Определение № 2630 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 634/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от адв. С. Н., срещу решение № 640 от 31.10.2024 г. по в.т.д. № 637/2024 г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 808 от 07.06.2024 г. по т.д. № 1074/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което жалбоподателят „Топлофикация София“ ЕАД е осъден на основание чл.56, ал.2 във вр. с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ да заплати на „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД сумата 120 396,32 лева по фактура № 3440625 от 14.10.2022г. – стойност на потребена електрическа енергия за периода 08.04.2022г. до 04.10.2022г. относно обект, намиращ се в [населено място], [улица], ъгъла с [улица],[жк], за което е издаден КП за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, ведно със законната лихва върху сумата от 09.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 16 427,80 лева – разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и е приложил неправилно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, което е довело до неправилна квалификация на иска. Твърди, че решаващият съд не е взел предвид, че на мястото на процесния обект е съществувал стар неприсъединен електромер. Излага аргументи, че съгласно §3, ал.1 от ЗЕ, кореспондиращ с чл.116, ал.6 от ЗЕ, произведената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване /СТЕ/ - собственост на оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителната мрежа, т.е. ищецът „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД е трябвало да изкупи и замени електромера със свой. Счита, че всички евентуални възражения на ищеца, основани на липса на регистрация на електромера като годно средство за измерване, както и неотчитането му от служители на доставчика, следва да се приемат като неоснователни, тъй като не може да черпи право от собственото си бездействие. Оспорва отразените факти в съставения констативен протокол №1028250 от 04.10.2022г. като съдържащ неверни и непълни данни, поради което не може да бъде годно основание за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия. Твърди, че процесната претенция попада в обхвата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, а не в хипотезата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Счита, че по делото не се установява вина на ответника. Навежда доводи, че процесният електромер не е бил изпратен в Български институт по метрология, за да бъде изготвена Метрологична експертиза, с което са нарушени правилата на нормативен акт от по-висок ранг – закон. Навежда доводи за извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при наличие на неправилна квалификация въззивният съд не е дал указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Твърди, че решаващият съд е повторил мотивите на първоинстанционния, без да вземе становище по възраженията във въззивната жалба относно противоречията между отразеното в констативния протокол и свидетелските показания. Счита, че протоколът, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, е частен свидетелстващ документ, поради което при съдебен спор фактите, отразени в него подлежат на пълно и главно доказване по правилата на ГПК.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните материалноправен и процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства?

2. В случай че се установи, че протоколът по чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ с оглед останалите доказателства по делото не отразява точно обективните факти, налични към момента на извършване на проверка от страна на оператора на съответната мрежа, то годен ли е същият да послужи като основание за извършване на корекционната процедура по ПИКЕЕ?

3. В случай че при извършване на проверка по реда на чл. 43, 44 и 48 от ПИКЕЕ се установи налично средство за техническо измерване, което операторът твърди, че не открива в масивите си, има ли задължение на основание чл.6, ал.3 от Закона за измерванията да се извърши метрологична експертиза на установеното техническо средство и какви са последиците, ако такава не е извършена?

4. В случай че след извършена проверка по реда на ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа твърди, че установеният на място електромер не фигурира в масивите му, върху кого пада доказателствената тежест да докаже, че обектът е присъединен в противоречие с Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните две електрически мрежи, в сила от 04.04.2014 г., приета от КЕВР?

Касаторът въвежда по първия въпрос допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, решение № 50 от 30.03.2022 г. по гр.д. № 2149/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 oт 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. По останалите въпроси поддържа наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на разпростирането на обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Ответникът по касация „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД, представляван от адв. Ц. Д., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният от касатора първи въпрос не изпълнява нито общата, нито допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване, а останалите формулирани въпроси не са включени в предмета на спора и не е необходимо тълкуване на чл.47 или чл.51 от ПИКЕЕ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, напълно е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му, като е изложил и съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания. Приел е, че ищецът „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД е предявил срещу „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.56, ал.2 вр чл.51, ал.1 ПИКЕЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и че ищецът е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, където се намира обектът на проверката от 04.10.2022г. – [населено място],[жк], [улица], ъгъла с [улица].

Решаващият съд е намерил, че са налице всички предпоставки за съставяне на процесния констативен протокол № 1028250 от 04.10.2022г., въз основа на който е издадена фактура № [ЕГН]/14.10.2022г., и наведеното възражение на въззивника, че липсват предпоставки за съставяне на констативния протокол се явява неоснователно. Oт съставения констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия и от показанията на свидетелите Н. М. (служител на ищцовото дружество) и М. К. (като представител на Федерацията на потребителите) – присъствали при съставяне на протокола и на огледа, е намерил за установено, че на 04.10.2022г. в 15 часа Х. Марашлиев, Г. М. и Н. М., и тримата служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „ЕРМ Запад“ ЕАД, са извършили проверка на процесния обект на ответника – съоръжения на адрес: [населено място], [улица], ъгъла с [улица]; че при извършване на проверката е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа; че в 15:13 часа на 04.10.2022г. е извършено обаждане на телефон 112, с което Г. М. - служител на „ЕРМ Запад“ ЕАД е уведомил за констатирано съоръжение – електрически кабел, който е без електромер и директно захранва съоръжения на Топлофикация София ЕАД. Въззивният съд е посочил, че съставеният за проверката констативен протокол №1028250/04.10.2022г. е подписан от тримата служители на ищцовото дружество, както и от независим свидетел – М. К., сътрудник на „Федерация на потребителите“, поради отбелязан отказ на служители на ответника да присъстват на проверката, включително и да подпишат съставения протокол. Въззивният съд е посочил още, че за изясняване на фактическата обстановка са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетели и е прието и заключението на вещото лице по СТЕ.

По отношение на възражението на въззивника относно неописване в констативния протокол на стар и неприсъединен електромер е счел, че този факт не опровергава констатираното неправомерно присъединяване. Приел е, че значимо за предмета на производството е наличието на средство за търговско измерване /СТИ/, което да обезпечава отчитането по регламентирания ред на консумираната електрическа енергия, а липсата на такъв уред обосновава установеното неправомерно присъединяване към мрежата. Намерил е, че липсата на такъв измервателен уред обосновава установената констатация за неправомерно присъединяване към мрежата по реда на наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ (Наредба № 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ. бр.31 от 4 април 2014г., респективно сега действащата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, обн. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г.). Изтъкнал е, че за обекта няма монтирано средство за търговско измерване (СТИ) от електроразпределителното дружество, което да е заведено в масив на дружеството, и следователно за него няма присвоен абонатен номер, като по този начин консумираната електроенергия през това присъединение не се измерва от СТИ на ищеца и не се заплаща към него. Заключил е, че наличието на нерегламентирано монтирано средство за техническо измерване на мястото на присъединяване не го превръща в средство за техническо измерване по смисъла на ЗЕ и Наредба № 6 и чл. 18 от ПИКЕЕ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от формираната практика, като е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и самостоятелни мотиви по направените във въззивната жалба доводи и оплаквания, включително по довода за наличие на монтирано на обекта старо СТЕ, като е намерил това обстоятелство за ирелевантно, излагайки съображения, че наличието на нерегламентирано монтирано средство за техническо измерване на мястото на присъединяване не го превръща в средство за техническо измерване по смисъла на ЗЕ и Наредба № 6 и чл.18 ПИКЕЕ и по този начин консумираната електроенергия през това присъединение не се измерва от СТИ на ищеца и не се заплаща към него. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за незаконосъобразност и необоснованост, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Вторият материалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Противно на съдържащото се във въпроса твърдение на касатора, въззивният съд не е приел, че протоколът по чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ с оглед останалите доказателства по делото не отразява точно обективните факти, налични към момента на извършване на проверка от страна на оператора на съответната мрежа.

Вторият въпрос също не е обсъждан от въззивния съд с оглед приетите от него за релевантни за изхода на делото факти и изложените от страните твърдения. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от установеното по делото обстоятелство, че намереното на място СТЕ е нерегламентирано монтирано, поради което не представлява средство за техническо измерване по смисъла на ЗЕ и Наредба № 6 и чл. 18 от ПИКЕЕ, и по този начин консумираната електроенергия през това присъединение не се измерва от СТИ на ищеца и не се заплаща към него. С оглед на това въззивният съд не е обсъждал дали е следвало да се извърши метрологична експертиза на това техническо средство, във връзка с което е поставен въпросът на касатора. По изложените съображения поставеният въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Третият въпрос се отнася до доказателствената тежест за установяване на факта на надлежното присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Решаващият извод на въззивния съд е обусловен от установения въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства факт, че липсва средство за търговско измерване /СТИ/, което да обезпечава отчитането по регламентирания ред на консумираната електрическа енергия, и свързаната с това констатация за неправомерно присъединяване към мрежата по реда на наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ (Наредба № 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ. бр.31 от 4 април 2014г., респективно сега действащата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, обн. ДВ. бр.28 от 2 април 2024г.). Следователно изходът на делото не е обусловен от произнасяне по въпроса на коя от страните следва да се възложи тежестта да установи надлежното присъединяване на процесния обект към електроразпределителата мрежа, а от приетите за установени при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства факти, релевантни за установяване на това обстоятелство. Поради това поставеният от касатора трети материалноправен въпрос също не се явява обуславящ изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 359,02 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение