Определение № 50821 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. Ж. П., чрез адвокат И. Р., срещу въззивното решение на Апелативен съд – В. №111/25.11.2021г. по в.г.д.№367/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, постановено в противоречие със закона. Насрещната страна Н. Н. П., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат З. И., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не са поставени въпроси, на които ВКС да отговори, нито такива, които да са решени в противоречие с тълкувателни решения или решения на Конституционния съд на Република България или с решения на Съда на Евпорейския съюз. Формулираните в изложението въпроси не отговарят на изискванията на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените в производството разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд Варна, с което е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Н. Н. П. и М. Ж. П. с нот.акт №99, т.3, рег.№9679, дело №452/18.09.2019г., поради неизпълнение на задълженията от страна на Н. Н. П., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че с договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нот.акт №99, т.3, рег.№9679, дело №452/18.09.2019г. Н. Н. П. прехвърлила на М. Ж. П. подробно описания в него недвижим имот срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като ѝ осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега и до края на живота ѝ. Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които приел за установени обстоятелствата, че до късното лято на 2019 г. Н. П. живеела в дома си, била подвижна – пазарувала и се обслужвала сама, а дължимите суми за поддръжка на общите части на сградата, в която се намирало жилището на ищцата били заплатени от нейния брат, живущ в [населено място]. Съдът приел за установено, че ответницата М. П. полагала грижи за ищцата, като ѝ купувала храна. През есента на 2019г. Н. П. паднала в жилището си и повече не била в състояние да излиза, като изразила желание да бъде под наблюдение. Посочените обстоятелства наложили настаняването ѝ в хоспис, където според свидетеля Д. били полагани добри грижи за болните. Обстоятелството, че ищцата била настанена в Дом за възрастни хора с увреждания „Св.И.” – В., на 07.11.2019 г. и пребивавала там до м. август 2021 г., съдът установил и от представените по делото писмени доказателства. Приел, че след изписването ѝ от дома, ищцата не се върнала в жилището си, поради което ответницата извършила два превода на суми – всяка по 250 лв., на 03.09.2021 г. и на 05.10.2021 г. Установил, че разходите за престоя в хосписа и рехабилитационните процедури на ищцата били заплащани от приобретателката по договора – М. П.. Съдът установил, че ищцата била приета в хосписа в увредено общо състояние, което впоследствие се подобрило – започнала да се придвижва бавно, но самостоятелно. Приел от заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, че към датата на изготвянето ѝ у ищцата не е диагностицирана активна психотична продукция. Вещото лице, след посещението ѝ в дома, установило, че била настанена в самостоятелна светла и чиста стая, придвижвала се без помощни средства, не ѝ се налагало да използва памперси и излизала на балкона. Констатирал, че в миналото ищцата страдала от мозъчно-съдова болест, начална старческа катаракта, шипове в шийна област. След проследяване на соматичното ѝ състояние (трудно придвижване, силни болки в крака, както и проведените рехабилитационни процедури), вещото лице направило извод, че пребиваването ѝ в хосписа било наложително поради нуждата от физическа помощ ежедневно. Съдът кредитирал заключението, според което към момента на освидетелстването ищцата била в подобрено здравословно състояние, но все още се нуждаела от непосредствени грижи. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че по делото е установено неизпълнение в пълен обем на поетите с договора алеаторни задължения от страна на ответника М. П. да се грижи и да издържа прехвърлителката Н. П., съобразно волята на страните по договора. Посочил, че на ищцата не са били предоставени изцяло грижите, от които се нуждаела – ежедневно, непрекъснато, в нейния дом, както и да напусне хосписа веднага след отпадане на необходимостта от него и възстановяването ѝ. Приел, че представените по делото касови бележки за закупуване на хранителни продукти не установяват факта, че те са били доставени на ищцата. По тези съображения въззивният съд обосновал извод, че изпълнението на договора не съответства на поетите задължения, поради което предявения иск за развалянето му е основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства по делото в съвкупност и връзка при изграждане на решаващия извод? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение №250/2012г. по г.д.№1504/2011г. на ІІІ г.о.; решение №508/2010г. по г.д.№1411/2009г. на ІІІ г.о.; решение №236/2011г. по г.д.№664/2010г. на І г.о.; решение №65/2010г. по г.д.№4216/2008г. на ІV г.о.; решение №1318/2009г. по г.д.№5641/2007г. на ІІ г.о. 2/ Длъжен ли е съдът да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №217/08.01.2019г. по г.д.№1961/2018г. на ІІІ г.о.; решение №802/23.02.2011г. по г.д.№1783/2009г. на ІV г.о.; решение №250/2012г. по г.д.№1504/2011г. на ІІІ г.о. Тези два въпроса са принципно значими по всяко исково производство, но в конкретния случай няма основания за допускане на касационно обжалване за разглеждането им. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички установени и относими факти, преценил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е отговорил на въведените във въззивната жалба доводи. Решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбите на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, включително и сочената от касатора. В изложението на касационните основания е поставен и въпросът: Дали задължението за издръжка и гледане е заместимо или незаместимо при липса на изразена воля от прехвърлителя? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в ТР №30/17.06.1981г. по г.д.№2/1981г. на ОСГК на ВКС; решение №15/11.02.2010г. по г.д.№2297/2018г. на ІV г.о.; решение №863 по г.д.№1534/2009г. на ІV г.о.; решение №174 по г.д.№7500/2013г. на ІІІ г.о. Този въпрос не е обуславящ правните изводи на съда. В обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали задължението по процесния договор за издръжка и гледане е заместимо или не, а е направил преценка дали приобретателката по договора е изпълнила в пълен обем поетите от нея задължения за грижа и издръжка на прехвърлителката/ищца. Въпросът не отговаря на общите изисквания на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на него не е налице и специалното основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при преценка на дължимата в полза на прехвърлителката грижа и издръжка, съдът е изходил от нуждите на кредитора, като е постановил решението си в съответствие с формираната практика на ВКС, посочена и от касатора. Последният поставен въпрос е: Длъжен ли е длъжникът да изпълнява задълженията си по договора при очевиден отказ на кредитора да се ползва от него? Твърди се, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №165/01.03.2010г. по г.д.№71/2009г. на ІІІ г.о.; решение №363/26.05.2010г. по г.д.№756/2009г. на ІІІ г.о.; решение №82/05.04.2011г. по г.д.№1313/2009г. на ІV г.о.; решение №494/16.11.2011г. по г.д.№642/2011г. на ІV г.о. Този въпрос също не е обуславящ правните изводи на съда. Твърдение за наличие на кредиторова забава, изразяваща се в отказ от получаване на грижи и издръжка не е бил разгледан от въззивния съд, поради което същият не отговаря на общите изисквания на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на решението, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Съдът намира, че не са налице основания за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. 3 от, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът М. Ж. П. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Н. П. сумата от 2 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,