Определение № 213 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 3, във вр чл. 248,ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Б. чрез адв. М. С. –срещу определение № 606 от 24.06.2024г по частно гр.д №329/2024г на Окръжен съд –Стара Загора,с което въззивният съд по частна жалба на Министерство на отбраната е изменил присъдените разноски за първоинстанционното производство по определение №730/26.03.2024г по гр.д № 752/2023г на РС Казанлък ,с което по молба на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено определение № 149/17.01.2024г за прекратяване на делото с присъждане на 3000 лева разноски на ответника за адвокатска защита, след като при прекратяване на делото съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски. При обжалването на това определение въззивният съд се е произнесъл по искане на МО за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, което възражение е уважил отчасти на основание чл. 78, ал.5 ГПК с намаляване на адвокатското възнаграждение за адвокат на ответника Г. С. Б. на сумата 1300 лева.Изтъкнато е, че делото е било образувано по иск на Министерство на отбраната срещу ответника Г. С. Б. и е прекратено с влязло в сила на 06.02.2024г. определение № 149/ 17.01.2024г., поради невъзобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство.Делото е било спряно по чл.229,ал.1 т.1 ГПК, след като в отговора на исковата молба адвокатът и пълномощник на ответника адв. М. С. е изложила,че за претендиранотоот Министерство на отбраната вземане ответникът вече е бил осъден с влязла в сила присъда под №1/13.07.2021г. по НОХД №37/2021г. по описа на Пловдивски военен съд,както и че е налице влязло в сила решение №265/2022г. по гр.д.№160/2022г.по описа на СтОС.По делото е проведено само едно единствено открито съдебно заседание,като не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства с участието на страните и на практика не е налице фактическа и правна сложност в това производство.Поради това с оглед на фактическата и правна сложност на делото е прието да се присъди възнаграждение в по-нисък размер,определено от въззивния съд на сумата от 1300 лева. Касационният жалбоподател оспорва съображенията на въззивния съд да не присъди разноските за адвокатска защита в пълния им размер. Пълномощникът адв. М. С. изтъква,че ако не бе ангажирана компетентна и квалифицирана адвокатска защита по това дело, ответникът би бил осъден повторно от МО за една и съща сума.За да бъдат защитени правата на ответника, наложило се е като негов адвокат да издири правопогасяващите факти и обстоятелства,които не е могло да се изведат от исковата молба. Трябвало е те да бъдат издирени по приключилите дела, обемният доказателствен материал по тях е изисквал обстойни и трудоемки проучвания,с пътуване на адвоката до съд в друго населено място, в резултат на които справки е направено и възражението в отговора,че заведения паричен иск/въз основа на акт за начет/ е част от присъденото по вече приключилите съдебни производства,водени срещу същия ответник.Предвид тези обстоятелства ,платеното за адвокатска защита дори е било минимално като възнаграждение. В изложение се формулират свързано три въпроса по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК в хипотеза на прекратяване на делото и присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК,относно критерия за определяне на фактическата и правна сложност на делото и излагането на мотиви по него при намаляване на възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК ,покоито въпроси се сочи противоречие с ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК,опр.№159/2022г по ч гр.д №1046/2021гна Трето г.о, опр.№89/2010г ,Първо отд. на ТК на ВКС и др.Когато производството е прекратено поради невъзобновяване след спиране по взаимно съгласие ,т.е няма произнасяне на съдилищата по съществото на спора, допустимо ли е произнасяне на съда по фактическата и правна сложност на делото и при положителен отговор кои са критеиите, които следва да се съблюдават (т.1); приложима ли е разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при присъждане на разноски в хипотеза на чл. 78, ал.4 ГПК предвид нейния фактически състав(т.2);следва ли да се изложат мотиви от съда относно фактическата и правна сложност на делото със съобразяване на доказателствените факти и доказателствата ,с дължимото правно разрешение за конкретни случай(т.3) В следващия раздел на изложението се формулират множество въпроси, които се свеждат до критерия по който се определя фактическата и правна сложност на делото,при положение че спорът не се е развил в цялост,т.е правното им съдържание се припокпива с вече поставените,като се акцентира на необходимостта от недопускане на бланкетност и субективизъм (т.4),за преценка на осъществените проучвания направени от адвоката с цел изясняване на спора преди отговора на искова молба, включително по други съдебни производства (т.9),за необходимостта да се съобразяват приложените към отговора доказателства и направените искания, да се цени работата, която е извършил адвоката (т.5,т.6), да се има предвид какъв би бил изхода на делото без участието на адвоката и за роля му при достигане до прекратяване на делото (т.7);за задължението на съда да се произнесе по всички наведени основания и доводи(т.8),или е достатъчно да се извърши констатация, свързана с крайния резултат,без да се коментирт факти и обстоятелства ,изясняващи по базспорен начин спора в полза на ответника (т.10). Сочи се и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и чл. 280,ал.2 предл. трето ГПК като отново се подчертава ,че значимата част от работата на адвоката на ответника по това дело е именно преди депозиране на отговора ,който отговор със своите фактически и правни аргументи именно е довел до искането на ищцовия представител за сприране на делото,като възобновяване на спряното по общо съгласие дело не е последвало. В отговор Министерство на отбраната посочва ,че видно от изготвения от адв. М. С. отговор на исковата молба,в него просто е изложено,че за претендираното с иска вземане ответникът вече е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №37/2021г и е налице влязло в сила решение по другото цитирано гражданско дело на Старозагорски ОС.Проведено е само едно заседание,без доказателствени искания и не са събирани доказателства,затова на практика не е налице фактическа и правна сложност.Приетото от съда не противоречи на изтъкнатата съдебна практика на ВКС. Постъпилата касационна частна жалба е допустима,по нея не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване по формулираните правни въпроси,като съображенията на Върховен касационен съд, Трето г.о са следните: Показателите за фактическа и правна сложност на делото в рамките на установените критерии по прилагане на чл.78,ал.5 ГПК са изяснени безпротиворечиво и последователно в практиката на ВКС, включително в Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г.на ОСГТК на ВКС. Адвокатската защита е вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, като следва да се съобразат доказателствените факти и доказателствата,които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.Критериите са приложими в цялост и по отношение разноски за адвокат ,които се присъждат на ответника при прекратяване на делото (чл. 78, ал.4 ГПК ) Посочената в изложението съдебна практика в опр. №159/2022г по ч гр.д № 1046/2021г на Четвърто г.о, с което състав на ВКС е оставил без уважение молба за намаляване на адвокатско възнаграждение, и опр. №89 /2010г по ч т.д№752/2009г.ТК ,съгласно което право на разноски има и евентуален ответник ,когато искът срещу него не е разгледан ,неправилно се интерпретират от защитата като съдържащи обратно разрешение. Правното разрешение по въпроса за допустимостта на производство по обжалване на съдебен акт /при недопустима жалба. /,по сложност е различно от разрешението по самия спорен предмет на делото и разликата е била от значение за преценката на съда по чл.78,ал.5 ГПК/ опр №159/2022г по ч гр.д № 1046/2021г на Четвърто г.о/,свързана с разноските за адвокатска защита и нейната пропорционалност ,а не за изключване приложението на чл.78, ал.5 ГПК в случаи на прекратяване на делото изцяло.Останалите цитирани от защитата определения са постановени по прави въпроси, които нямат връзка с поставените в изложението.Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Също така,в установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии,което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело,както е подходил и въззивния съд с излагане на дължимите по въпроса мотиви относно тези факти. Критерият,установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78,ал.5 ГПК е комплексен.Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78,ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,което е различно по сложност при всеки отделен случай.Преценката на съда се формира с оглед вида на спора,материалния интерес,вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд(опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС. и др).Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о.,наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес,съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие,възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/.Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите,които трябва да бъдат постигнати.Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност ежду използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд.При нарушена пропорционалност,във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен,както е подходил и въззивния съд.Не се обосновава критерия по чл.280,ал.1т.3 ГПК във връзка с поставените във втория раздел на изложението въпроси.По възражение на ответника въззивият е осъществил предвиденото в чл.78, ал.5 ГПК правомощие с прилагане на установените и указани в практиката на ВКС критерии,като не се констатира изтъкваната от касатора очевидна неправилност на въззивното определение. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.