Определение № 260 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 2458/28.07. 2010 година на А. И. С., Б. И. Т., В. С. К., И. Б. Т.,Н. С. Б. и С. С. К. срещу въззивно Решение Nо 2010 от 20. 04. 2010 година по гр. възз. д. Nо 91/2010 година на ОС-Б. по уважения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С посоченото решение, окръжният съд е производство по чл. 196 и ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 1855/21,10.2009 година на РС-С. по гр.д. Nо 473/2007 година, В ЧАСТТА, с която е уважен иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ като е прието за установено по отношение на А. И. С., Б. И. Т., В. С. К., И. Б. Т.,Н. С. Б. и С. С. К., че наследодателя на ищцата Д. М.- Д. И. Т. б.ж. на[населено място], [община] е бил собственик към 1958 година на нива от 1 дка в м.”С.”. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради липса на парвен интерес, респ. неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводите, че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР 1/1997 година относно качеството на лицата, страни в производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ Поддържа се, че съдът не е съобразил, че страна по делото е заявител по см. на чл. 11 от ЗСПЗЗ и с оглед на това обстоятелство се развива спора кому принадлежи „правото на възстановяване на собствеността”, а не правото на собственост. Поддържа се че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за правния интерес на предявения установителен иск, тъй като съдът не е обвързан с квалификацията на страната, а с твърденията за правните последици на заявения иск, което разрешение е в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС. Не се сочат съдебни решения. Поддържа се довод за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид на необходимостта практиката да установи има ли особено изискване към страната в производството по предявен иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, за действието на решението по установителния иск чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, постановеното въз основа на това решение, „решение на особена юрисдикция „ има ли действие за в бъдеще или има обратна сила? В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Д. М., с който се оспорват основанията за допустимост, както и по същество доводите за незаконосъобразност на съдебния акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед заявения по делото обжалваем интерес и данни за данъчна оценка на имота от 332.80 лв. По делото на л. 8 и л. 34– производство районен съд, са представени като доказателства НА Nо 152/2004 г. и НА Nо 165/2006, в които е посочена данъчната оценка на процесния имот от 332.80 лв. респ. 332.70 лв. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 1000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия