Определение № 2028 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 760/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. С., представлявана от адв. Л. М., против решение № 397 от 18.11.2022 г. по в. гр. дело № 584/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което се отменя първоинстанционното решение, поставено от Районен съд - Панагюрище по гр. д. № 527/2021 г. и упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Л. Ч. е предоставено на бащата Л. Н. Ч., определено е местоживеене на адреса на бащата в [населено място] и режим на лични контакти с майката /касатор в настоящото производство/, както и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 177,50 лв.

Установено е, че детето е родено на 19.01.2015 г. от фактическото съжителство на страните. След раздялата им между тях е постигнато споразумение /през 2020 г./ относно упражняването на родителските права, при което всеки от тях се е грижил за детето за еднакви периоди от време – от по две седмици,но и двамата родители са живеели в [населено място]. Искането на майката за изменение на мерките относно упражняването на родителските права е мотивирано от встъпването ѝ в граждански брак с лице, което има местожителство в [населено място] и заявеното от нея намерение да заживее в това населено място.

И двете съдебни инстанции приемат, че комуникацията между двамата родители не е нарушена. Отношението на детето и към двамата е положително, няма отчуждение спрямо единия от тях. От изслушаното заключение на вещото лице се установява, че синът им е в добро физическо и психическо състояние, а развитието му съответства на възрастта. Емоционално стабилен е, поради което интерпретира ситуацията позитивно и може да приема решения „тук и сега“, като говори свободно за отношенията си с близките и за преживяванията си. Изразява известно нежелание да напусне Панагюрище и да живее със своята майка. Социалните доклади на ДСП Панагюрище и Асеновград дават становище, че и двамата родители могат да осигурят материалните условия за живот на детето, имат капацитет и желание да се грижат непосредствено за него.

За да приеме, противно на изводите на първоинстанционния съд, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, решаващият съдебен състав се е обосновал с настъпилите в хода на производството промени в обстоятелствата от значение за критериите, при които следва да се обезпечи най-добрият интерес на детето. Констатирано е, че ищцата вече се е установила трайно в [населено място], в жилището на своя съпруг, като е сключила и постоянен трудов договор с размер на възнаграждението 1 100 лв. Същевременно, бащата продължава да живее на адреса, на който съвместно са живели двамата родители и на който детето живее от раждането си. Работи на смени – една нощна, една дневна и два дни почивка и разполага с доход над 3 600 лв. месечно. Макар първоначално майката да е била предприела действия по записване на детето в училище в [населено място],бащата не е бил съгласен и впоследствие, по искане и на двамата родители ,консултирано със социалните рабтници детето е отписано от това училище и през учебната 2022-2023 година е ученик в първи клас в [населено място].

Според мотивите към решението, обстоятелството, че се касае за момченце на възраст 7 години поставя равностойни възможности за бащата и майката да го отглеждат. Детето е родено и е живяло в дома на своя баща в [населено място], при непосредствената близост на неговите баба и дядо, към които то безспорно е привързано и които дават пълната си подкрепа на него и на баща му при отглеждането. Д. е ученик в първи клас и към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция учебната година вече е започнала от около три месеца. Според съдебния състав, това за детето е една новост, стресов период в неговия живот, в който то трябва да придобива и нови навици. Осланяйки се на даденото заключение от експерта-психолог, приема, че следва да се избегне още една нова съществена промяна в живота на детето, която крие в себе си определени рискове за неговото психично състояние и развитие. Още повече, че самото дете има нагласата да остане при своя баща в [населено място]. В допълнение е изтъкнато също така, че майката по своя воля е предизвикала промяната в живота си, точно в този момент от развитието на детето, когато то става ученик и когато съдът намира, че е в негов интерес да се запази установената и позната среда, в която същото е израснало и се развива добре. С тези мотиви съдът е предоставил родителските права на бащата, а в полза на майката е определил разширен режим на лични контакти.

Касаторът намира така изведените съображения за неправилни и необосновани, доколкото не били обсъдени част от доказателствата и изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Счита, че експертното заключение на вещото лице е неправилно интерпретирано. Съответно моли за отмяна на въззивното решение в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск.

В изложение към жалбата си поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с въпросите:

1. „ Следва ли съдът да обсъди, не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето, при спор по иск по чл. 59, ал. 9 СК? “

2. „ Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите, и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК? “

Изложените съображения във връзка с така поставените въпроси в същината си се свеждат до несъгласие с извода на съда, че преместването на детето да живее при своята майка би представлявало допълнителен стрес, който следва да бъде избегнат. Основното оплакване е за пропуск на съда да обсъди факта, че когато детето боледувало, то майката била тази, която нарушавала работния си график и ползвала болничен. Това според жалбоподателката е достатъчна индикация,че предоставянето на родителските права на бащата не би подобрило положението на детето и ефективността на мерките. Другият водещ довод е за това, че при работния график на бащата в отсъствието му детето се отглежда на практика от неговите баба и дядо.

Ответникът Л. Н. Ч., чрез адв. С. Д., оспорва жалбата по съображения за неоснователност, както и необоснованост на релевираните доводи за наличие на предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане. Претендира разноски пред касационната инстанция.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. Съгласно приетото в ППВС № 1 от 12.XI.1974 г., решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, които са от значение за всестранното развитие на личността. Като примерни обстоятелства от съществено значение са отбелязани възпитателските качества на родителите, техният морален лик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието да го отглеждат, привързаността на самото дете към всеки от тях, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот при всеки от родителите. В случая решаващите изводи по предмета на спора са основавани на вътрешното убеждение на съдебния състав за конкретната оценка на критериите от значение за най-добрия интерес на детето, които са критично изследвани, обсъдени и анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Ясно е обективирана волята на съда по отношение гореизброените елементи, тяхното съдържание в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи в полза на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права. С това задължението за мотивиране на съдебния акт е изпълнено, а несъгласието на касатора с фактическите изводи на съда не представлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Доколкото е безспорно,че като ново обстоятелство промененото местожителство на майката би се отразило на положението на детето по въпроса кой от двамата родители да бъде предпочетен, в случая решаващи са се оказали съображенията за необходимост от запазване на установената и позната среда, доколкото е преценено, че към настоящия момент преместването на детето в нов град и смяната на учебно заведение докато е първокласник, не са в неговия най-добър интерес. В практиката си ВКС последователно приема, че когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла /решение № 437 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г., IV г. о./. Констатациите на съда по тези въпроси са положителни в случая.

В съдебната практиката е възприето още, че за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 127, ал. 2 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител /решение № 176 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2018 г., IV г. о./.

При достигнатия извод, че детето се развива добре и се е интегрирало успешно в установената в родния му дом в [населено място] среда и още повече предвид обстоятелството, че вече е записано в училище /към настоящия момент следва да е завършило първи клас/, възприетите от въззивната инстанция решаващи изводи по предмета на спора напълно съответстват на горецитираната съдебна практика. Към тези съображения съдебният състав,след като в процеса е проявил активност за да изслуша отново и родителите,е добавил изрично и показано от самото дете нежелание да се премести в [населено място]. Преценката на установените в ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. е съвкупна и винаги конкретна, като възприетото в практиката разбиране, че майката изначално е по-годният родител да полага грижи за деца на ниска възраст, не може да се абсолютизира. Този въпрос е изрично засегнат в мотивите към обжалваното решение – т. е. преценен е ведно с останалите обстоятелства, но все пак е формиран крайният извод, че желаната от ищцата промяна в случая не би се отразила положително на детето. Тази преценка е предоставена на вътрешното убеждение на съда и се базира на извършените от него оценка и анализ на конкретно събраните по делото доказателства. Оплакванията на касатора в разглежданата хипотеза, релевирани като доводи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, всъщност изразяват несъгласие с фактическите констатации на съда, което само по себе си представлява довод за неправилност /чл. 281, т. 3 ГПК/ и не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол.

По смисъла на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за съда не съществува задължение да излага подробни съображения по абсолютно всяко едно обстоятелство и всеки довод на страните, а само по онези от тях, които са от значение за решаване на делото, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК /така и решение № 145 от 05.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2020 г., IV г. о., решение № 338 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о./. Дадените от свидетелката П. показания са обсъдени при постановяване на решението. Фактът, че съдът не е изложил изрични мотиви във връзка с ползвания от майката болничен за гледане на детето, не обосновава противоречие с цитираните решения на ВКС. В случая не се касае за обстоятелство, което в конкретност да свидетелства за липса на родителски капацитет у бащата, съответно за неефективност на установения режим. За пълнота следва да се акцентира ,че решенията кой от двамата родители да остане да се грижи за болното дете са вземани при условията на споразумение между тях, за което не се твърди да е нарушавано .Липсват данни ,няма и твърдения за отказ или невъзможност на бащата да гледа детето, в случай че е възниквала,или възникне такава извънредна необходимост,както и на факта,че ползването на болничен от майката може да е било мотивирано от редица житейски съображения, включително и финансови.Поради това указанието в практиката на ВКС е за комплексна оценка, при съвкупно обсъждане на всички доказателства.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване във връзка с поставените от касатора въпроси.

Съобразно изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените във връзка с настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 1 200 лева, заплатени в брой, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 09.01.2022 г.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.