Определение № 1053 от 29.09.2011 г. на ВКС по д. № 488/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по гр.д. №146/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които ищецът е оспорил законността на уволнението му от длъжността „машинен оператор, металообработващи машини”, извършено на осн. чл.71, ал.1 от КТ със заповед от 17.07.09 г., връчена на 29.07.09 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че значим за спора и за точното приложение на закона е въпросът: променят ли сключените след първоначалния му тр. договор с ответника анекси характера на трудовото правоотношение, така че към уволнението да е валидна клаузата за срок за изпитване, както е приел ОС. При един и същи доказателствен материал първоинстанционният и въззивният съд са стигнали до различни изводи за основателността на исковете, като това противоречие сочи на необходимост от допускане на обжалването за точното и правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Въззивният съд е преценил данните за характера на трудовото правоотношение на страните – възникнало първоначално като срочно по чл.68, ал.1,т.1 от КТ за длъжност” почиствач метални отливки”, след това – със срок за изпитване по чл.70 от КТ за длъжност „окачествител в леярна” и преминало в безсрочно за тази длъжност. По молба на ищеца с анекс от 9.06.09 г. той е преназначен на длъжността „машинен оператор” със срок за изпитване по чл.70 от КТ, уговорен в полза на двете страни и е уволнен от работодателя до изтичане на срока на осн. чл.71, ал.1 от КТ. При тези данни и установеното по делото, че заеманата последно със срок за изпитване от ищеца длъжност, от която е уволнен, е същностно различна от другите две, които е заемал при същия работодател, въззивният съд е приел, че уговорката за срок по чл.70 от КТ е действителна / арг. от ал.5/ и предпоставеното от нея уволнение по чл.71, ал.1 от КТ – законно. Посочил е още, че при уволнение на това основание е неприложима закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, на която се позовава ищецът. И двата извода са съответни на трайната практика на ВКС, вкл. тълкувателната по чл.290 от ГПК – Р №366/10 г. по гр.д. №1023/09 г. на четвърто г.о., затова по първия от въпросите не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването. Различното решаване на спора от двете инстанции по съществото му, не е противоречие по см. на чл.280, ал.1 от ГПК / такова се обосновава само с влезли в сила решения – ТР 01/19.02.10 г./ и също не обосновава основание за допускане на обжалването. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.