Определение № 520 от 19.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 160/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на „Топлофикация София“ ЕАД срещу определение № 3326 от 14.11.2025 г. на ВКС,ТК, Второ отд. по т.д. № 1485/2025 г., с което е била оставена без разглеждане, подадената от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] касационна жалба срещу решение № 152 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12798 от 2023 г. на Софийски градски съд, ГО. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Същата се явява процесуално допустима - подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество ЧЖ се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,ТК, Второ т.о. се е позовал на обстоятелството, че подадената касациона жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК, доколкото цената на иска е под 20 000 лева и спорът се явява търговски по своя характер. В мотивите са изложени следните съображения, относно търговския характер на спора, определящ недопустимостта на производство по касационно обжалване при цена на иска под 20 000 лева: В Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. От изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове, и правопораждащите главното паричното вземане факти ищецът сочи, че е доставил топлинна енергия в недвижим имот, който се притежава от ответника, ответникът е ползвал топлинна енергия в посочения недвижим имот, както и че имотът, в който е доставена топлинната енергия, се използва от ответника за стопански нужди, като магазин за продажба на безалкохолни напитки. От горното се извежда в ИМ, че ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със стойността на ползваната в недвижимия имот топлинна енергия и на разходите за дялове разпределение. Ищецът е навел в ИМ и изрични твърдения, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия в изискуемата по закон писмена форма, която е приложима за тази сделка с оглед качеството на ответника на небитов клиент по смисъла на това понятие, съгласно ЗЕ. Съставът на ВКС, Второ т.о. се е основал на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г., постановено по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени задължителни указания за това кои дела трябва да се определят като търговски, като е посочено, че такива са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. В случая се установява, че страните по спорното материално правоотношение, което се сочи, че има за източник неоснователно обогатяване, са две търговски дружества. Търговската дейност, която извършва дружеството-ищец е продажба на топлинна енергия на битови и небитови клиенти, като доколкото в исковата молба се твърди, че неоснователното обогатяване е възникнало с оглед доставянето на топлинна енергия в недвижим имот, собственост на ответника, то трябва да се приеме, че спорното материално право, предмет на предявения главен иск, е функционално обвързано с извършваната от ищеца по занятие дейност и оттам с неговото търговско качество. Предметът на правния спор е функционално обвързан и с търговското качество на ответното дружество, тъй като в исковата молба се сочи, че то е ползвало топлинна енергия в имот, в който извършва стопанска дейност, който представлява магазин за продажба на безалкохолни напитки. С оглед на това настоящото дело следва да се определи като търговско. Позовал се е и на практиката на ВКС в тази насока – Определение № 2412 от 29.07.2025 г., постановено по т.д. № 1257/2025 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 2324 от 21.07.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1351/2025 г. по описа на ВКС, II т.о. След като настоящото дело е търговско, то на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение, което е постановено по него, ще подлежи на касационно обжалване само ако цената на исковете, които са негов предмет, е над 20 000 лв. В конкретния спор, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на установителния иск за главница се определя от търсената сума, която видно от петитума на исковата молба е 5 857, 58 лв., като тя е образувана като сбор от сумите от 5 817 лв. и 50, 58 лв. Въпреки че във формулирания от ищеца петитум са заявени отделни искания да бъде установено, че „Екуити БГ“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД две парични суми, не е налице хипотезата на предявяване на отделни искове, защото всяка от тези суми представлява все стойност, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял във връзка с доставката на топлинна енергия в конкретно посочен недвижим имот. Цената на предявения в процеса главен иск от 5 857, 58 лв. е под установения в закона минимален праг за достъп до касация на въззивни решения по търговски дела. Под този минимален праг е и цената на предявения акцесорен установителен иск за мораторна лихва, която възлиза на сумата от 954, 87 лв. От така изложеното, съставът на ВКС,Второ т.о. е заключил, че решението на Софийски градски съд, което е постановено по тези искове, не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Настоящият състав на ВКС напълно споделя този извод, доколкото същият е на база изложените от страните в ИМ твърдения и въз основа на съдържанието на събраните писмени доказателства, от които следва, че настоящият иск е за обезщетението за неоснователно обогатяване на ответното търговско дружество за сметка на ищцовото. Спорното материално право, предмет на предявения главен иск, е функционално обвързано с извършваната от ищеца по занятие дейност и оттам с неговото търговско качество. Предметът на правния спор е функционално обвързан и с търговското качество на ответното дружество, тъй като в исковата молба се сочи, че то е ползвало топлинна енергия в имот, в който извършва стопанска дейност, който представлява магазин за продажба на безалкохолни напитки. Основателно в обжалваното определение се сочи, че в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г., постановено по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това кои дела трябва да се определят като търговски - делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др., което в случая е налице. Ето защо, с оглед търговския характер на спорното правоотношение, възникналият на плоскостта на неоснователното обогатяване правен спор също има характер на търговски и за него важат императивно регламентираните в чл.280 ал.3, т.1 ГПК минимални нива на цената на иска/ над 20 000 лева/, за да подлежат въззивните решения на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение