Определение № 50914 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Р. С. А., действащ чрез адв. З., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС – Хасково решение № 132/28.04.2022г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да са формулирани въпроси. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си ОС- Хасково е приел, че при съвкупната преценка на всички доказателства, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че интересът на децата е родителските права да бъдат предоставени на майката. Към настоящият момент детето Х. се отглежда от майката в [населено място], където посещава детска градина. Действително майката работи сезонно за няколко месеца през годината в Недерландия, но доколкото това й поведение е свързано със задоволяване именно финансовите нужди на децата, е приел, че това обстоятелство не следва да бъде отчитано в отрицателен аспект при преценката на способностите й да отглежда децата. От друга страна, бащата живее постоянно в Недерландия и се връща в страната ни само веднъж годишно, което води до извода, че не може реално да се грижи за децата си. Именно поради това грижите за детето М. се полагат от неговата баба по бащина линия, чието грижи обаче не могат да заместят отношенията на децата с техните родители. Изложил е, че неуместно освен това би било разделянето на децата с оглед крехката им възраст и необходимостта те пълноценно да градят и изживяват родствената си връзка. От особено значение за осъществяване на родителските права и задължения е именно живеенето на детето с родителя, който да полага ежедневни грижи и да носи отговорност за отглеждането му. Майката разполага със жилище, където има обособени помещения за отглеждането на децата, проявява необходимата загриженост във връзка с обучението им, здравословното им състояние, приличния им външен вид и поведение с оглед психо- физическото им развитие. Тя разпознава техните потребности, има финансовата възможност да ги удоволетвори, като нейната неграмотност и краткотрайните й отсъствия не се отразяват върху реалната възможност да полага грижи за децата си. Бащата, макар и да демонстрира желание да поеме грижите и възпитанието на децата, не представя необходимите доказателства за това. Той работи и живее трайно в Нидерландия, като на практика е предоставил изцяло грижите за децата на своята майка. Не така са нещата в дома на майката в [населено място], където бабата по майчина линия оказва само подкрепа и помощ при оглеждането. Действително, по делото се установява, че детето М. е записано като ученик в [населено място], където е изградило приятелски отношения и е развило привързаност към своята баба по бащина линия, при която и живее. Именно на това се базира и изразеното от него желание да продължи да живее по така изградения начин. Въззивният съд е приел, че следва да се отчете, че незрялата все още негова възраст му дава възможност за добро и сравнително лесно адаптиране при евентуална промяна на училищната му среда, като много по- значима за неговото емоционално развитие би била грижата, която майката може да му окаже, като връзката, която ще бъде изградена между тях представлява реална предпоставка за преодоляване на възможния емоционален дисконфорт от промяната на неговото ежедневие и изграден стериотип. Счел е, че следва да се вземе предвид и и социалното обкръжение и среда на родителите и по конкретно- новата интимна обвързаност на бащата. Ето защо е намерил, че правилно първоинстанционния съд е преценил, че по критериите грижи и отношение на родителите към децата и желанието на родителите да ги отглеждат, майката има по- голям потенциал, притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да поляга адекватни грижи да децата си. Относно местоживеенето на децата и режима на лични отношения е приел, че местоживеенето на децата следва да бъде постановено в дома на майката, поради липсата на съществени причини, които да налагат децата или някое от тях да живее при баба си по бащина линия. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения между децата и техния баща, както и в частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка. По основанията за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивния съд служебно по реда на чл.59, ал.6 СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционния съд не е допуснал изслушването й. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, който не е изложил мотиви за наличие на отчужденост между майката и детето М.. Напротив, приел е, че между майката и детето има силна емоционална връзка, като желанието на М. да продължи да живее с баба си по бащина линия е свързано с изградения от него до този момент стериотип, който, с оглед крехката му възраст, лесно може да бъде променен чрез сравнително лесната му адаптация при промяна на училищната му среда и с майчината грижа. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. Поставеният въпрос е разгледан във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с посочената от касатора съдебна практика. При постановяване на решението си въззивният съд е изследвал обстойно близкото обкръжение и на двамата родителя. Отчетено е че бащата живее трайно в Нидерландия, където е създал нова връзка и че при евентуалното предоставяне на родителските права на бащата, те ще бъдат реално упражнявани от неговата майка, както и че майката на децата /по отношение на която няма твърдения и доказателства за създадена нова интимна връзка/ живее в дома на своята майка, която единствена й оказва помощ и подкрепа при отглеждането на малкото дете. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 132 от 28.04.2022г. на ОС- Хасково, ІІ състав, постановено по в.гр.д. № 26/2022 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,