Определение № 174 от 08.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 11/2013 г.
ВКСI гражданско отделение08.04.2013 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 1,11.2012 г. по гр.д.№ 480/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд в частта за отхвърляне на насрещния иск. Указва на С. С. Т. да внесе в 7 дн. срок от съобщението по сметка на ВКС и да представи в същия срок в съда документ за внесена държавна такса в размер на 115 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане. Делото да се докладва след изтичане на срока. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. С влязло в сила решение № 59 от 22.06.2012 г. по гр.д.№ 344/ 2010 г. на районен съд [населено място] е признато за установено по отношение на ответниците С. С. Т. и Н. П. Ф., че ищците В. Н., С. Н. и П. В. са собственици на ½ ид. ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място с къща, или имот пл.№ 1 в кв.1 по плана на селото. С решение № 231 от 1,11.2012 г. по гр.д.№ 480/ 2012 г. на Сливенски окръжен съд е отхвърлен насрещния иск, предявен от С. Т. за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в имота в размер на 5725 лв. За да отхвърли иска възивният съд се е позовал на факта, че след извършване на подобренията С. Т. е прехвърлила имота на трето лице, което като правоприемник на подобрителя е станало носител и на вземането на последния за извършени подобрения в имота, както и на правото на задържане до тяхното заплащане, ако е налице добросъвестно владение. Ищцата по насрещния иск С. С. Т. е обжалвала отхвърлителното решение на въззивния съд по насрещния иск, като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон. Относно допускането на жалбата до разглеждане поставя правния въпрос за това може ли владелецът да претендира заплащане на извършените от него подобрения в чуждия имот след като вече го е прехвърлил, или това право принадлежи на новите приобретатели на имота. Позовава се на противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 6/ 74 г., а ако се приеме, че тази практика не изяснява докрай въпроса и с оглед точното прилагане на закона има необходимост от произнасяне от страна на ВКС, поддържа обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ищците /ответници по насрещния иск/ оспорват жалбата като неоснователна, както и поради отсъствието на основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно установено, че страните, които са племенници - ищците и леля- ответницата, имат общи наследодатели, след смъртта на които притежават по ½ ид.ч. от имота. През 2006 г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на целия имот, а през 2008 г. го продала на своя внук Н. Ф.. По предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато, че имотът е останал в съсобственост на страните, тъй като ответницата не е успяла да докаже, че е придобила по давност частта на ищците, като в тази част решението е влязло в сила. За извършени в имота подобрения ответницата е предявила насрещен иск, който е отхвърлен с мотиви, че това право вече принадлежи на новия собственик на имота- този, на когото подобрителката го е прехвърлила през 2008г., който е и добросъвестен владелец. Изложени са съображения, че с прехвърлянето на имота правоприемникът на владелеца става носител и на правото на вземане за необходимите и полезни разноски, както и на правото на задържане. Съдът се е позовал и на ТР № 85/ 68 г. на ОСГК на ВС, според което активно легитимиран по искането за подобрения е владелецът, а пасивно легитимиран е действителният собственик на имота. В тълкувателното решение не е разгледан въпросът за легитимацията по иска за подобрения, когато владелецът прехвърли имота на трето лице. Този въпрос не се засята и в представеното решение № 557/ 11.02.2010 г. по гр.д.№ 1637/ 2008г. на ВКС, ІІ г.о., но и в двете се подчертава че вземането на владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и отношенията му със собственика следва да се уредят на базата на неоснователното обогатяване. Друга съдебна практика уточнява, че прехвърлянето на правото на вземане за обезщетение за извършени подобрения в имота може да се извърши само по предвидения в ЗЗД ред, например с договор за целия, а не следва имота, ако той бъде прехвърлен от владелеца- подобрител. В този смисъл са напр.решение от 21.12.2007г по гр.д.№ 468/2007г. на Окръжен съд -София и р.№ 2349/ 29.12.1995 г. по гр.д.№ 2926/ 94 г. на ІV г.о. на ВС. Обжалваното решение на въззивния съд противоречи на разрешението, дадено по тези дела, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение