Определение № 79 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7343/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение №2433/07.10.14г. по ч.гр.д.№3593/14г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение №16300 от 06.08.14г. по гр.д.№7844/12г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ бр.с-в, с което е била върната като нередовна исковата молба на Ц. Л. В. срещу Столична община по чл.118 КМЧП. Въззивният съд е приел, че в указания срок ищцата не е представила изискуемото по чл.119, ал.2 КМЧП удостоверение, че решението, чието признаване се иска, е влязло в сила. Представянето на това удостоверение като приложение към исковата молба е условие за нейната редовност, което в случая не е било изпълнено, въпреки дадените указания на съда и двукратно определения срок за изпълнение на тези указания.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата Ц. Л. В.. Жалбоподателката поддържа, че решението, с което е променено името и на Ц. К.П., е влязло в сила, което се установява от приложените към исковата молба документи – удостоверение за придобиване на гражданство на САЩ и документ за самоличност – американски паспорт с имена Ц. К.П.. Счита, че удостоверяването за влизане в сила на съдебното решение, чието признаване се иска, може да стане и в хода на производството по делото и въпросното удостоверение по чл.119, ал.2 КМЧП не е условие за редовност на исковата молба.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е като условие за допустимост на исковата молба представяне на удостоверение по смисъла на чл.119, ал.2 КМЧП от същия съд, че решението, чието признаване се иска, е влязло в сила, когато изводи за стабилитет могат да се направят въз основа на самото решение, представляващо официално заверен препис, скрепен с апостил и издаден шест години след постановяване на решението, когато в него не е посочено, че подлежи на обжалване, респ. когато по делото са налице доказателства, че решението е произвело действие в страната, в която е постановено, като въз основа на него е предоставено гражданство на ищеца и е издаден личен паспорт.

2. Доказва ли се автентичността на решението, чието признаване се иска, когато то се представя в официално заверен препис, с положени печати на съда и апостил, превод от заклет преводач и заверка на Дирекция „К. отношения” към М., след като предвиденото в чл.119, ал.2 КМЧП изискване за представяне на удостоверение за влизането му в сила е насочено да гарантира автентичността на документа.

3. Допустимо ли е установяване на правото на страната, в която е постановено решението, чието признаване се търси, за установяване на момента на влизането му в сила. Следва ли в такава хипотеза компетентният съд да разгледа исковата молба и да се произнесе по направеното доказателствено искане за установяване на правото и за изпълнение на съдебна поръчка, или следва да прекрати делото поради нередовност на исковата молба.

Ответникът в производството – Столична община, не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на частната жалба.

Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от жалбоподателя въпроси се свеждат до това дали представянето на удостоверението по чл.119, ал.2, вр. ал.3 КМЧП за влизане в сила на решението, чието признаване се иска, е условие за редовност на исковата молба и може ли фактът на влизане в сила на чуждестранното решение да се установи и с други доказателства. Въпросите са определящи за изхода на делото и по тях няма изрична практика на ВКС.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.119, ал.2, вр. ал.3 КМЧП, към исковата молба по чл.118, ал.2 КМЧП за признаване на чуждестранно решение от българския съд следва да се представи препис от това решение, заверен от съда, който го е постановил, както и удостоверение от същия съд, че то е влязло в сила. Тези документи следва да бъдат заверени от Министерство на външните работи на Република България.

Общите изисквания за редовност на исковата молба са установени в чл.127 ГПК. Съгласно чл.127, ал.2 ГПК, ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, както и да представи заедно с исковата си молба всички писмени доказателства. От текста на разпоредбата следва, че изискването се отнася за тези доказателства, които установяват твърденията на ищеца и ще бъдат преценявани от съда при произнасянето по съществото на правния спор, т.е. това са доказателства, които разкриват основателността на предявения иск. Изискването за представянето им с исковата молба не е условие за нейната редовност, тъй като съдът ще се произнесе и по искова молба, която не е придружена от такива писмени доказателства.

Съвсем различни са документите, които според чл.119, ал.2, вр.ал.3 КМЧП следва да бъдат приложени към исковата молба по чл.118, ал.2 КМЧП. Това не са документи, които доказват наличието на субективното материално право, което ищецът въвежда като предмет на предявения иск, а документи, които са предмет на самото съдебно решение, което ще бъде произнесено. Без тези документи съдът няма предмет на делото, по който да се произнесе. Ето защо изискването за представянето им с исковата молба е условие за нейната редовност, за разлика от общото изискване по чл.127, ал.2 ГПК.

Чуждестранното решение, чието признаване се иска, задължително следва да се представи с исковата молба по чл.118, ал.2 КМЧП. Удостоверението за влизането му в сила е тясно свързано с това решение, затова законът изисква съвместното им представяне, при това със заверка от М.. Все пак удостоверението е спомагателен документ, затова в определени случаи той може да бъде заменен и от други доказателства, които установяват по несъмнен начин факта на влизане в сила на чуждестранното решение. Това изключение може да се приложи в случаите, при които, поради особеностите на чуждото законодателство, страната е затруднена да представи такова удостоверение. В съдебната практика има случаи, в които се приема, че влизането в сила на чуждестранното решение се установява с представяне на законодателството на чуждата държава – в този смисъл определение №8 от 05.01.2015г. по ч.гр.д.№6019/14г. на ВКС, ІІІ ГО. Тази практика следва да бъде споделена, но само като изключение, когато действително страната не може да представи удостоверението по чл.119, ал.2 КМЧП.

По съществото на частната жалба:

Ц. Л. В. е предявила срещу Столична община иск по чл.118, ал.2 КМЧП. Към исковата молба е представила заповед за смяна на имена, издадена от Висшия съд на К., окръг С. Д., със заверка „апостил” и заверка на Министерство на външните работи. Това е и съдебният акт, чието признаване се иска по реда на КМЧП. Към исковата молба не е представено удостоверението по чл.119, ал.2 КМЧП, че въпросната заповед е влязла в сила. Такова удостоверение не е представено и след двукратно предоставена от съда възможност за отстраняване недостатъка на исковата молба. Това е дало основание на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото, а на въззивния съд – да потвърди това прекратяване. Съдът не е предоставил на ищцата възможност да предостави данни за чуждото законодателство, от които би могло да се заключи, че заповедта за промяна на имената е влязла в сила. От данните по делото се вижда, че страната действително не може да представи удостоверението по чл.119, ал.2 КМЧП, затова с оглед изложеното по-горе, следва да и се предостави възможност да докаже чуждото право по въпроса за влизане в сила на заповедта за промяна на име. Разпоредбата на чл.43, ал.1 КМЧП не намира приложение в случая, тъй като представянето на удостоверението по чл.119, ал.2 КМЧП или заместващите го данни за чуждото законодателство са изцяло в тежест на ищеца, доколкото това са приложения към исковата молба, представляващи условие за нейната редовност. Предоставянето на възможност за установяване на чуждото право налага внасяне на делото в открито съдебно заседание на основание чл.278, ал.1 ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,