Определение № 2955 от 21.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 979/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. С., [населено място], срещу решение № 1200/25.11.2024 г. по в.гр.д. № 283/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 2/03.01.2023 г. по гр.д. № 430/2021 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 460/04.12.2023 г., на Окръжен съд – Перник за отхвърляне на предявените от касаторката и съищците „Алматея Прима“ ООД /н./, [населено място] и Я. Г. М., [населено място] против „Юробанк България“ АД, [населено място], искове с правно основание чл. 170 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 472, вр. 476, б. „г“ ГПК /отм./, вр. с чл. 167 ЗЗД за признаване за установено, че е недействителна - нищожна ипотеката, учредена с нотариален акт № 194, том І, рег. № 1775, дело №171/2005 г. на нотариус Н. З., вписан в Служба по вписванията – Перник – вх.рег.№ 1431 от 03.05.2005 г., акт № 194, т.І, дело № 1023/2005 г., от Д. Й. С. в полза на „Българска пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „Юробанк България“ АД) върху неин собствен недвижим имот, подробно описан в решението, като сключена в нарушение на чл.170 ЗЗД, поради несъществуването на обезпечено вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005 г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД (н.), както и поради неспазване на предписаната в закона форма поради нищожността на нотариалното удостоверяване съгласно чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.472, вр. чл.476, б.“г“ ГПК /отм./, вр. чл.167 ЗЗД (в съдържанието на нотариалния акт е описано вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005 г., какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не бил представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нотариалния акт), като неоснователни. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата. Претендира разноски. Конституираните в производството съищци „Амалтея Прима“ ООД (н.) и Я. М. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията по чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, е приел за установено, че на 08.03.2005 г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД е сключен договор за кредит в размер на 295000 лв. при договорна лихва, формирана от БЛП за малки фирми в лева, който към момента на подписване на договора е 10% и договорена лихвена надбавка от 0,9 пункта със срок на погасяване от 120 месеца. В договора за кредит страните изрично са уговорили, че вземането на банката се обезпечава с ипотека върху имот в [населено място], [улица], ет.4, ап.10. Атакуваната в производството по делото като недействителна ипотека е учредена с нотариален акт от 29.04.2005 г., вписан на 03.05.2005 г., като обезпечението е предоставено от настоящия касатор Д. С. и Я. М.. В договора е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване на вземане на „ Юробанк България “ АД срещу „ Амалтея Прима “ ООД по договор за банков кредит от 29.04.2005 г ., като индивидуализирането на вземането изцяло съвпадало с договора за кредит от 08.03.2005 г. По делото е било безспорно, че кредитодателят и кредитополучателят не са сключвали друг договор за кредит с дата от 29.04.2005 г., както и че по договора от 08.03.2005 г. сумата е предоставена на кредитополучателя. В производство по оспорване на съдържанието на нотариалния акт първоинстанционният съд е констатирал, че освен посочения в исковата молба нотариален акт с изписана дата на договора за кредит 29.04.2005 г., в Службата по вписванията е представен и вписан нотариален акт, в който датата на договора за кредит е поправена на 08.03.2005 г. от нотариуса Н. З.. По оплакването във въззивната жалба на Д. С., че разминаването в датите на договора за кредит означавало, че не е ясно кое е обезпеченото вземане и това опорочавало ипотеката, въззивният съд е приел, че се касае за техническа грешка в нотариалния акт. Тази грешка, респективно неизвършването на поправката по реда на чл.475, ал.3 ГПК /отм./, не се отразявала нито на валидността на поправката, нито на нотариалното удостоверяване и нямала за последица нищожност на договора за ипотека, тъй като не се променяла волята на страните. Определеността на обезпеченото вземане като условие за действителност на учредената ипотека по чл.170 ЗЗД не следвало да се счита за нарушена. Решаващият състав е основал извода си на липсата на изрично изискване в закона при обезпечаване на вземане на банка в ипотечния акт да се посочва датата на договора за кредит, както и на конкретно и подробно описаните в договора за учредяване на ипотека индивидуализиращи белези на вземането. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1. „Когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който кредитен договор третото лице – ипотекиращо за чужд дълг не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за кредит?“; 2. „Предвид чл.167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, като в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл.167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича?“ и 3. „Когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане с вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна?“. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване изисква разглеждането на правния въпрос, който е от значение за разрешаването на конкретния правен спор, да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, както и ако законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, включително и предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въведените въпроси следва да се обобщят като въпрос за действителността на договор за учредяване на ипотека, в който обезпеченото с ипотеката вземане не е индивидуализирано чрез точно посочване на датата на сключване на договора за кредит. Така уточненият въпрос изисква тълкуване на нормата на чл.170 във връзка чл.167, ал.1 ЗЗД относно твърдяната недействителност на договора за ипотека при съществуваща „неизвестност … на обезпеченото вземане“ с оглед изискванията в същия да бъдат посочени „обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени“. В решение № 406/04.07.2003 г. по гр.д.№ 968/2002 г. на ІІ г.о. на ВКС по тълкуването на нормата на чл.170 ЗЗД е прието, че в договора за ипотека вземането следва да е определено по начин, позволяващ отъждествяването му. Предвид, че в случая учредената ипотека е била за бъдещо вземане, като изискване за действителността на ипотеката е поставено установяването на тъждество между описаното в договора обезпечено вземане и възникналото вземане с основание, главница, лихва и падеж. По отношение на индивидуализацията в договора за ипотека на обезпеченото вземане в решение № 224/19.11.2020 г. по гр.д.№ 1025/2020 г. на ІV г.о. на ВКС са изложени съображения, че за действителността на ипотеката е необходимо посочването на правопораждащия юридически факт и размера на вземането, като е допустимо с нотариалния акт за ипотеката да се сключи и договорът за обезпеченото вземане. В случая в договора за ипотека обезпеченото вземане е описано като паричен заем с определен размер и срок за връщането му. Съставът на ІІ т.о. съобразява цитираната практика на ВКС, от която се извежда отговорът на поставения правен въпрос, като не се налага промяната или осъвременяването й. Индивидуализацията на обезпеченото вземане и идентичността му с описаното в договора за ипотека вземане е извършена от въззивния съд при съобразяване на събраните по делото доказателства за съществуването на договор за кредит за конкретна парична сума, лихвите и срока за погасяване, както и за действителното предоставяне на сумата по кредита на длъжника. В този смисъл формираните изводи за определеност на обезпеченото вземане; за липса на изрично изискване в закона при обезпечаване на вземане на банка в ипотечния акт да се посочва датата на договора за кредит, след както в договора за учредяване на ипотека вземането е посочено с индивидуализиращи белези, идентични с вземането по сключения между кредитора и длъжника договор, съответстват на практиката на ВКС. Констатацията за допусната техническа грешка при изписването на датата на договора за кредит в нотариалния акт и извършената поправка не е приета от въззивния съд за съществена с оглед на правната му аргументация относно индивидуализацията на обезпеченото вземане. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Право на разноски за производството има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд