕАД / преди „Бул Био-НЦЗПБ“ ЕООД/ срещу Д. В. П. установителен иск по чл.62 ал.1 от ЗПРПМ. Първоинстанционният съд е обосновал този извод с мотиви, че задължение за изобретателя да уведоми своя работодател за създаденото изобретение възниква само в хипотеза на служебно изобретение по чл.15 ал.1 от ЗПРПМ, поради което интересът от предявения иск предполага или безспорност в отношенията между страните на това обстоятелство / което се отрича от ответницата/ или от успешно предявен иск по чл.61 ал.1 от ЗПРПМ, какъвто в случая не е бил предявен в преклузивния срок по чл.61 ал.3 от ЗПРПМ. За да потвърди определението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че установителният иск с правно основание чл.62, ал.1 от ЗПРПМ, независимо дали е предявен като положителен или отрицателен такъв, изисква обосноваване на правен интерес у ищеца като абсолютна процесуална предпоставка за неговото уважаване. Приел е, че за да се обоснове същия в конкретния случай, при предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.62 ал.1, вр. чл.26, ал.3 от ЗПРПМ, жалбоподателят следва да наведе твърдения, че процесното право на заявяване е принадлежало нему към датата на заявката за регистрация или че за него то би се породило, ако със сила на пресъдено нещо бъде отречено наличието му в патримониума на въззиваемата ответница при евентуално успешно провеждане на иска. Приел е за неоснователни твърденията, че правният интерес на въззивника се извежда от възможността Д. П. да претендира нарушения, произтичащи от неправомерното използване от страна на „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕООД на патентования метод, като е посочил, че с влязло сила решение №260290/21.07.2023г., постановено по т.д. №6281/2016г. по описа на СГС, наличието на такова нарушение е отречено със СПН. Изтъкнал е, че за да е налице интерес от търсената защита, в исковата молба следва да бъдат изложени правнорелевантни факти за възникването и принадлежността на правото на заявяване в полза на работодателя, при спазване на законовите условия за неговото придобиване, или съдебното му признаване с влязло в сила решение в производство по иск с правно основание чл.61 от ЗПРПМ, но не е достатъчно да се заявят твърдения за невъзникването на правото в полза на ответницата, поради неуведомяване на работодателя в законоустановения срок по чл.15, ал.4 от ЗПРПМ. Посочил е, че правен интерес за дружеството жалбоподател не може да бъде изведен само от възможността за оборване на презумцията по чл.13, ал.2 от ЗПРПМ, без да е налице възможност чрез отричането на процесното право по отношение на въззиваемата, същото да бъде придобито от въззивника, а такава правна възможност не съществува, предвид изтеклия преклузивен срок по чл.13, ал.3 във вр. с чл.15 от ЗПРПМ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Първият формулиран от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд. Изводът за липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.62 ал.1 от ЗПРПМ, вр. чл.26 ал.3 т.3 от ЗПРПМ в конкретния случай въззивният съд е извел не само от тълкуване на същите разпоредби, а при съобразяване на тяхната връзка с разпоредбите на чл.61 ал.1 и ал.2 от ЗПРПМ. При преценката относно наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск, въззивният съд е съобразил както изрично извършеното от ответницата оспорване на служебния характер на изобретението, така и факта, че правото на ищеца да установи служебния характер на изобретението е погасено поради пропускането на установения в закона едногодишен преклузивен срок. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от възприемането на фактическата обстановка и извършената от него преценка на доказателствата, която съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационното обжалване. Вторият поставен от касатора правен въпрос също не отговаря на общия критерий за допускане на касационен контрол, тъй като отговорът му не изисква само тълкуване на приложимите към спора правни норми, а по същество би представлявал проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, чрез преценка относно наличието или липсата на правен интерес по предявения от „Бул Био - НЦЗПБ” ЕАД против Д. В. П. отрицателен установителен иск по чл.62 ал.1 от ЗПРПМ, вр. чл.26 ал.3 т.3 от ЗПРПМ. По този начин при поставяне на въпросите е допуснато приравняване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК, съответно допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за неправилност на атакуваното определение. По отношение на двата поставени въпроса не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.61, ал.3 от ЗПРПМ, е ясна и не поражда трудности при тълкуването и прилагането й. От нея следва, че установяването на служебния характер на изобретението се осъществява само по исков ред, като срокът за предявяването на този иск е преклузивен, съответно след изтичането му субективното право се прекратява и спорът не може да бъде разрешаван по съдебен ред. Не поражда нужда от тълкуване и разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗПРПМ, предвиждаща, че споровете за правото на заявяване по чл.13 се решават по съдебен или по арбитражен ред. Преценката за наличие на правен интерес от установителния иск чл.62 ал.1 от ЗПРПМ в хипотеза на спор за служебния характер на изобретението се извършва въз основа на приетите за установени от съда факти и обстоятелства във всеки конкретен случай. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд