Определение № 3286 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1387/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Фортуна Ко“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски градски съд. Ищецът РПК „Младост“, [населено място], оспорва жалбата. При проверка на допустимостта на производството съдът прие следното. По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил изцяло предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати сумата 12 279 лв. като обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, собственост на ищеца, представляващ търговски обект (магазин) в [населено място]. Отхвърлил е предявеното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 4960,36 лв. за стойността на извършени подобрения. С оглед предмета на спора, очертан с направените в производството фактически твърдения на страните - че недвижим имот с търговско предназначение, собственост на търговец, е ползван без основание от друг търговец, извършил съответни подобрения - настоящото дело се явява търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Последователна е практиката на ВКС (напр. ч. т. д. № 3781/2013 г. на I т. о., ч. т. д. № 2021/2021 г. на I т. о., ч. т. д. № 40/2021 г. на II т. о. и цитираната там практика), че понятието „търговско дело” е по-широко по съдържание от понятията „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговски са не само делата с предмет вземания, произтичащи от търговска сделка и делата по чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, но и всички дела по спорове, функционално обусловени от осъществявана от страната търговска дейност, вкл. споровете за вземания по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, произтичащи от държането без основание на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели. С оглед на това в настоящия случай приложение намира установеният в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за достъп до касационно обжалване от 20 000 лв. Доколкото нито предявеният иск, нито възражението за прихващане според цената си надхвърлят този праг, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По горните съображения касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по нея. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 1500 лв. С тези мотиви съдът