Определение № 291 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 978/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „ З. „ против решение № 586 / 10.04.2012 год. по т.д.№ 3708/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 697 / 07.07.2011 год. по т.д.№ 1740 / 2009 год. на СГС, ТО, VІ - 8 състав, за осъждане касатора да заплати на ищеца Г. Д. Т., действаща като Е. търговец с фирма „ Г. Т. „, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 228 320,37 лв. ,ведно със законната лихва върху същата от 12.10.2004 год. до окончателното й заплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, намирайки го постановено в противоречие с материалния закон - неотчитане спецификата на правоотношението между страните, възникнало по специален ненаименован договор за предоставяне безвъзмездна финансова помощ по реда и при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони на Република България / Програма С. /, респ. несъобразяване на последните при мотивиране извода за примат на целите на договорената инвестиция, съответно удовлетворяването им пред стриктното изпълнение на техническите параметри на инвестицията, правещо невъзможно осъществяването на контрол върху изпълнението на инвестицията. Твърди решението и необосновано, предвид достигнати погрешни изводи въз основа на превратно възприемане на установени фактически обстоятелства по спора, вкл. относно възражението на ответника – касатор за липса на съпоставими оферти за оранжерийни стъкла, вложими в проекта, поради което и разходите за същите по сключения с [фирма] договор не подлежат на възмездяване. Допускане на касационното обжалване обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответната страна - ЕТ „ Г. Т. „ – оспорва касационната жалба. Намира недоказано основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК с приложеното съдебно решение № 228 / 25.03.2009 год. по т.д.№ 2246 / 2008 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 3 състав, предвид липсата на идентичност във фактическите обстоятелства, касаещи изпълнението на техническите параметри на съответната инвестиция и различието във вида й. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не формулира отчетливо конкретен въпрос, но най - общо такъв е изводим, като относим към проблема дали за точното изпълнение на договорената по реда и условията на С. инвестиция е достатъчно изпълнението да удовлетворява целите на инвестицията или е задължително установяване на пълно съответствие на изпълненото с техническите параметри на инвестицията, залегнали в одобрения инвестиционен проект. Касаторът счита, че възприемайки примат на изпълнението на целите на инвестицията пред стриктното придържане към договорените технически параметри на същата, въззивният съд е постановил решение в противоречие с преждепосоченото решение № 228 / 25.03.2009 год. по т.д.№ 2246 / 2008 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 3 състав. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищцата е претендирала заплащане на дължим остатък от договорена безвъзмездна финансова помощ по Програма С., за изпълнение на инвестиция - „ оборудване за създаване микроклимат в оранжерия „, въз основа на одобрен от ДФ „ З. „ технически проект, съдържащ конкретни параметри и ценови ставки по изпълнение на инвестицията. Инвестицията е свързана със закупуване и монтиране на капкова система за напояване, система за оросяване с компютърно управление и метеорологична станция за оранжерия. По делото е установено, че отклонението от утвърдения проект се състои във: влагане частично на тръби с по - широк от предвидения в проекта диаметър; изпълнение на системата за напояване по схема, различна от одобрената и закупуване на оранжерийни стъкла от предпочетен съконтрахент при липса на съпоставими оферти за определяне на най - благоприятен ценови вариант. За да сподели изводите на първоинстанционния съд, че от значение за преценката на точното изпълнение на инвестицията е постигането на целите й, пред формалистичното придържане към конкретните й технически параметри, въззивният съд е отчел заключението на техническата експертиза, според което промяната в диабетъра на част от тръбите и схемата на разположение на системата за капково напояване са наложени от допуснати още в изготвянето на техническия проект грешки, като преодоляването им чрез въведеното изменение не води до промяна във функционирането и параметрите на системата, а напротив подобрява качеството й. Съобразил е, че независимо от измененията и свързаните с тях реални разходи, претенцията на ищцата не надвишава договорения с ответника размер. Отхвърлил е като несъстоятелно възражението за сключването на договора за закупуване на оранжерийни стъкла при липса на съпоставими оферти, за което ответникът се обосновава с наличието на такива с предложена различна от договорената с [фирма] квадратура на оранжерийни стъкла. Въззивният съд се е обосновал с оферирането на единична цена във всяка от офертите, която като критерий, наместо оферираната квадратура, следва да се счете за релевантна при преценката им. Изложено е съображението, че несъответствие между договореното и изпълненото, обосноваващо отказ за предоставяне на договорената финансова помощ, би било такова несъответствие което засяга съществени компоненти на инвестицията, променящо предназначението й, засягащо качеството й, както и влагането на компоненти, обуславящи по-ниска спрямо обективната стойност на доброто изпълнение стойност. Нито една от тези хипотези, обаче, не е налице в конкретния случай. Предвид мотивите на въззивното решение, изводимия от изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос безспорно покрива общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК - съставлява правен въпрос, включен в предмета на спора, отговора на който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд .Необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В цитираното решение, казуална съдебна практика, впрочем недоказано да е влязло в сила, за да би било формално приложимо в сочената хипотеза, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк .дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел наличието на неточно изпълнение, изключващо отговорността на ДФ „ З. „ за заплащане на договорената безвъзмездна финансова помощ, но изхождайки от несъответствие между договореното и изпълненото състоящо се в частично неизпълнение на заложени в проекта дейности, смяна на предназначението на помещения / предвид вида на инвестицията - преустройство и разширение на жилищна сграда ,с изграждане на механа и места за настаняване /, влагането на нискокачествени и употребявани материали. Действително съдът е мотивирал извод, че за точното изпълнение на инвестицията е от значение стриктното спазване на заложените в бизнес-плана и одобрения инвестиционен проект показатели, но изрично е обосновал и извод, че не може да се приеме за доказано единствено предвид установеното съответствие на построеното с изискванията на ЗУТ, че конкретното изпълнение удовлетворява целите на инвестицията. Следователно, дори да би било доказано влизането в сила на представеното съдебно решение / достатъчно за обосноваване недоказан допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /, между същото и настоящото въззивно решение не се обективира идентитет във фактическите констатации и правните изводи, обуславящ противоречиво разрешаване на поставения релевантен правен въпрос: достатъчно ли е реалното изпълнение да удовлетворява целите на инвестицията и съответно използването й по предназначение или за същото е от значение стриктното придържане към договорените параметри в одобрения инвестиционен проект. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение