Определение № 239 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2238 от 25.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3951/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, ІІІ-Б състав определение от 04.07.2011 г. по ч. гр. д. № 9313/2009 г., с което, на основание чл. 402, ал. 1 ГПК, е отменено допуснатото с определение от 07.10.2009 г. обезпечение на иск, предявен от [фирма] срещу [фирма], като молбата на [фирма], [населено място] от 22.12.2010 г. за отмяна на това обезпечение е оставена без разглеждане като недопустима поради подаването й от трето за обезпечителното производство лице. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, а допускането му до касационно разглеждане се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците по касация – [фирма], [населено място] [фирма], [населено място] – не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд определение за отмяна на допуснато обезпечение, като в качеството си на съд по съществото на спора е преценил първоинстанционния акт за недопустим, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство – изискване, на което въззивният акт не отговаря. С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение