Определение № 50789 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Т. ,както и по касационна жалба на С. Х. С. ,подадени чрез пълномощтниците им по делото срещу решение № 85 от 24.11.2021г по в.гр.дело № 202/2021г. на Окръжен съд –Монтана, с която в обжалваната от страните част- по определения режим на лични отношения на детето А. с бащата и по отношение размера на дължимата от последния издръжка, е изменено решението от 18.03.2021г по гр.д №424/2020г на Районен съд-Лом,с което е бил разгледан спор по чл. 127, ал.2 СК Упражняването на родителските права са предоставени на майката С. Й. Т.,местожителството е определено при нея -понастоящем в [населено място] и решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в тази част. Касаторката Т., чрез адв К.Б. обжалва въззивното решение в частта по определения режим на лични отношения с бащата ,момента от който е присъдена издръжката, включително по отношение присъждането на допълнителен размер без да да се постанови предварително изпълнение на решението от въззивния съд .Обжалва се потвърждаването от окръжния съд на допълнително решение на РС Лом от 12.05.2021г, с което в производство по чл. 250 ГПК е отказано допълване на решението относно режима на лични контакти с изричен диспозитив относно мястото ,където контактите да се осъществяват ,след като бащата вземе детето –точен адрес и определено населено място. В приложено изложение се изтъква очевидна неправилност на решението - основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК в частта,с която е потвърдено допълнителното решение ,Според защита налице са противоречиви мотиви ,след като постановявайки измененен режим на лични контакти ,въззивният съд сам е определил в решението си мястото, в което да се осъществяват. Според защитата очевидно неправилно е позоваването на чл.127, ал.2 СК при определяне предмета на спора ,който съгласно чл.6, ал.2 ГПК се определя от страните.В случая страните са имали спор в кое населено място и на кой адрес да се осъществяват личните контакти. Изтъква се нарушение на императивни норми - чл.242, ал.1 ГПК тъй като като въззивният съд не е постановил предварително изпълнение на решението си по отношение на увеличения размер на присъдената с решението издръжка – разликата е присъдена от момента на влизане в сила на въззивното решение. По тези съображения, както и въз основа на оплаквания за грубо нарушаване на чл.235 и чл. 12 ГПК поради необсъждане на доказателства и игнориране на обосноваи доводи ,в изложението са формулирани множество процесуалноправни въпроси при изтъквано основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните като задължение на въззивния съд; за задължението на този съд да посочи в решението върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка ;ограничен ли е съдът от събраните доказателства ,допустимо ли е да приеме за доказан даден факт без да са събрани доказателства ,да основе решението си на предположения; относно задължението на решаващия съд да преценява гласни доказателства по вътрешно убеждение според правилата на чл. 172 ГПК и при противоречиви показания; за задължението на съда да изложи мотиви .Сочи се противоречие с т.3 от ППВС №1/1953г,т.13 от ППВС № 1/1985г и множество решения от практиката на ВКС. На следващо място се формулират въпросите: Относно задължение на съда да установи условията за живеене и отглеждане на детето при всеки от родителите ,съответно да установи действителното местоживеене на неотглеждащия родител ,където ще се осъщестява режима на лични контакти ;длъжен ли е съдът при спор да установи къде е фактическото местоживеене на този родител ,състоянието на жилището и подходящо ли е за отглеждане и възпитание на дете.С подчертаване на факта ,че в случая бащата не живее там ,където е адресната му регистрация в [населено място] и не води детето на този адрес ,се изтъква противоречие с реш№108/2019г ,реш. №257/2015г ,реш. №174/2021г ,реш. №110/2018г на Четвърто г.о,; реш. № 130/32019г и реш. №; 31/2020г на Трето г.о на ВКС ,според която установена практика условията на живеене и отглеждане на детето при всеки от роителите са от съществено значение. В конкретизация и въз основа на същите доводи е поставен следващият въпрос: Относно значението на регистрацията за настоящ адрес при опредляне на действителното местоживеене на неотглеждащия родител ,при доказателства ,че не живее на адреса, на който е регистиран и съответните доказателствени средства за установяване на фактическото местоживеене. Изтъква се противоречие с реш. № 270/2015г и реш. №90/2018г на ВКС,според която практика свидетелски показания са допустими. По двата въпроса ,в последния раздел на изложението се изтъква и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.С подчертаване на факта ,че бащата бил признал пред социалните служби ,че не живее на регистриран адрес и че в действителност има друг адрес в [населено място], формулиран е и въпрос за задължението на съда да прецени признанието ,като се изтъква противоречие с реш. № 362/2012г и реш. № 271/2014г на Четвърто г.о. На следващо място е формулира въпроса: Съдебното решение за определяне режим на лични контакти с неоглеждащия родител следва ли изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето ,които имат отношение към неговия интерес ,респ мястото където следва да се осъществява режима на лични контакти ,част ли е от предмета на спора по чл.127, ал.2 СК ,длъжен ли е съдът да посочи в своето решение изрично конкретното място .Сочи се противоречие на въззивното решение с решения на ВКС, в които според защитата, се посочва изрично населеното място и жилището ,в което детето ще пребивава при неотглеждащия родител –реш. № 344/2016, реш. № 267/2015г ,реш. № 249/2020г ,реш. № 162/2015г ,реш. №253/2019г на на Четвърто г.о.;реш. № 254/2020г на Трето г.о и др.,Според цитираната практика съдебното решение следва да посочва всички фактически обстоятелства относно детето. Формулиран е въпрос, когато ищецът е заявил претенция единствено за определяне на по- разширен режим на лични контакти с детето (чл. 127, ал.2 ГПК) и с отговора на исковата молба ответницата заяви ,че иска ищецът да бъде осъден да плаща издръжка в конкретен размер ,искането представлява ли възражение или има характер на насрещна искова претенция. Относимостта на въпроса е свързана с възлагането на разноските ,в която част въззивното решение също се сочи като обжалвано.Изтъква се противоречие с практика на ВКС, очертаваща възражението като защитно средство. Формулиран е и въпрос ,когато присъжда издръжка ,длъжен ли е съдът служебно да постанови предварително изпълнение на решението .Противоречието на въззивното решение е с ТР №5/2018г ОСГК. Касаторът С. Х. С. ,който е родителят с право на лични отношения с детето А. след прекратяване на съвместното съжителство между страните,обжалва постановеният с въззивното решение режим на лични отношения с детето ,като иска именението му .В изложение се сочи основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК като се поддържа ,че въззивния съд не е извършил комплексна преценка на всички обстоятелства съгласно ППВС №1/1974г ,при цялостна преценка в интерес на детето. Формулира се въпрос за тази преценка като служебно задължение на съда и за критериите ,които съдът следва да съобрази при изпълнение на служебно задължение ,решавайки въпроса за лични отношения в хипотеза ,в която и двамата родители желаят да се грижат за детето си и двамата са в сравнително равностойно положение относно материалните си възможности и социално- битови условия за полагане на краткосрочни и дългосрочни грижи ,като се приема ,че и двамата имат необходимия родителски капацитет. Поддържа се ,че въззивният съд не е извършил комплексна преценка и не е аргументирал решението си защо е изменил първоначално определения режим. Поради това се изтъква и основание по чл. 280, ал.2 ГПК .Поставя се и въпрос дали определянето на привременни мерки е от решаващо значение за крайния изход на делото и следва ли съдът в решението да ги преповтаря ,като съобразени с режима на лични отношения .Като необсъден от съда се изтъква факт,че майката съжителства с лице ,което вероятно упражнява насилие над детето и злоупотребява със служебно положение, тъй като е полицай,че не са обсъдени в достатъчна степен изводите на съдебно психологическата експетиза ,че при детето не е налице родителско отчуждение, но има риск ако при контактите си пред детето родителите продължат да демонстират отказ от комуникация и негативно отношение един към друг.Изтъкват се примери от практиката на ВКС насочващи към мерки за приодоляване на родителско отчуждение ,установено в спор по чл.59, ал.9 СК (реш. № 59/2018г на Трето г.о,реш.. №19/2019г на Четвърто г.о ) Постъпил е отговор ,в който отново - както и в касационната жалба на С. Й. Т. се прави анализ на исканията на страните относно определянето на режим за лични контакти. Изтъква се ,че касаторът не е изпълнил изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280,ал.1 ГПК ,каквито конкретно не са посочени ,бланкетно поддържа основания по чл. 280 ал.2 ГПК .. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допуска не на касационно обжалване и по двете жалби. Решението на ОС Монтана е постановено при спазване на процесуалните изисквания за допустимост на съдебни актове, като съображения обуславящи допускане до касационно обжалване по служебния критерии, разяснен в ТР №1/2009г на ОСГТК не са не са налице. Въззивният съд е съобразил предметните предели на спора при обжалване на решение ,постановено по сезираща молба съгласно чл. 127, ал.2 СК ,в което производство при спор между живеещите разделено родители на детето съдът предоставя упражняването на родителските права, определя местоживеенето му, режим на лични отношения и издръжка ,като по същество се администрират граждански правоотношения относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права Както е почено в обжалваното решение, пренесен за разглеждане във въззивната инстанция в случая е спор относно режима на лични контакти между детето и бащата. С решение от 18.03.2021г. по гр.д. No 424/2020г. в производство по чл. 127,ал. 2 СК,иницирано по искова молба на касатора С.,районният съд е предоставил родителските права за упражняване на майката и е определил местожителството при нея.Определил е разширен режим на лични отношения ,като всяка първа и трета седмица на месеца от 17 часа на петъчния ден до 18 часа на неделния ден, както и всяка втора и четвърта седмица на месеца от 17 часа в сряда до 17 часа в петък, бащата да взема детето от адреса му на местоживеене и да го връща на същия адрес, един месец през лятото, за времето, през което майката не ползва платен годишен отпуск, всяка година за новогодишните празници, всяка нечетна година за рождения ден на детето, осъдил е бащата да заплаща на малолетното дете А. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на162.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.03.2020 г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане с допуснато предварително изпълнение на решението в тази част. Определеният режим е оспорен от майката като въззивен жалбоподател с искане да бъде сведен до вземане на детето през първа ,или трета събота, или неделя от месаца от 10.00 до 17.00 часа на съответния ден и да се осъществява единствено в [населено място], където е местожителството на майката.Като въззивен жалбодател ,бащата е поддържал ежемесечния режим на лични контакти да се определи така ,че половината от месеца детето да е при майката, а другата половина при бащата. Страните са живели на съпружески начала в [населено място], от което съжителство на 06.07.2018г.е роден синът им А. .Страните са разделени от 2019г ,през 2020г бащата е преместил лекарската си практика в [населено място] е от сирийски произход,с придобито българско гражданство ,с висше медицинско образование завършено в Р България, понастоящем практикува лекарска професия като хирург в МБАЛ [населено място] по трудов договор и има регистрирана индивидуална практика за специализирана извънболнична медицинска помощ по обща хирургия от юли 2020г., която до 01.10.2020г. е била с адрес в [населено място], понастоящем осъществявана в [населено място]. Изтъкнато е ,че от 04.01.2021г. бащата С. е регистрирал като настоящ адрес нает апартамент в [населено място] нах. се в [жк],представляващ едностайно жилище. Условията в него са обследвани в социален доклад на ДСП- М. от 07.01.2021г. След навършване на една година башата е виждал и вземал детето в режим на привременни мерки,които са включвани преспиване на детето при него и които са изпълнявани в условия на конфликти и неразбирателство между родителите. Същевременно детето е навършило три години и вече посещава детска градина в [населено място]. Пред въззивния съд са събрани поискани от страните гласни доказателства и е прието заключение на психолог към ЦОП. По искане на страните окръжният съд се е произнесъл и по привременните мерки ,които е изменил. Въззивният съд в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като предмет на преценка с оглед осигуряване нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето е посочил като значими всички установени по делото обстоятелства ,които са относими към интереса на детето. При постановяване на решение, с което въззивната инстанция е изменила режима на лични отношения ,въззивният съд е отчел като релевантни обстоятелствата ,че бащата е променил местожителството си ,вече не живее в в [населено място], където е местожителстовто на майката и детето и че няма доказателства в рамките на режима на виждане бащата да поставя детето в риск, свързан със здравето или възпитанието му ,както и да му вреди. В тази връзка са обсъдени свидетелски показания, ангажирани от двете страни пред въззивния съд ,като са кредитирани наблюденията че бащата има поведение на грижовен родител, с любов се занимава с детето си, държи го за ръка, носи го на ръце, детето е спокойно с него,каквито са и констатациите по приетата психологическа експертиза. Не се наблюдава повишена тревожност или наличие на негативни емоции у детето, не е налице родителско отчуждение спрямо бащината фигура,но психологът отчита риск от поява на синдрома, ако при контактите си пред детето,родителите продължат да демонстрират отказ от комуникация и негативно отношение един към друг.Не са кредитирани поради заинтересованост показания на свидетели ,в родствени отношения и близки на майката ,с изявено негативно отношение към бащата ,както и показанията на свидетеля Т. ,който работи като адвокат в една кантора с пълномощника на С. Т. по делото ,последният подал тъжба срещу С. за извършено престъпление. Изтъкнато е,че свидетелят пресъздава факти, които не е възприел лично, а личните му възприятия за поведението на С. са добити при нарушение на конституционни права за неприкосновеност на личния живот и забрана за следене. Влошените отношения между страните по делото са установени не само от приложените социални доклади, но и от събраните писмени доказателства за подавани от всеки от тях жалби до полиция, прокуратура, сигнали на тел. 112, и водени производства по Закона за защита от домашно насилие, всички по повод осъществяваните между бащата и детето на основание определените привременни мерки лични контакти. В тази връзка въззивият съд е изтъкнал ,че същественото за определяне подходящия режим на лични отношения са не отношенията между родителите, а отношението на бащата към детето, съответно как осъществяването на контакти помежду им се отразява на детето. Въззивният съд е посочил ,че свиждането и вземането на дете са неразделни части от поддържането на лични отношения и водещ при определяне на мерките е най-добрият интерес на детето, необходимостта за него да общува пълноценно и с двамата си родители.Изтъкнато е значението на възрастта, пола на детето, емоционалното му състояние, емоционалната връзка с родителя- в случая установена и оценена положително, включително материално-битовите условия, в които живее бащата и родителския му капацитет.Съществуваща емоционална привързаност между баща и син, обстоятелството че бащата живее в друго населено място, което налага пътуване на детето, макар [населено място] да е отдалечен от [населено място] само на 50 км, е мотивирало окръжния съд да приеме., че подходящи мерки за лични отношения с бащата са стандартните такива, а именно всяка първа и трета събота и неделя на съответния месец от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дом на бащата в [населено място]. Предвид обстоятелството че бащата живее в [населено място] и детето е свикнало да пътува с него, то мястото където бащата ще води детето следва да се определи по настоящия адреса на бащата установен по делото -в ж.к. Младост. Поради влошените отношения между страните е определен и режим за лятната почивка и празнични дни - бащата да взема детето при себе си един месец през лятото, през който майката не ползва платен годишен отпуск, като майката е задължена да уведоми бащата в срок до 30 април на съответната година за времето, през което ще ползва такъв отпуск. За коледните празници бащата ще има право да взема детето четна година за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа всяка на 26.12., за новогодишните празници –всяка нечетна година за времето от 10 часа 30.12 до 18 часа на 02.01, за рождения ден на детето –всяка нечетна година от 10.00 часа на 06.07 до 10 часа на 07.07 с преспиване в дома на бащата. Решението на въззивната инстанция не подкрепя съображенията на касаторката Т. за липса на мотиви и несъобразяване със служебни задължения на съда при обсъждане доводите на страните и оценката на събраните доказателства Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията за наличие на правно разрешение по режима на лични отношения, дадено от въззивния съд в противоречие с указанията по ППВС №1от 12.11.1974г и установената съдебна практика, при положение че Окръжен съд Монтана е следвал и приложил именно тези указания по отношение режима на лични контакни с неотглеждащия детето родител. Обстоятелства ,обуславящи извод за поставяне на детето в риск при контатктите с бащата-поради динамичния му начин на живот и негова служебна ,или извънслужебна ангажираност в различни населени места ,съпроводена с чести пътувания ,както и при отглеждането му от майката – предвид изтъкнат от бащата случай на медицинко освидетелстване на детето, не са установени по делото. В тази насока въззивният съд мотивирано е отхвърлил твърдения и преценил писмени и гласни доказателства, ангажирани с цел да злепоставят насрещната страна ,поради което множеството поцесуалноправни въпроси в изложението на касаторката, както и бланкетните доводи и оплаквания на необсъждане на обстоятелства от значение за интереса на детето в изложението на касатора С., не обосоновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване по съображенията и въпросите, поставени от жалбоподателите. Съобразени са указанията в задължителната практика на ВКС за целта на режима при личните отношения предвид възрастта ,здравословното и психическо състояние на дете, вече навършило 3години,при установени влошени отношения между родителите,без да са налице признаци на родитеско отчуждание,налагащи мерки за преодоляването му. Съгласно практиката на ВКС, фактическа обстановка като установената по делото ,изяснена включително след проявена активност от въззивната инстанция ,не обуславя желания от касаторката рестиктивен режим, ограничаващ отвеждане на детето в местожителстото на родителя с право на личен контакт, освен ако контактът с другия родител не поставя детето в опасност. Тъй като няма такива данни и основание за подобен извод,общия режим на лични контакти при дете,навършило тригодишна възраст, при местожителство на родитилите в различни населени места ,е преценен като най-подходящ, за да могат и двамата родители да участват пълноценно в живота на детето. В интерес на детето е установената емоционалната връзка с бащата да не се прекъсва ,за което ще способства възможността последния да го отвежда в своето местожителство, като същевременно не се позволява режимът да създава пречки и затруднения,свързани с прякото упражняване на родителските права и отговорности при отглеждане на детето от майката. В тази връзка въззивният съд съшо е изложил подробни съображения по исканията на бащата като въззивен жалбоподател и в съответствие с указанията в т.3 от ППВС1/12.11.1974г. и ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. No 1/2016г. ОСГК на ВКС е отхвърлил възможността чрез постановен от съда разширен режим на лични отношения ,да се разрешава и осъществява разпределение при упражняванто на родителските права и отговорности ,възложени за упражняване на единия родител -в случая с влязло в сила решение по същото дело ,което решение не е обжалвано. Предвид изложеното ,не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по общо формулирания от касатора С. въпрос за критериите ,които съдът следва да съобрази при защита интереса на детето „когато и двамата родители се грижат за детето си”. Не е налице и бланкетно изтъкваното от този жалбоподател основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението. По формулираните от касаторката Т. правни въпроси,свързани с критериите от които съдът се ръководи при определяне на режима на лични отношения и задължението да следи служебно за интереса на детето, предвид отражението на често пътуване, промяна на населеното място и адаптация, което според установената практика на ВКС не следва да се допуска за сметка на здравето и удобството на детето,не е налице противоречие с изтъкваната практика в изложението практика на ВКС ,която не опредметява разбиране ,че при обстоятелства като установените от въззивния съд възможността за отвеждане на детето в съседния, областен град следва да се изключи ,след като детето ще пътува. Касаторката оспорва от тази позиция режима на лични контакти между бащата и детето, като поставя въпроси, чиито отговор не би довел до различни изводи по отношение на конкретно постановеното от съда. При различно местожителство на родителите и възраст на детето ,която позволява пътуване на недалечни разстояния,в съответствие с установената практика на ВКС е преценката на въззивния съд ,че общият режим ше осигури еднаквата и пълноценна възможност на двамата родители да общуват с детето в свободното му време през почивните дни от месеца (реш. по гр.д №4490/2015г на 3 г.о на ВКС) На практика е определен общ режим от мерки, способстващ за постигане на законовата цел, в указаните от практиката на ВКС насоки,при които е съобразено дали пътуването е свързано със значими рискове и неудобства за детето Обстоятелства от значение за съображенията, развити във въпросите не са приемани за установени по делото, не е налице и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по ради противоречие с изтъкваната от защитата съдебна практика В интерес на децата е отмереният режим на лични контакти с другия родител по критериите, изяснение в ППВС № 1/1974г.При определяне кръга подлежащи на съобразяване факти с оглед спецификата на спора, засягащ интересите на децата за съхраняване на емоционалната привързаност към родителя, който не ги отглежда, въззивният съд е съобразил тези указания в оспорвания и от двете страни резултат – постановен е „стандартен”,т.е общ режим на лични отношения ,тъй като не са установени обстоятелства налагащи отклоняване от него. Съгласно утвърдената практика на ВКС,като общ и по правило подходящ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни дни в края на седмицата), като необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. Въззивният съд е следвал насоките в задължителната практика на ВКС за целта на режима при личните отношения - да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният ,независимо че не упражнява родителските права, да участва пълноценно в живота на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Постановил е решение съобразно правото на бащата на личен контакт с възможност да отвежда детето при себе си, което правно разрешение не може да бъде обуславяно в решаваща степен от нежеланието на другия родител,от неговото отрицателно субективно отношение към културните или битови различия и в частност от възраженията ,преформулирани в поставените въпроси ,чиито отговор няма да доведе до други решаващи изводи по предмета на делото ,за да обоснове искания от майката значително ограничен режим на лични контакти .Оспорваният и от двамата касатори режим е в рамките на общоустановения при разделени родители с различно местожителство, като отдалечеността и възможността за пътуване е конкретно преценена с оглед удобството на детето ,предвид неговата възраст. По отношение на потвърденото от въззивния съд, решение по реда на чл.250 ГПК с което е отказано допълване на първоинстанционното решение ,не е налице изтъкваната от касаторката Т. очевидна неправилност. Противоречие в мотивите на съда не е налице. В случая въззивният съд е намерил за необходимо да посочи адреса, на който кратковременните грижи ше се осъществяват от бащата в рамките на режима, което не означава да е направил извод ,противоречащ на изводите му по основателността на молбата за допълване на първоинстанционното решение,което не е определил като непълно. По поставените от защитата на касаторката Т. общи процесуалноправни въпроси за задължението на съда да обсъжда доводите на страните и доказателствата, съответно как се обсъждат и оценяват свидетелски показания, е съобразен отговорът им в установената съдебна практика на ВКС,част от която и цитирана и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се обосновава . По въпроса, свързан с изясняване на условията за живеене при родителя, който ще отвежда дете с преспиване в дома си,също не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Противостовянето на майката като отглеждащ родител на режим като постановения от въззивния съд с мотив, че съдът неправилно е възприел настоящия адрес на бащата,на който последният фактически не живеел, не засвидетелства нарушение при служебната активност на въззивния съд съда да изясни всички обстоятелства с решаващо значение относно детето и неговия интерес. В случая не са налице обстоятелствата, посочени като условие в цитираната съдебна практика във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти (реш.№202/2015г ІІІ г.о ), вкл. за жилищни условия при всеки от родителите (реш. №257/2015г, ІV г.о ) Обстоятелствата от значение за определяне на режима с преспиване при бащата, са установени за едно от жилищата на последния – по адресната му регистрация в [населено място],ж.к Младост ,деклариран като настоящ адрес. Този апартамент бащата е посочил на съда като място, на което живее и съответно детето ще преспива с него. Съгласно приложения социален доклад на ДСП М., условията в това жилище са подходящи ,обособен е и детски кът с играчки Това е жилището, което въззивният съд е посочил в решението по мерките, включващи отвеждане на детето с преспиване. Ето защо изтъкваните като необсъдени твърдения на майката и ангажирани доказателства колко други жилища бащата бил наел, или ползва в същото или в други населени места и къде живее понастоящем, не е от обуславящо значение за изводите на съда при постановяване на мерките за лични отношения Противоречие на въззивното решение с изтъкваната по този въпрос формирана практика на ВКС не е налице. Съдът е преценил като навременен и подходящ режим с преспиване на детето при бащата в неговото местожителство – с оглед възрастта на детето,разтоянието и възможноста за пътуване между двете населени места ,изложил е и мотиви по въпроса налице ли са подсигурени условия за кратковременно отглеждане от бащата ,като е взел предвид изготвения социален доклад .По този начин ,въззивното решение е в съотвестствие с формираната практика на ВКС в решение №108/2019г по гр.д № 3665/2018г на Четвърто г.о, а не в противоречие с него .Следва да се добави,че при обстоятелства като установените по делото съдът е взел под внимание този въпрос без същият да е обуславящ за съдържанието на режима. Посочването на адреса,на който детето ще преспива при бащата не е мотивиран от ограничение. Личният контакт на детето с неотглеждания родител не налага съдът да следи за уседналост ,в частност дали постоянното този родител пребивава на един и същ адрес ,а е необходимо жилищните условия при този родител да се преценят с оглед възможността за преспиване на детето без риск за него. Останалите въпроси на касаторката Т. не засягат решаващата дейност на съда по предмета на касационното обжалване. Не е налице основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради нарушена императивна материалноправна норма от въззивния съд при присъждането на допълнителния размер месечна издръжка, не е налице и основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК по формулирания в тази връзка въпрос .Разясненията в ТР №5/2018г по т.д № 5/2015г ОСГТК визират първоинстанционното решение Спрямо постановената от първоинстанционния съд издръжка и постановено предварителното изпълнение на решението в тази част, първоинстанционното решение не е ревизирано от въззивния съд. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса следва ли при режим на лични контакни изрично съдът да се посочва в своето решение адрес ,конкретно място, където следва да се осъществява режима на лични контакти. В необходимата степен е прецено и по същество е съобразено къде ще преспива детето ,тъй като е още малко. Поради това съдът е посочил не само местожителството ,но и адресът на жилището ,осигурено от бащата в [населено място] .По този начин интересите на детето са съобразени и охранени, а отговорът на поставените въпроси няма да доведе до други решаващи изводи –за по-ограничителен режим на самите контакти, или като се постанови срещите да се осъществяват без преспиване, в местожителството на майката. Касаторката не обосновава нито едно от основанията за допускане до касационно обжалване ,които сочи. Разноските на страните в касационното производство остават за страните, които са ги направили. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.