Определение № 448 от 10.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 742/2012 г.

Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК. [фирма] представлявано от Т. Т. М. е подало касационна жалба срещу решение от 28.06.2011 г. по гр.д. № 3048 от 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав с което е отменено решение от 4.07.2008 г. по гр.д. № 12294 от 2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав и е уважен предявеният иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване нищожността поради липса на съгласие на продажбата, обективирана с н.а. № 171, т.02, рег. № 24028, н.д. № 310 от 2001 г. Решението в частта, с която е отхвърлен иска за 4000/18176 идеални части от югоизточната част на УПИ Х- за Хлебозавод № 2, кв.9 по плана на [населено място],[жк]с площ от 18 176 кв.м. е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила. Към касационната жалба е представено изложение. В него касаторите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като посочват следните въпроси: -След като в Устава не са предвидени различни правомощия на Управителния съвет на АД да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството, то единствено компетентен орган в тази насока е Общото събрание на акционерите, макар че Устава не съдържа изрични указания за това. Липсата на такова решение на ОС води ли до нищожност на разпоредителната сделка. Този въпрос според касаторите е важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. -На второ място считат, че съществено значение за спора има изясняването на обстоятелството дали Акционерното дружество – ищец се явява трето лице по смисъла на чл.181 ГПК / чл.145 ГПК/отм./ което може да се позове на недостоверност на датата на решението на УС на акционерното дружество. Този въпрос също е в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма] не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предявени са в обективно съединение отрицателен установителен иск за признаване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективирана с н.а. № 171, т.02, рег. № 24028, н.дз. № 310 от 2001 г. и иск за ревандикация от [фирма] срещу [фирма] за 4000/18176 идеални части от югоизточната част на УПИ Х- за Хлебозавод № 2, кв.9 по плана на [населено място],[жк]с площ от 18 176 кв.м. Иска по чл.26, ал.2 ЗЗД е уважен, а иска по чл.108 ЗС е отхвърлен тъй като е прието, че ответника- касатор не осъществява фактическа власт върху имота. Касационното производство е висящо само относно първият иск за признаване нищожността на договора, тъй като решението в осъдителната част е влязло в сила. Софийски градски съд е приел за основателен установителният иск и е признал, че сделката, обективирана с н.а. № 171, т.02, рег. № 24028, н.дз. № 310 от 2001 г. е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие. С тази сделка [фирма] са продали на [фирма] 4000/18176 идеални части от югоизточната част на УПИ Х- за Хлебозавод № 2, кв.9 по плана на [населено място],[жк]с площ от 18 176 кв.м. Към списъка за представени документи в посоченият нотариален акт е посочен и Протокол от заседанието на Надзорния съвет на [фирма] от 14.12.2001 г. в които е отбелязано, че е взето решение на НС за продажбата и е упълномощен прокуриста на дружеството И. М. да сключи договора. В Устава на дружеството от 1991 г. само Общото събрание, а не Надзорния съвет може да взема решение за разпореждане с имоти на дружеството и да упълномощава лица да осъществяват представителна власт. Този протокол от 14.12.2001 г. като частен документ няма достоверна дата, поради което не следва да се кредитират и свидетелските показания на Б.. При тези данни въззивният съд е заключил, че липсва съгласие на оторизираният орган на търговското дружество за разпореждане с имота поради което и сключената сделка за продажба с цитираният нотариален акт е нищожна. Поставените два въпроса в изложението към касационната жалба са съществени и са релевантни за крайните изводи по спорното правоотношение както за действителността на сключеният договор за продажба, така и по отношение първият елемент от фактическият състав на ревандикационният иск, а именно правото на собственост на ищеца, макар този иск да е отхвърлен на друго основание и решението да е влязло в сила. Касационната жалба следва да се допусне до касационно обжалване защото са поставени въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата и за създаването на нова практика с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.280, ал.1ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката. Тези обстоятелства налагат допускането до касационно обжалване на въззивното решение. [фирма] следва да заплати държавна такса в размер на 146.70 лв. по сметка на Върховния касационен съд и да представи разходен документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,