Определение № 93 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 75/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение03.02.2015 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 920/11.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1207/2014 г. от състав на ВКС, ІІІ гр.отд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. Ц. против определение № 920/11.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1207/2014 г. от състав на ВКС, ІІІ гр.отд. Ответниците по частната жалба не са представили писмени отговори. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С определението на ВКС, в обжалваната част, състав на ВКС е приел, че произнасянето по частично предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 5 000 лева е процесуално недопустимо, тъй като съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда недопустимост на касационното обжалване на въззивно решение тогава, когато се касае за искове с цена на иска до 5 000 лева. Съдът е приел горното, независимо от обстоятелството, че се касае за частично предявен иск, за сумата от 5 000 лева, от цялото вземане, което е в размер на 40 000 лева, тъй като само по отношение на предявения размер се формира сила на пресъдено нещо и само до този размер се свежда предмета на делото. В частната жалба се твърди, че изводите на състава на ВКС в обжалваното определение са неправилно, тъй като, според жалбоподателя, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, с цена на иска 5 000 лева, а ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, касае искове с цена на иска под тази сума, напр. 4999, 99 лева. За да е допустимо касационното обжалване, цената на предявения иск следва да е над 5 000 лева /напр. 5001 лева/. Тълкуването на посочването на сумата в разпоредбата води до горния извод, според настоящия състав, тъй като посочването на сумата от 5 000 лева, като сума до която не подлежи на касационно обжалване решение по иск с тази цена, включва и сумата от 5 000 лева. Като е приел горното, състава на ВКС е постановил правилно определение, което следва да се потвърди. Константна е съдебната практика, че цената на предявения иск, независимо от обстоятелството, дали се касае за частично предявяване на размера на иска или не, е цената, която определя и допустимостта на касационното обжалване предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия