Определение № 2019 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 957/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника К. И. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ищецът Община Силистра оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 439 ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесните вземания, представляващи част от присъдени в полза на трето лице вземания по договор за изработка, впоследствие тази част прехвърлена на ответника с последователни договори за цесия, са погасени чрез извършено от ищеца прихващане с присъдени в негова полза срещу първоначалния кредитор вземания за съдебни разноски съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3, и ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.

Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изложените в тази насока доводи за неправилно приложение на чл. 103, ал. 3 ГПК, която разпоредба според жалбоподателя предвижда, че след цесия длъжникът може да прихване задължението си със свое вземане срещу предишния кредитор само ако това вземане произтича от същото договорно основание, са очевидно несъстоятелни, доколкото в чл. 103, ал. 3 ЗЗД такъв текст не се съдържа.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания въпрос „Може ли длъжникът да извърши прихващане срещу новия кредитор (цесионера) с вземане срещу стария кредитор (цедента), ако това негово вземане е възникнало в същия ден, в който е получил уведомлението за цесията?“, доколкото в посоченото за обосноваване на специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК ТР № 2/2020 на ВКС-ОСГТК разрешение на този въпрос не се съдържа.

Накрая, не се обосновава специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по останалите въпроси:

• кой е разумният срок, в който длъжникът може да упражни правото си да възрази срещу цесията; какъв е разумният срок от съобщаването на цесията на длъжника, в който последният да упражни правото си да възрази срещу цесията;

• ако насрещното вземане на длъжника, с което се цели прихващане, възникне на една и съща дата, на която е получено уведомлението за съобщена цесия на вземането на първоначалния кредитор, трябва ли да се изследва кое е по ранното събитие от двете – възникването на вземането на длъжника или съобщаването на цесията, и

• трябва ли възражението за прихващане на длъжника с вземане, възникнало след съобщаване за извършена цесия да бъде насочено към цедента и цесионера или е достатъчно да е насочено към цесионера за целите на изпълнението на фактическия състав на прихващането?

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се единствено липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на ищеца разноски за касационното производство не се следват поради липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдът