Определение № 490 от 18.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 465/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Н” О. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 288 от 16.03.2009г. по ч. гр. д. № 498/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на „Н” О. срещу разпореждане от 24.09.2008г. по т. дело № 1413/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, с което върната на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ въззивната жалба на „Н” О. против решение от 03.11.2003г. по т. дело № 1413/2002г. на СГС, ТО, VІ-10 състав. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на определението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложно към частната жалба изложение частният жалбоподател е обосновал допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за сливането и загубването правосубектността на преобразуващите се дружества. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Ответникът А. за с. к., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима. За да остави без уважение частната жалба на „Н” О. срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което върната на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ въззивната жалба на „Н” О. против решение от 03.11.2003г. по т. дело № 1413/2002г. на СГС, ТО, VІ-10 състав, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е просрочена. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с решение от 20.05.1997г. по ф. дело № 2662/1997г. на СГС е вписано сливане на „С” ЕО. и „Н” ЕО., рег. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, в дружество „С” О., като съдружници са „Н” О. и държавата, но не е постановено прекратяване без ликвидация на „Н” О., рег. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС. Въззивният съд е установил, че с решение от 22.02.1999г. по ф. дело № 304/1999г. Плевенски окръжен съд е вписал преместване на седалището и адреса на управление на „С” ЕО., рег. по ф. дело № 2662/1997г. на СГС, в гр. П.. При посочените фактически констатации Софийски апелативен съд е приел, че въпреки вписването на сливането, към момента на завеждане на иска и постановяване на решението „Н” О. продължава да съществува в правния мир, тъй като не е вписано прекратяването му поради сливане. В подкрепа на тези съображения е и доводът, че въззивната жалба и молбата за възстановяване на срока са подадени от „Н” ООД. Поради това и с оглед факта, че в удостоверението от 06.12.2002г. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, ФО е посочен адрес на управление на „Н” О. гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* от където призовката е върната с отбелязване, че на ул. „Цар Самуил” няма № 1* въззивният съд е направил извод, че приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Решаващият съдебен състав е съобразил обстоятелството, че промененият адрес се отнася до „С” О. /погрешно изписано „С” ООД/, а не до „Н” ООД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая значимият за спора правен въпрос е относно преобразуването на търговски дружества чрез сливане и правните последици на преобразуването по отношение правосубектността на преобразуващите се дружества. По така посочения въпрос е налице практика на ВКС в смисъл, че сливането е форма на преобразуване на търговски дружества, при която две или повече търговски дружества образуват ново търговско дружество, в резултат на което преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация, а имуществото и дейността им преминават към новото търговско дружество, което е универсален правоприемник на прекратените дружества. Следователно с вписване на сливането настъпват няколко правни последици: възниква новото търговско дружество, преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация и имуществото, правата и задълженията на прекратените търговски дружества преминават в новоучреденото дружество. Регистърният съд на новоучреденото дружество е следвало да уведоми регистърния съд на преобразуващите се дружества, за да бъде извършено вписване на съответните обстоятелства и по партидата на тези дружества. Обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото са налице данни, че ищецът е изпращал съобщения до „Н” О. на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 127 /писмо изх. № ДС1-02-487/26.11.2002г./ и че новоучреденото дружество „С” О. е било първоначално регистрирано на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* Посочените обстоятелства, обсъдени във взаимовръзка с отразеното върху изпратената призовка на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* че на ул. „Цар Самуил” не съществува № 1* дават основание да се направи извод, че вероятно е допусната техническа грешка при изписване адреса на управление на преобразуваното дружество. Поради това съобщение за решението е следвало да се изпрати и на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* От друга страна в отговор на изпратеното от АСК до „С” О., гр. П. промяна на седалището на новоучреденото дружество/ писмо изх. № 26-00-3058/23.05.2003г. за предоставяне на информация за актуалния адрес на купувача по приватизационния договор „Н” О., частният жалбоподател е уведомил с писмо вх. № 26-00-3392/09.06.2003г. ищеца, че всяка поща до „Н” О. следва да бъде изпращана на адрес гр. П., бул. „Г. Кочев” № 1*„С” О., т. е. на адреса на управление на новоучреденото дружество след извършената промяна от гр. С. в гр. П.. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ на базата на посочения в удостоверението от 06.12.2002г. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, ФО адрес на управление на „Н” О. и отбелязването върху призовката, че на ул. „Цар Самуил” няма № 1* въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Следователно въззивното определение на САС и разпореждането на СГС трябва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение