Определение № 755 от 02.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 311/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт М. М., с вх.№ 163 от 10.01.2011 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.01.2011 год., срещу Решение №519 от 25.11.2010 год. по в.гр.д.№337/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 03.05.2010 год. по т.д.№2311/2008 год. на Софийския градски съд, VІ-5 състав в обжалваната част, а именно в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] с правно основание чл.12 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от касатора- ищец вреди от неизпълнение на преддоговорните задължениая от страна на ответника. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че претендираните от касатора-ищец вреди- изплатени неустойки, по сключения от него договор за наем с трето лице, не са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника, който не е сключил предварителния договор за покупко-продажба в срока, предвиден в тръжната документация. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, поради необсъждане на доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, чл.272 ГПК- защото въззивният съд е препратил към мотивите на градски съд, без да направи собствени фактически и правни изводи, както и в нарушение на материалния закон- чл.12 във вр. с чл.84 ЗЗД, а така също че е и необосновано. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, като формулира следните въпроси:1/ Процесуално-правен въпрос- Преди въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд- чл.272 ГПК, длъжен ли е той да изготви собствени мотиви по съществото на спора като направи собствени фактически и правни изводи като решаваща, а не само като контролно-отменителна инстанция и 2/Материално-правен въпрос-„причинената от [фирма] вреда от категорията на преките вини ли е или от т.н.косвени вини- т.е докъде е границата на пряката вина от противоправното поведение на ответника и откъде започва косвената вина” Ответникът по касационната жалба оспорва допустимостта, основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба, претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Неоснователен е доводът, че касационната жалба е нередовна, тъй като не е подписана от представителя на дружеството. Неразделна част от касационната жалба е изложението по чл.284, ал.3 ГПК, което е подписано както от юрисконсулта, така и от управителя на дружеството. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният процесуален въпрос е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е налице допълнително подържаните основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК- твърдяното противоречие на въззивното решение с т.19 от ТР1-2001-ОСГК. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото не само като контролно отменителна, но и като решаваща инстанция. Софийският апелативен съд е направил собствени правни изводи за обхвата на отговорността за вреди от недобросъвестно изпълнение на преддоговорни отношения по чл.12 във вр. с чл.82 ЗЗД въз основа на подробно изложената фактическата обстановка. А въпросите за необсъждането от съда на конкретни, твърдени от жалбоподателя факти и обстоятелства, са фактологически обусловени, поради което не могат да представляват общото основание за селектиране на касационната жалба, което визира правните изводи на решаващия съд, а не установената от него фактическа обстановка. При това чрез така формулирания в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК въпрос касаторът препраща към основанията за неправилност на обжалваното решение, като по този начин смества основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Формулираният материалнопрпавен въпрос за границата на отговорността на длъжника за вредата съобразно „ преките и косвени вини ” също не представлява общото основание за достъп до касация, защото не е обусловил правните изводи на съда. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд за максималния предел на отговорността на ответника до преките и непосредствени вреди от неизпълнението на задължението на ответника [фирма] да сключи предварителния договор/чл.12 във вр. с чл.82 ЗЗД/.Неговата вина, като елемент от общия фактически състав на договорната отговорност, е изведена от противоправното му поведение, без да е разграничавана като пряка и косвена. А и обсегът на отговорността не може да се изведе от такова разграничение на вините, защото нашето гражданско право не го прави. Обемът на отговорността по чл.82 ЗЗД е свързан с недобросъвестността, като форма на вината, а не с това дали тя е пряка или косвена. След като поставеният материално-правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, това е достатъчно само по себе си да се откаже селектирането на касационната жалба. Преценката дали причинената от [фирма] вреда е пряка и непосредствена е обоснована от конкретно факти и обстоятелства на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана в касационното производство. В полза на ответника по касацията ще следва да се присъди на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.9 ал.1 във вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на сумата 1087.50 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд